Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5354 от 23.04.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4053/2024
Вид
Определение № 5354
Подписан
23.04.2025
В сила
15.05.2025
Състав
Насуф Исмал

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5354 гр. Варна, 23.04.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело № 20243110104053 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 29248/31.03.2025 г. от ответника „Ю.К.Бя" ЕООД, чрез юрк. З.Х., с искане постановеното по делото Решение № 825 от 09.03.2025 г. да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на насрещната страна адвокатско възнаграждение бъде редуцирано.

От молителя е изложено, че намира присъденото в полза на процесуалния представител на ищцовата страна - адв. А. Д., адвокатско възнаграждение за прекомерно. В подкрепа на посоченото се позовава на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което приетата в страната Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързва съда при определяне справедливия размер на претендирания от страната хонорар, а следва да служи само за ориентир, като под внимание от съда се вземат вида и особеностите на делото, процесуалното поведение на адвоката, размера на защитавания интерес и др. В този смисъл счита, че възнаграждението в полза на адв. Д. подлежи на редуциране.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищцата П. А. П., чрез адв. А. Д., е депозирала отговор на молбата, в който излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че приключването на делото в едно открито съдебно заседание не води до извод за липсата на фактическа и правна сложност на производството. Страната излага подробни мотиви в смисъл, че размерът на присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение съответства на обема от предоставена защита на ищцовата страна. При така посоченото намира за правилно съдебното решение в частта за присъденото адвокатско възнаграждение.

Съдът намира така депозираната молба за процесуално допустима – предявена е в рамките на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от страна, притежаваща процесуална легитимация за това. Доколкото искането касае изменение на разноски, присъдени в полза на насрещна страна, представянето на списък по чл. 80 ГПК от молителя в хода на процеса не се явява процесуална предпоставка за допустимостта на искането, съобразно задължителните указания, дадени в т. 9 от ТР № 6/2013 г., постановено по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.

Разгледана по същество обаче съдът намира, същата за неоснователна по следните съображения:

С постановеното по делото решение настоящият съдебен е уважил 1 претенцията на ищцата П. А. П. срещу ответника „Ю.К.Б-я" ЕООД, като е приел за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за кредит, предоставен от разстояние № L320699 от 15.04.2023 г., е нищожен поради противоречието му със закона, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Предвид благоприятния за ищцовата страна изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сторените от потребителя разноски за заплащане на държавна такса са възложени в тежест на ответника. Доколкото осъществената правна помощ за иницииране и водене на настоящото производство е предоставена безплатно по реда на чл. 38 ЗА, адвокатското възнаграждение в размер на 806,64 лв., дължимо от дружеството, е присъдено на пълномощника на ищцата – адв. А. Д., като съдът е разгледал релевираното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на хонорара и е счел същото за неоснователно.

Действително, в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС е посочено, че Наредба № 1/09.01.2004 г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в противоречие с чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Предвид това, националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения, като вместо това следва да разреши въпроса за дължимите възнаграждения след като направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства, включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети действия и др.

Съгласно посоченото обаче и доколкото с решението съдът е обосновал веднъж произнасянето си досежно справедливия размера на адвокатското възнаграждение във връзка с релевираното възражение за прекомерност, то в настоящия случай така депозираната молба по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. В този смисъл е и обстоятелството, че към момента не са налице различни от вече известните по делото факти и обстоятелства, които биха обусловили уважаване на искането и изменение на съдебното решение в частта за разноските.

По изложените съображения съдът счита, че молбата с правно основание чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение, поради нейната неоснователност.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 29248/31.03.2025 г. от ответника „Ю.К.Б-я" ЕООД, чрез юрк. З.Х., с искане за изменение на Решение № 825 от 09.03.2025 г., постановено по гр.д. № 4053/2024 г. по описа на 9 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 2