Определение № 161 от 13.10.2022, Районен съд - Златоград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Златоград, 13.10.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20225420100097 по описа за 2022 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 130 ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 776/09.05.2022 г., подадена от Г.

П. Ч. и Р. А. Ч. срещу Р. М. П., в която се излагат съображения, че с Решение № 168/31.12.2013 г., постановено по гр.д. № 77/2011 г. по описа на РС-З., в нарушение на разпоредбата на чл. 299 ГПК е пререшен идентичен спор разрешен с влязло в сила Решение № 57/2010 г. по гр.д. № 6/2010 г. на РС-З..

Ищците считат, че съдът не се е съобразил със силата на пресъдено нещо, формирана с цитираното съдебно решение и е постановил незаконен, недопустим и нищожен съдебен акт, който следва да бъде обезсилен.

Искането към съда е следното: като обсъди подробно изложеното в исковата молба и забранителната норма на чл. 299 ГПК, да постанови решение с което предявеният иск да бъде уважен.

С разпореждане № 130/10.05.2022 г., съдът е указал на ищците да уточнят искането си, като формулират петитум на исковата молба, в който изрично да посочат съдебния акт от който са недоволни и какво е искането им към съда.

С молба вх. № 887/23.05/2022 г., подадена от ищците, същите уточняват, че молят съда да отмени Решение № 168/30.12.2013 г. по гр.д. № 77/2011 г. на РС-Златоград, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с чл. 299 ГПК. Излагат се подробни 1 съображения, че с цитирания съдебен акт съдът се е произнесъл по незаконен, недопустим и неоснователен иск за спор, който вече е бил решен, а такива решения са незаконни и нищожни, тъй като по силата на забранителната норма на чл. 299 ГПК е незаконно, недопустимо, спор, решен с влязло в сила Решение № 57/2010 г. да бъде пререшаван.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. М. П. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен и претендира разноски за производството.

С разпореждане № 211 от 27.07.2022 г., съдът е разпоредил делото да се изпрати на ВКС за произнасяне по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

С разпореждане № 127 от 05.08.2022 г. на и.ф. председател на I г.о. на ВКС, делото е изпратено на РС-З. по компетентност за разглеждане и произнасяне по молбата. В мотивната част на разпореждането се сочи, че настоящият съд следва да даде повторни указания за уточняване на обстоятелствената част на исковата молба и искането на ищците, както и да извърши преценка за нейната редовност и допустимост, като се вземат предвид данните за приключилите между страните производства по чл. 303 ГПК и по чл. 270, ал. 2 ГПК.

С разпореждане № 222/10.08.2022 г. съдът отново е указал на ищците да допълнят и уточнят твърденията си и да посочат какво е искането им към съда.

С молба вх. № 1624/12.09.2022 г., подадена от ищците е направено уточнение, както следва: съдът да отмени Решение № 168/30.12.2013 г. по гр.д. № 77/2011 г. на PC-З., като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие на чл.299 ГПК, както и да обезсили същото, като незаконно и недопустимо поради влязло в сила преди това Решение № 57/2010 г. по гр.д.

№ 6/2010 г. по описа на PC-З., с което е разрешен идентичен спор между едни и същи страни, на едно е също правно основание и касае един и същ предмет.

С оглед на изложените в исковата молба твърдения, уточнени с цитираните по-горе молби, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Разпоредбата визира т.нар. отвод за пресъдено нещо, 2 представляващ отрицателна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск. Наличието й е пречка за разглеждане на повторно образуваното дело, което на основание чл. 299, ал. 2 ГПК подлежи на прекратяване служебно от съда. За да е налице тази пречка е необходимо да има тъждество между страните и предмета на делото, по което е формирана сила на пресъдено нещо (чл. 298 ГПК), и тези по повторно образуваното дело.

В случай, че съдът е приел за разглеждане такъв иск, то горното би довело до преценка за неговата допустимост. В тази връзка следва да се посочи, че по валидността, допустимостта и правилността на съдебен акт, компетентен да се произнесе е проверяващият съд по реда на инстанционния съдебен контрол, като съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В случая е проведен инстанционен съдебен контрол на Решение № 168/30.12.2013 г. постановено по гр.д. № 77/2011 г. по описа на РС-З., в резултат на което е постановено Решение № 137/08.04.2014 г. по в.гр.д.№ 73/2014 г. ОС-Смолян, съобразно въведените от ищците възражения, като решението е обезсилено, в частта с която е отхвърлен предявеният от Г. П. Ч. и Р. А. Ч. иск против Р. М.

П. и същият е оставен без разглеждане като процесуално недопустим. В останалата част Решение № 168/30.12.2013 г. по гр.д. № 77/2011 г. на ЗРС е потвърдено, като същото е влязло в сила на 08.04.2014 г. Правилността и допустимостта на постановения съдебен акт е в изключителната компетентност на въззивната съдебна инстанция, като настоящият съд няма правомощия да отмени, респ. да обезсили цитирания акт, в каквато насока е искането на ищците по настоящото дело.

Относно проверката на валидността на съдебното решение е предвидена и възможността по реда на чл. 270, ал. 2 ГПК, съгласно която нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. Служебно известно на настоящия съдебен състав е Решение № 38/24.02.2020 г., постановено по гр.д. № 425/2017 г. по описа на РС-З., с което е отхвърлен предявения от настоящите ищци иск за прогласяване на нищожността на Решение № 168/30.12.2013г. по гр.д.№ 77/2011 г. на РС-З..

Цитираното Решение № 38/24.02.2020 г., по гр.д. № 425/2017 г. на РС-З. е потвърдено с Решение № 241/12.10.2020 г. по в.гр.д. № 329/2020 г. на ОС-С. и Определение № 60263/16.06.2021 г. гр.д. № 764/2021 г. на ВКС, с което 3 въззивното решение не е допуснато до касационен контрол.

За пълнота следва да се посочи, че въз основа на молби на настоящите ищци, във ВКС са образувани три отделни производства за отмяна на влязло в сила съдебно решение, приключили с Решение № 283 от 18.12.2014г. по гр.д.№ 4866/2014г., I г.о. на ВКС (по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК), Решение № 143/2015г. от 20.01.2016г. по гр.д.№ 2667/2015г. ВКС, II г.о. (по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК) и Определение № 17 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 95/2019 г. на ВКС, II г.о., с които исканията на Г. П. Ч. и Р. А. Ч. са оставени без уважение, респ. без разглеждане.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната.

По разноските.

При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, право на разноски възниква единствено за ответника. Такива се претендират в размер на сумата от 800 лв. – адвокатско възнаграждение, което видно от представения към отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие серия СМ, № 037483 от 30.05.2022 г. е реално заплатено – в брой, поради което следва да бъде възложено в тежест на ищците.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 776/09.05.2022 г., подадена от Г. П. Ч. , ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул.

„А. С.“ № 162. и Р. А. Ч. , ЕГН **********, с адрес гр. Н. общ. Н., обл. С., ул.

„А. С. № . за отмяна на Решение № 168/30.12.2013 г. по гр.д. № 77/2011 г. на PC-З., като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие на чл. 299 ГПК, както и за обезсилване на същото, като незаконно и недопустимо, поради влязло в сила Решение № 57/2010 г. по гр.д. № 6/2010 г. по описа на PC-З.

ОСЪЖДА Г. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул.

„А. С.“ № .и Р. А. Ч. , ЕГН **********, с адрес гр. Н., общ. Н., обл. С. ул. „А.

С.“ №. да заплатят на Р. М. П., ЕГН **********, с адрес: с. Ц., общ. Р., обл.

4

П.., ул. „Ц. Б.I“ № . сумата в общ размер на 800 лв. (осемстотин лева) – разноски за производството, представляваща адв. възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Окръжен съд-С., в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на ищците на посочения в исковата молба адрес, а на ответника на посочения съдебен адрес, чрез адв. И.

А..

Съдия при Районен съд – Златоград: ____________В.Д.___________ 5