Решение № 41 от 08.03.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Габрово, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20234200500009 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗД“Бул инс“ АД против решение № 476 от 07.10.2022г., постановено по гр.д. № 1665/2021г. на РС- Габрово, в частта, с която е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди за сумата 3 000 лева до уваженият размер от 20 000 лева.

Иска се да бъде отменено обжалваното решение в частта, с която предявеният от ищеца Х. Д. Х. иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважени за сумата над 3 000 до 20 000 лева, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски за въззивното производство, както и направените пред първата инстанция, съобразно изхода на делото.

Застрахователното дружество обезщетение за силно завишен. намира размера на присъденото

В жалбата се твърди, че Констативният протокол за настъпилото ПТП е съставен седемнадесет дни по-късно, след настъпване на ПТП, след което започнало съставянето и снабдяването на ищеца с медицински документи за несъществуващи травми при процесното ПТП.

Първоинстанционният съд напълно игнорирал свидетелските показания на 1 разпитаните по делото свидетели, които давали яснота относно състоянието на ищеца непосредствено след ПТП.Те установявали, че ищецът не е губил съзнание, тъй като е слязъл сам от колата, а само леко пострадал, като видимо имал само хематом на главата, без кръвоизливна рана. След прегледа му в ЦСМП ищецът се е върнал на мястото на ПТП, за да подпише съставения протокол за ПТП без пострадали лица.

Според дружеството жалбоподател, след прегледа на ищеца в ЦСМП, явно посъветван от услужливи лекари, (които най-вероятно са подали и информацията към адвокат И.и) започнало съставянето и снабдяването на ищеца с най-различни медицински документи, които да установят колко „тежко е пострадал" при ПТП, което противоречало на показанията и на двамата свидетели, разпитани по делото и на изявлението на ищеца, „че му няма нищо", направено пред свидетеля К.. Твърди се още, че в СМЕ, д-р К. не приел, че фрактурата на ключицата е в причинно следствена връзка с ПТП.

Вещото лице само описало и какви телесни увреждания установява тя, но няма извод, че фрактурата на ключицата, установена на 24.01.2022г, е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като същата е установена в много по-късен период.Представената първична медицинска документация удостоверявала, че на 23.02.21г. Х. Д. Х. е бил на преглед в спешно отделение на болнично заведение с оплаквания от главоболие, където, освен (описани) повърхностни наранявания на главата и гръдния кош, не са били установени други травматични увреждания и е бил освободен. Повърхностните наранявания били подробно описани в представено съдебномедицинско удостоверение от 24.02.2021г., като освен съдържало и субективни оплаквания от главоболие, виене на свят, болки и ограничени движения за дясното рамо и двете колена, които не били обективно установени.

В жалбата се твърди още, че представената документация за лечение в Павел баня от 13.06.21г. - 20.06.21г.,не можело да бъде свързвана с процесното ПТП, поради описаните данни за дългогодишна давност на оплакванията от болки в кръста и двата крака, със слабост на същите. В жалбата се сочи също, че определеното обезщетение от 23 000 лева не било съобразено със социално икономическата обстановка в страната.Според жалбоподателя справедливо обезщетение за получените от ищеца травматични увреждания би била сумата от 5 000 лева, която да се намали, с доказаното по делото съпричиняване на вредоносните последици от страна на 2 ищеца.

В жалбата се твърди също, че съдът определил неоправдано нисък размер на съпричиняване на вредоносния резултата от страна на ищец.

Определените 10 % съпричиняване не съответствали на практиката на съдилищата, определяща около 30-40% съпричиняване при неизпълнение на задължението за поставяне на предпазен колан.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде определен справедлив размер от 5000 лв., който да бъде намален с 40%, в резултат на приетото съпричиняване. Претендират се и направените разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата.

С него се твърди, че подадената от ЗД "Бул инс" АД гр.София жалба е неоснователна, а решението на Габровският районен съд, законосъобразно, обосновано и правилно.

В жалбата се излагали крайно недопустими и обидни твърдения, с които се правели внушения, че след прегледа на ищеца в ЦСМП той е започнал да се „снабдява с най-различни медицински документи, които да установят колко тежко е пострадал, въпреки, че според процесуалният представител на ответника му „нямало нищо". По тази причина се иска да бъде преценено съдържанието на жалбата с оглед приложението на чл. 100а , ал. 1, от ГПК.С изказаните твърдения дори не се оспорвало съдържанието на конкретен документ, оспорване не било направено и с отговора на исковата молба, а процесуален представител на ответника не се явил при нито едно от проведените съдебни заседания по делото. Не било оспорено и заключението на приетата по делото СМЕ.

Твърдението, че протокола за ПТП с пострадали лица бил издаден на 12.03.21г. било невярно, тъй като това била датата, на която на пострадалия било издадено заверено копие.

Оспорва се твърдението, че на пострадалия му е „нямало нищо", тъй като е бил откаран от екип на ЦСМП в болницата, където са му правени образни изследвания - КТ на глава и е приет на лечение два дни след ПТП в МБАЛ „ д-р Теодоси Витанов" гр. Трявна и повторно месец по-късно. В отговора се твърди също, че последиците от претърпяното ПТП при ищеца са се проявили малко по-късно, по-специално виенето на свят, гаденето и 3 главоболието. Оплакването от болки в областта на рамото са били налични още в началото и били описани, но въпреки множеството ренгенографии, не била направена такава, която да фиксира точно мястото на фрактурата на ключицата и то е установено по-късно, когато вече зараства с деформация.

Вещото лице подробно обяснило, че дори и да е било установено в по-ранен етап, счупването на ключица се лекува консервативно с обездвижване, което евентуално би довело до по-бързо възстановяване и благоприятен изход. По делото било установено, че пострадалият не се е възстановил и до момента и продължава да търпи болки и страдания, изразяващи се в изтръпване на пръстите на дясната ръка и болки в раменния пояс вдясно. В този смисъл съдът правилно преценил интензитета и продължителността на търпените болки и страдания и на база на това правилно определил и размера на присъденото обезщетение.Претендира се адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА и за тази съдебна инстанция.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, чието съобразяване съдът е длъжен да прецени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема решението за частично неправилно, поради следното:

Безспорно е установено пред първоинстанциния съд, че на 23.02.2021 г. около 13 часа, Х. Д. Х., управлява лек автомобил „ Тойота Рав-4 " с рег. № ***** по път 1-5 е посока гр. Велико Търново, в района на пътен възел с. Донино,, движейки се в полагащата му се пътна лента със скорост в рамките на 70 + 80 km/h.В този момент, по второстепенния път, намиращ се от дясно на главния път и включващ се в него, в посока от с. Донино, към кръстовището се движи лек автомобил „Субару" с рег. № ****, управляван от 4

Д.М.М. от гр. Велико Търново.При достигане на кръстовището, М. не възприема движещият се автомобил Тойота и в зоната на остров с коси бели линии предприема косо навлизане в лентата за движение на лек автомобил Тойота. Настъпва челен кос приплъзващ удар в зоната на предна дясна странична част за автомобил Тойота, което предизвиква отклоняване на автомобила наляво, към крайпътното дърво, където следва втори челен удар в зоната на средата на предната част.

Не е било спорно също, че към момента на настъпване на ПТП-то, за лек автомобил марка Субару е бил налице валиден застрахователен договор за риска "гражданска отговорност" при ответното застрахователно дружество.

Установено е също, че пострадалият е заявил претенцията си към застрахователя,който с писмо от 8.02.2021 г. е изискъл да бъдат представени документи / наказателно постановление/, издадено на сочения за виновен водач. Няма данни същото да е представено, както и да е определяно и изплащано обезщетение на пострадалия.

От заключението на приетата и неоспорена СМЕ, е установено, че пострадалия, при настъпилото ПТП е получил следните увреждания:

Контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, с подкожен хематом в дясната предно-теменна област, охлузни рани в тилната, теменна и челна област, кръвонасядане и оток на клепачите на дясното око с притваряне на очната цепка, кръвоизливи по склерата/роговицата на дясното око, масивно кръвонасядане и оток на дясното рамо, кръвонасядане и болезнен оток в областта на гръдната кост, охлузване и оток по предно-външната среда-долна трета на дясното бедро, охлузвания и отоци на двете колена, охлузна рана и оток по предна горна трета на дясната подбедрица.Оплаквания от главоболие, световъртеж, влошена координация, гадене, болки по цялото тяло и особено в дясната раменна става и гръден кош в зоната на гръдната кост, изтръпване на 1-3 пръсти на дясната ръка, слабост на дясната ръка. При извършени психиатрични прегледи и лечение е установен страхово-тревожнодепресивен синдром, остра кризисна реакция след ПТП. Поради продължаващите оплаквания от раменния пояс и в горната част на гръдната кост и установената деформация в областта на дясната става между вътрешния край на дясната ключица и горния край на гръдната кост, е проведено допълнително рентгеново изследване, при което е установено състояние след преживяна травма на ставата с изкълчване и счупване на 5 същата. Лекуван е неколкократно - първоначално медицинско обслужване от спешен екип на ЦСМП и в Спешно отделение на МБАЛ"Д- р Тота Венкова"АД - Габрово, направен му е скенер на глава, двукратно в неврологично отделение на МБАЛ- Трявна, извършвани са консултативни прегледи и амбулаторно лечение от невролог, психиатър, физиотерапевт.

Най- дълго са продължили болките от травмата на главата- общо около два месеца и тези от раменния пояс вдясно, които продължават и до момента на изготвяне на заключението, но с отслабен интензитет. Вещото лице заявява, че пострадалият е имал оплаквания от лек периодичен световъртеж и преди инцидента, свързано с дегенеративни промени в линейния отдел на гръбнака, но след травмата са се засилили, което означава влошаване на състоянието, в резултат на травматичното увреждане при настъпилото ПТП.

Пред първоинстанционния съд е допусната и приета и комплексна съдебна експертиза, според която съобразно механизма на произшествието и настъпилите увреждания, ищецът е управлявал автомобила без поставен предпазен колан. Експертите обясняват, че при поставен предпазен колан, тялото не би се изместило към предната част на автомобила – таблото и предното стъкло и не биха се получили травмиращите удари при съприкосновението на главата и тялото с предната част на автомобила.Разпитана като свидетел, съпругата на ищеца е заявила, че първоначално изпитвал много силни болки във врата, главата и рамото. В началото не обърнали внимание на рамото, като мислили, че е натъртено и ще премине. По късно, при направена снимка, се установило, че има калцирала фрактура. В резултат на травмите освен болките, се наложило да промени и обичайното си ежедневие, изпитвал страх да шофира и започнал да страда от безсъние, което наложило да взема антидепресанти.