Решение № 246 от 03.06.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. Плевен, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. Д.-КОВАЧЕВА при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500999 по описа за 2025 година

Въззивно обжалване.

С решение № 773/ 29.05.20205г.,постановено по гр.д.№3120/ 2024г.

Плевенски районен съд Признава за установено, че ДЗЗД „СЪГЛАСИЕ 2А" клон 2, БУЛСТАТ:***, клиентски № ***, с Управител М. Х. Х. GSM**********, ДЗЗД „СТРАЖА 4" клон 1" БУЛСТАТ: ***, клиентски № ***, Управител Д. Н. Г. GSM:**********, адрес за кореспонденция: *** , ДЗЗД „ Стража 4" клон 3" БУЛСТАТ: в процес на издаване клиентски номер *** , Управител К. Х., GSM: ********** с адрес: гр.Плевен, м-ст"Стража 701,206Г", Сдружение „СТРАЖА 4"- Клон 4, клиентски №3 *** Представлявано от Т. Е. П. GSM: **********, са собственици на трансформатор МТП462, монтиран върху трафопост (метална конструкция) находящи се в местността „Стража2“, попадащ извън регулационните граници на гр.Плевен.

Със същото решение ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК,

ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД, С ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Област: София (столица), Община:

Столична гр. София, п.к. 1784, р-н Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл.

БенчМарк Бизнес Център, ДА ЗАПЛАТИ на ДЗЗД „СЪГЛАСИЕ 2А" клон 2, БУЛСТАТ:***, клиентски № ***, с Управител М. Х. Х. GSM- **********, ДЗЗД „СТРАЖА 4" клон 1" БУЛСТАТ: ***, клиентски № ***, Управител Д. Н.

Г. GSM :********** ,адрес за кореспонденция: ***, ДЗЗД „ Стража 4" клон 3" БУЛСТАТ: в процес на издаване клиентски номер ***, Управител К. Х., GSM:

1

********** с адрес: гр.Плевен, м-ст"Стража 701,206Г", Сдружение „СТРАЖА 4"- Клон 4, клиентски №3 *** Представлявано от Т. Е. П. GSM: **********, направените разноски по делото в общ размер на сумата от 3000 лв.

Това решение е било съобщено на ответника

ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД, С ЕИК: ***,на 04.07.2025г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване е изтекъл на 18.07.2025г.

Още на 07.07.2025г. , т.е. в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила по електронен път в

РС-Плевен въззивна жалба от

ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД,чрез юрк. Ц. М.,като е посочено ,че жалбата е подписана с квалифициран електронен подпис.

Въззивната жалба има необходимото съдържание по чл.260 от ГПК .

Плевенски окръжен съд е констатирал ,че въззивната жалба не е била надлежно администрирана от ПлРС ,така както изисква чл. 262 , ал.1 във вр. с с чл. 261 от ГПК според които проверката за редовността на въззивната жалба следва да се извърши от първоинстанционният съд ,чрез който се подава .Поради това с определение № 1694/ 01.12.2025г. е

ПРЕКРАТИЛ производството по в. гр.д.№ 999/ 2025г. на Плевенски окръжен съд и ВЪРНАЛ делото на РС-Плевен за надлежно администриране на въззивната жалба от ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД ЕАД,чрез юрк.

Ц. М. срещу решение № 773/ 29.05.20205г. постановено по гр.д.№3120/ 2024г. на Плевенски районен съд, чрез оставянето и без движение , и даване на указания на жалбоподателя за внасяне в едноседмичен срок на д.т. 25лв. по сметка на Плевенски окръжен съд за въззивното обжалване, както и за отстраняване на другите нередовности на жалбата ,касаещи удостоверяването ,че разпечатания образец от въззивната жалба отговаря на електронния образ на жалбата и че тя е подписана с валиден КЕП от пълномощника на жалбоподателя.

Тези указания на ПлОС са изпълнени от РС-Плевен и делото е върнато на ОС-Плевен със съпроводително писмо от 19.02.2026г.

Поради това ПлОС е приел, че въззивната жалба като редовна и допустима следва да бъде насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание при условията на чл. 268, ал.1 от ГПК.

С въззивната жалба не са били направени искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция .

Не е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от противната страна по делото в срока по чл. 263,ал.1 от ГПК.

Плевенски окръжен съд като разгледа въззивната жалба при условията на чл.

268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното решение на ПлРС в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК ,намира ,че ПлРС е постановил едно недопустимо решение ,тъй като делото е било образувано по искова молба от ищци,които нямат самостоятелна правосубектност , разгледано е с участие на тези ненадлежни ищци и решението е постановено също така по отношение на тези ненадлежни ищци ,които изобщо не могат да бъдат 2 страна по предявения иск.

От наименованието на всеки от четиримата ищци, от чието име е подадена исковата молба, в което е включена абревиатурата ДЗЗД се налага извод ,че се касае за договор за дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД,сключен между отделни физически лица за които се твърди , че са собственици на недвижими имоти в местността „ Стража 2 „ в землището на гр.Плевен .

Следва да се има предвид ,обаче ,че в резултат на сключването на такъв договор за дружество не възниква нов и самостоятелен правен субект,т.е. не е възникнало някакво ново самостоятелно юридическо лице, различно от физическите лица , които са сключили този договор за дружество и което да притежава самостоятелна правосубектност в която да се включва и правото да завежда дела и да бъде страна по съдебен спор.

Самостоятелните правни субекти ,които имат правото да предявяват искове и да се конституират като страни в процеса остават тези физически лица , които са сключили договора за дружество по чл. 357 от ГПК. Именно тези физически лица е следвало да бъдат конституирани като ищци пред Плевенски районен съд , като разбира се , преди това е било нужно исковата молба бъде оставена без движение за да се уточни кои са членовете на всяко едно от посочените дружества по чл. 357 от ЗЗД и кои от тези членове ще предявят този установителен иск за правото на собственост върху процесния „ трансформатор МТП 462 ,монтиран върху трафопост /метална конструкция / ,находящи се в м. „Стража 2 „ попадаща извън регулационните линии на гр.Плевен „ . РС-Плевен , обаче , не е извършил тази задължителна служебна проверка относно правосубектността на посочените в исковата молба ищци ,не е оставил исковата молба без движение с указания за отстраняване на тази нередовност на исковата молба ,свързана с наличието на активна процесуална легитимация на страната от чието име е предявен искът ,разгледал е делото с участието на ненадлежна страна и е постановил и решение по същество на спора спрямо тази ненадлежна страна .

В резюме - с подписването на договор за дружество по чл. 357 ЗЗД (т.нар. гражданско дружество или ДЗЗД) не възниква нов, самостоятелен правен субект.Гражданското дружество не е отделен правен субект и няма собствена правосубектност, в т.ч. такова дружество не може и да бъде носител на твърдяните в исковата молба материални права-право на собственост .

Носители на правата и задълженията по отношение на внесеното от сдружилите се лица , както и на впоследствие придобито имущество са самите съдружници в лично качество ,поради което този вид Дружество не може да бъде страна по съдебни дела / нито ищец ,нито ответник / , а в съдебния процес трябва да участват самите съдружници.

Все в т.вр. следва да се отбележи и това ,че регистрацията на дружество по чл. 357 от ЗЗД в регистър БУЛСТАТ има само удостоверителна (декларативна) функция , а не конститутивна. Правният смисъл е да легитимира неперсонифицираното дружество пред държавни институции, контрагенти и банки , придавайки му статут на самостоятелен данъчен и осигурителен субект,но не му дава статут на отделно ,самостоятелно юридическо лице.

3

Регистрацията в регистър БУЛСТАТ не е равносилна на регистрация в ТР , каквато следва да има напр. едно търговско дружество по смисъла на ТЗ, което след такава регистрация придобива самостоятелна правосубектност.

При регистрацията в регистър БУЛСТАТ Дружеството по чл. 357 от ЗЗД получава свой ЕИК (код по БУЛСТАТ), чрез който се идентифицира при извършване на съвместната дейност . Чрез БУЛСТАТ регистрацията дружеството става самостоятелен платец на данъци и осигуровки и въз основа на БУЛСТАТ регистрацията може да се издаде удостоверение за "актуално състояние",което да послужи за доказване съществуването на съдружието, например при участие в обществени поръчки, кандидатстване за кредити или сключване на договори.

Всичко това ,обаче, не превръща дружеството по чл. 357 от ЗЗД в отделен ,самостоятелен правен субект , който да участва като страна в съдебен процес,макар привидно да се създава впечатление ,че поради тази регистрация дружеството придобива качество на отделен правен субект.

Необходимо е при това да се уточни ,че искът за собственост може да се води само от част от съдружниците в една такова гражданско дружество по чл.

357 от ЗЗД . Не е задължително да участват всички членове, тъй като те не са задължителни другари, а и предявяването на установителния иск за собственост е действие на управление , а не на разпореждане с материалното право. Също така ,правата на съдружниците,които ще бъдат евентуално конституирани като ищци по делото не е нужно да се посочват в точни идеални части от претендираната вещ в исковата молба, стига да се твърди , а след това и да се докаже общата собственост на членовете на дружеството.

В съдебната практика се приема, че всеки съдружник има право да предяви установителен иск за защита на общата собственост срещу трети лица , тъй като защитава цялото право на собственост ,т.е. само една част от съдружниците могат да предявят такъв иск и да участват по делото като претендират правата за цялото дружествено имущество. Така че, като ищци по делото следва да бъдат конституирани тези съдружници в договора за дружество ,които поддържат претенцията изложена в исковата молба и те следва да фигурират изрично като страна по делото , а и в самото решение следва да бъдат посочени поименно . След като се установи кои са физическите лица ,които в качеството си на членове на всяко едно от четирите дружества по ЗЗД ще поддържат предявения иск, те ще следва да приподпишат исковата молба.

Следващ е вече въпросът как ще се осъществява процесуалното представителство на тези физически лица ,които евентуално ще бъдат конституирани като ищци по делото пред РС-Плевен ,като разбира се найудачно е всички те да упълномощят адвокат за това процесуално представителство ,който да ги представлява в процеса ,за да не се налага тяхното явяване в съдебните заседания.

Тъй като посоченият по –горе порок на предявяването на иска ,който пък води до опорочаване на целият исков процес ,проведен пред ПлРС и до недопустимост на постановеният съдебен акт като постановен спрямо ненадлежна страна – ищец , не може да бъде отстранен едва пред въззивната 4 инстанция ,то се налага обжалваното решение на ПлРС да бъде обезсилено и делото да се върне на ПлРС за ново разглеждане от друг състав на съда ,който като съобрази изложените в настоящото въззивно решение съображения , свързани с нуждата от конституиране на надлежните физически лица на страната на ищеца , да остави исковата молба без движение и да даде нужните указания за отстраняване на посочените по –горе нередовности , а именно –да се уточни кои членове/отделни физически лица с необходимите индивидуализиращи ги признаци /на посочените дружества по чл. 357 от ЗЗД предявяват установителния иск за правото на собственост ; същите да приподпишат исковата молба и да бъдат конституирани като самостоятелни ищци по делото.

Освен този най-съществен порок на предявения и разгледан иск , Плевенски окръжен съд намира ,че са налице и други нередовности и неясноти на исковата молба ,които също така налагат оставянето и без движение и допълнително уточняване на твърдяната фактическа обстановка ,от която ищците черпят правата си .

На първо място , от исковата молба не става достатъчно ясно как ищците обосновават претендираното от тях право на собственост върху процесния на трансформатор МТП462, монтиран върху трафопост (метална конструкция) находящи се в местността „Стража2“. Най-напред в ИМ се твърди ,че в посочените като ищци дружества членуват собственици на недвижими имоти в горната местност ,която собственост е придобита по реда на §4 от ПЗРЗСПЗЗ. Не става ясно по този повод дали процесното съоръжение е изградено именно в някои от тези имоти , в кой точно –чия собственост е конкретният недвижим имот ,където то е изградено или пък е изграден върху друг недвижим имот –собственост на трето лице,различно от който и да било от членовете на въпросните дружества по чл. 357 от ЗЗД и в т.вр. дали се твърди , че собствеността върху това съоръжение е придобита от членовете на дружеството по приращение към съответния имот или се твърди нещо друго ?