Присъда № 5 от 23.03.2026, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 51/2026
- Вид
- Присъда № 5
- Подписан
- 23.03.2026
- В сила
- 08.04.2026
- Състав
- Христина Захариева Марева, Никола Георгиев Маринов, Радостин Стоянов Радиев
Цитирани разпоредби
- чл.11, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.151 · Наказателен кодекс
- чл.151, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.191 · Наказателен кодекс
- чл.191, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.191, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.63, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.336, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда рег. №5 от 23.03.2026г. по ВНОХД №51/2026г. на Окръжен съд- С., изготвени на 15.05.2026г.
Въззивното производство е по реда на Глава XXI от НПК и е образувано по повод постъпил въззивен протест и допълнителен протест от прокурор от РП - С. срещу Присъда №******г., постановена по НОХД №******г. по описа на Районен съд- С., с която първоинстанционният съд е признал подсъдимия Д. А. Д. за невиновен и оправдал за престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В протеста и допълнението към него се твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че в случая не са налице едновременно признаците на престъпленията по чл.191, ал.3 от НК и чл.151, ал.1 от НК, не е налице хипотезата на поглъщане на престъпното съвкупление по чл.151, ал.1 от НК от престъплението по чл.191, ал.3 от НК.
След собствен анализ на доказателствата се настоява за неправилност в крайното решение на съда за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение.
Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му се наложи справедливо наказание.
В съдебно заседание представителят на ОП- С. поддържа протеста на РП- С., по съображенията изложени в изготвеното допълнение към протеста, с което е обоснована незаконосъобразност на атакуваната присъда на РС- С..
Поддържа искането да се отмени присъдата на РС- С. и предлага постановяване на осъдителен акт. Предлага или наказание „Пробация“ или „Лишаване от свобода“ за минималния предвиден в закона срок.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия изказва несъгласие с изложеното от прокурора в съдебно заседание, както и с протеста и допълнението към него. Счита, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна деянието и правилно е бил оправдан от Районния съд.
Подсъдимият Д. в лична защита се придържа към казаното от защитника и моли да бъде оправдан.
Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура- С. против подсъдимия Д. А. Д. за престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, затова че от неустановена дата в края на месец септември *****г. до *******г., в гр.
С. като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление е извършвал съвкупления с лице, ненавършило 14- годишна възраст- М. А. С. с ЕГН **********.
По този повод било образувано НОХД №******г. на РС- С., завършило 1 с постановяването на присъдата, предмет на настоящото въззивно производство. Производството пред районния съд се е провело по реда на чл.371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.
С Присъда №*******г., постановена по НОХД №*******г. по описа на Районен съд- С. съдът признал подсъдимия Д. А. Д. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК. За да го оправдае по предявеното му обвинение съдебният състав е приел, че не е извършено престъплението от подсъдимия.
С.ският окръжен съд, след като обсъди изложените в протеста доводи, становищата на страните и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира протеста за процесуално допустим, подаден в законоустановения 15- дневен срок от страна с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледан по същество, протестът е основателен.
Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд, че подсъдимият не е осъществил деянието от субективна страна за необосновани и незаконосъобразни, поради което и на основание чл.334, т.2, вр. чл.336, ал.1, т.2 от НПК отмени оправдателната присъда на РС- С. и постанови нова, с която призна подс. Д. А. Д. за виновен в извършване на вмененото му престъпление по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на събраните от първоинстанционния съд доказателствени източници, настоящата инстанция възприе за установени следните фактически положения:
Подс. Д. и пострадалата, св. М. А. С. се познавали от години, тъй като живеели в един квартал. Подс. Д. я харесвал и на *****г., докато се намирали в двора на VI- то СОУ „Б. М.“- гр. С., където св. М. С. била ученичка в шести клас, той я заговорил. Двамата започнали да излизат заедно, да се разхождат и да се целуват. Около седмица след като станали гаджета подс. Д. решил да се „ожени“ за св. М. С. и споделил това свое намерение с майка си, св. М. К. И..
Тя се съгласила да отидат при родителите на момичето и да я поискат за жена на подсъдимия. Скоро след това подс. Д. заедно с родителите си и други членове на семейството отишли в дома на св. М. С. и я поискали за жена на подсъдимия. Майката на св. М. С., св. М. И. отказала предложението, тъй като дъщеря й към този момент била на 13 години. Подсъдимият и родителите му втори път посетили дома на св. М. С. и я поискали за жена на подсъдимия.
Този път майката на св. М. С. склонила двамата младежи да заживеят на съпружески начала. Уведомила за това по телефона и бащата на св. М. С., св.
2
А. И., който работел в чужбина. По този повод двете семейства се почерпили.
На неустановена дата през месец септември ********г. св. М. С. заживяла в дома на подс. Д. в гр. С., ул. *******. Около седмица по- късно, в края на месец септември *******г. осъществили за пръв път полов акт. За двамата това бил първи сексуален контакт и бил доброволен за св. М. С..
Подсъдимият и св. М. С. имали редовни сексуални контакти, както преди навършване на 14- годишна възраст от ней на страна (до *******г.), така и след рождения й ден (*******г.).
През месец юни ******г. св. М. С. установила, че е бременна. Заедно с подсъдимия съобщили новината на родителите си и на ******г. направили годеж. Бременността на св. М. С. се проследявала от д- р Г. И. от „ДКЦ 2“ в гр.
С., който подал сигнал за непълнолетна бременна до Дирекция „Социално подпомагане“- С.. Определен бил термин за раждане на св. М. С. през месец март *******г.
По делото е била изготвена комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза на подс. Д., от заключението на която се установява, че при него не били установени съществени личностови нарушения, както и че била установена лека умствена изостаналост в резултат от социална и педагогическа занемареност. Посочено е в експертизата, че подс. Д. не страда от психически заболявания и към периода на описаното деяние (от *****г.месец октомври ******г.) бил потенциално годен да разбира свойството, значението и противоправния характер на извършеното от него деяние (осъществени съвкупления), спрямо малолетната М. С., но е бил съществено улеснен от особеностите на социалната среда, в която се развива, както и от социалната и педагогическа занемареност. В заключението на експертизата било отразено, че подс. Д. е годен да участва в наказателното производство и да дава достоверни обяснения за фактите по делото.
По делото е била изготвената и комплексна съдебно- психиатрична и психологична експертиза на св. М. С., от заключението на която се установява, че същата не страда от психично разстройство и има нормално за възрастта си интелектуално развитие, както и че до навършване на 14годишна възраст св. М. С. не е могла да разбира свойството и значението на противоправния характер на извършеното спрямо нея деяние. Посочено е в експертизата, че след това тези годности са били достатъчно развити, но ограничени, предвид непълнолетната й възраст и особеностите на социалната среда, в която живее и се възпитава. В експертизата е отразено, че св. М. С. може да участва в наказателното производство и е в състояние да дава достоверни обяснения за фактите по делото.
С оглед на така приетото от фактическа страна, съдът намира, че подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.151, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като от неустановена дата в края на месец септември 2023г. до *******г. в гр.
С. като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на 3 извършеното деяние и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление е извършвал съвкупления с лице, ненавършило 14- годишна възраст- М. А. С. с ЕГН **********.
В мотивите към присъдата, при извеждане на категоричен извод за невиновност на подсъдимия Д. А. Д. за това престъпление първоинстанционният съд е посочил съображения, въз основа на фактическа обстановка с изцяло кредитиране обясненията на подсъдимия и събраните по делото писмени доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените съдебни психолого- психиатрични експертизи.
Настоящият съдебен състав счита, че неправилно районният съд е приел, че подсъдимият Д. е извършил деянието си, осъществявайки престъпление по чл.191 от НК, а не по чл.151 от НК. По делото бе безспорно се установи, че подс. Д. е заживял съпружески, без граждански брак с пострадалата, св. М. А. С.. Доказано е по несъмнен начин, че двамата имат дете. Подсъдимият многократно е имал сексуални контакти с малолетното лице М. А. С., докато са живеели заедно. Заживявайки с нея подсъдимият Д. е бил наясно, че ще има интимни отношения с малолетна. Подсъдимият Д. е извършил деянието като непълнолетен, но е разбирал свойството и значението на своите действия и е целял постигането на противоправния резултатосъществяване на съвкупления с малолетната С., а освен това той е могъл да ръководи и своите постъпки.
Съдът споделя изложеното от прокурора в допълнението на протеста, че разпоредбите на чл.191, ал.1 от НК и чл.151, ал.1 от НК не са в съотношение на поглъщане и действията на подсъдимия Д. изцяло покриват хипотезата на чл.151, ал.1 от НК.
Ето защо настоящият състав счита, че деянието се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. От субективна страна, подс. Д. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, той като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Деянието от подс. Д. е извършено в условията на продължавано престъпление съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от НК. От доказателствата по делото е видно, че се касае за няколко деяния, осъществяващи поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия, слабите му волеви задръжки и слабия родителски контрол.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът 4 прие чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни, продължава образованието си.
Съдът не обстоятелства. отчете отегчаващи отговорността на подсъдимия
При определяне на наказанието за извършеното престъпление съдът се съобрази с принципите за тяхната законоустановеност и индивидуализация. За извършеното престъпление по чл.151, ал.1 от НК към момента на извършване на деянието е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ от ДВЕ до ШЕСТ години. Както бе посочено по- горе деянието е извършено от подсъдимия като непълнолетен, поради което предвиденото наказание следва да се замени с наказание „Лишаване от свобода“ до ТРИ години, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК. За да определи вида и размера на наказанието съдът съобрази смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието и дееца и съотношението между тях, за да се постигне оптимална съразмерност между действията на субекта и противодействието на държавата.