Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 63 от 21.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно частно търговско дело 58/2024
Вид
Определение № 63
Подписан
21.03.2024
В сила
21.03.2024
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА, МАЯ ПЕЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 63 гр. Велико Търново, 21.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000058 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, във връзка с чл. 278 от ГПК.

С Определение № 23/11.01.2024 година по т. д. № 36/2021 година на Окръжен съд Велико Търново са отхвърлени молбите на М. В. П., П. Й. П. по чл. 83, ал. 2 от ГПК с вх. №№ 3582/7.04.2023 година, 3583/7.04.2023 година за освобождаване от внасянето на държавна такса и разноски за въззивното производство по повод подадена от тях въззивна жалба против постановеното по т. д. № 36/2021 година на Окръжен съд Велико Търново съдебно решение, като неоснователни и недоказани.

Със същото определение са отхвърлени молбите на М. В. П., П. Й. П. по чл. 95, ал. 1 от ГПК с вх. №№ 3582/7.04.2023 година, 3583/7.04.2023 година за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представителство, като неоснователни и недоказани.

В законния срок е постъпила частна жалба от П. Й. П., М. В. П. против Определение № 23/11.01.2024 година по т. д. № 36/2021 година на Окръжен съд Велико Търново. В частната жалба се изтъква, че определението е неправилно и не съответства на обстоятелствата по делото. Жалбоподателите смятат, че не е тяхно задължение да установяват негативни факти.

Никой от тях няма наличности по банкови сметки, но не могат да ги закрият поради наложени запори и натрупани задължения. Те не притежават недвижими имоти – същите са разпродадени във връзка с дълга, който са имали. Жалбоподателите не работят и разчитат на една съвсем малка по размер пенсия. Единственото им имущество са две моторни превозни средства и едно ремарке. Леката кола „Лада“ и ремаркето са дадени на лица от малцинствата, които са откраднали с тях дърва, и са конфискувани от полицията. На практика имат само лек автомобил „Рено Лагуна“, регистриран на името на П. Й. П. като 1 инвалид. Вписаният едноличен търговец не осъществява дейност и не реализира приходи.

От приложените към частната жалба удостоверения, издадени от община Горна Оряховица, и документите от банки е видно, че жалбоподателите не разполагат със средства и имущества, с които да покрият дължимите държавни такси и разноски; нямат нужните знания и умения, за да се защитават сами в процеса. П. Й. П. има определен процент нетрудоспособност от ТЕЛК, което е основание за освобождаване от държавни такси по силата на изрична правна норма.

Направено е искане да се отмени Определение № 23/11.01.2024 година по т. д. № 36/2021 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което жалбоподателите да се освободят от заплащане на такси и разноски по делото, да им се предостави правна помощ.

Не е депозиран отговор на частната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на жалбоподателите и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страни, които имат право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

С Решение № 23/13.03.2023 година по т. д. № 36/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е прието за установено по отношение на М. В. П., действаща лично и в качеството си на Едноличен търговец с фирма: „Иконом-М. П.“, П. Й. П., че дължат солидарно суми на „Първа инвестиционна банка“ АД, предмет на Заповед № 330/16.11.2020 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1753/2020 година на Районен съд Горна Оряховица; присъдени са разноски.

Депозирана е въззивна жалба от М. В. П., Едноличен търговец с фирма: „Иконом-М. П.“, П.

Й. П. против Решение № 23/13.03.2023 година по т. д. № 36/2021 година на Окръжен съд Велико Търново.

С Разпореждане № 71/30.03.2023 година по т. д. № 36/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е указано на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат държавна такса в размер на 3 694.24 лева върху обжалваемия интерес.

На 7.04.2023 година по делото са депозирани молби от М. В. П. и П. Й. П. за освобождаването им от заплащане на такси и разноски, предоставяне на правна помощ.

С Разпореждане № 93/24.04.2023 година по т. д. № 36/2021 година на Окръжен съд Велико Търново молбите на М. В. П. и П. Й. П. по чл. 83, ал. 2 от ГПК и чл. 95, ал. 1 от ГПК са оставени без движение и са дадени указания да представят декларации за имущественото си състояние, в които да посочат притежават ли недвижими имоти, моторни превозни средства 2 или друго имущество на значителна стойност, всеки от тях да изложи твърдения и представи писмени доказателства дали има наличности в лева или валута в банкови сметки и в какъв размер, респективно М. В. П. да уточни дали получава пенсия и в какъв размер. Преписи от разпореждането са връчени на молителите на 28.04.2023 година.

С Разпореждане № 255/31.10.2023 година по т. д. № 36/2021 година на Окръжен съд Велико Търново повторно са оставени без движение молбите на М. В. П. и П. Й. П. по чл. 83, ал. 2 от ГПК и чл. 95, ал. 1 от ГПК, дадени са указания да представят декларации за имущественото си състояние, а молителят П. Й. П. – и писмени доказателства за актуалния размер на получаваната от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преписи от разпореждането са връчени на М. В. П. и П. Й. П. на 7.11.2023 година.

С Определение № 23/11.01.2024 година по т. д. № 36/2021 година на Окръжен съд Велико Търново са отхвърлени молбите на М. В. П., П. Й. П. по чл. 83, ал. 2 от ГПК с вх. №№ 3582/7.04.2023 година, 3583/7.04.2023 година за освобождаване от внасянето на държавна такса и разноски за въззивното производство по повод подадена от тях въззивна жалба против постановеното по т. д. № 36/2021 година на Окръжен съд Велико Търново съдебно решение, като неоснователни и недоказани. С посоченото определение са отхвърлени молбите на М. В. П., П. Й. П. по чл. 95, ал. 1 от ГПК с вх. №№ 3582/7.04.2023 година, 3583/7.04.2023 година за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представителство, като неоснователни и недоказани.

Първостепенният съд е приел, че М. В. П. участва в процеса не само като физическо лице, но и като едноличен търговец, поради което молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК е неоснователна. Физическото лице М. В. П. е на 66 години (не е в активна трудоспособна възраст); декларира липса на доходи от труд и от други източници, в това число от пенсия; омъжена е; няма данни за влошено здравословно състояние; регистрирана е като едноличен търговец; по делото има данни за притежавани от нея в режим на съпружеска имуществена общност недвижими имоти, както и банкови сметки, на които е титуляр, а тя не е представила декларация за имуществено състояние, поради което не може да се признае, че няма достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса (независимо от високия ѝ размер) и разноски за въззивното производство. Не е налице изключението по чл.

24, точка 3 от Закона за правната помощ – процесните кредитни сделки са сключени с оглед развиване на дейността на М. В. П. в качеството ѝ на едноличен търговец, в което и участва по делото, а като физическо лице не може да се направи заключение, че към датата на депозиране на молбата по чл. 95, ал. 1 от ГПК няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение с оглед непредставянето на декларация за имуществено състояние, въпреки двукратно дадените указания да стори това (страната не може да черпи права от собственото си процесуално бездействие).

За молителя П. Й. П. е констатирано, че е на 73 години (в неактивна трудоспособна възраст); има признати пожизнено 51% трайно намалена работоспособност; доходът му е от получавана пенсия, за чийто актуален размер липсват доказателства. По делото има данни за притежавани от П. Й. П. и съпругата ми М. В. П. в режим на имуществена общност няколко 3 недвижими имоти, както и банкови сметки, на които П. Й. П. е титуляр, а той не е представил декларация за имуществено състояние, вследствие на което не може да се формира заключение, че няма достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, независимо от нейния размер, и разноски за въззивното производство. Не се установява изключението по чл. 24, точка 3 от Закона за правната помощ – П. Й. П. не е доказал недостиг на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение с оглед непредставянето на декларация за имуществено състояние (страната не може да черпи права от собственото си процесуално бездействие).

Определение № 23/11.01.2024 година по т. д. № 36/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

Дължимата държавна такса от жалбоподателите за въззивното производство е в размер на 3 694.24 лева.

По делото не са представени декларации за имущественото състояние на М. В. П. и П. Й., въпреки двукратно дадените им подробни указания да сторят това.

М. В. П. и П. Й. П. са съпрузи.

М. В. П. е на 66 години (не е в трудоспособна възраст); няма данни да е с влошено здравословно състояние, което да налага допълнителни разходи. Тя е регистрирана като едноличен търговец. Декларирала е, че за времето от 8.09.2021 година до 4.04.2023 година не получава никакви доходи, включително: не работи по трудов договор и няма приходи от трудово правоотношение; не получава: доходи от търговска дейност, в това число като едноличен търговец, съдружник в търговско дружество, възнаграждение като прокурист или управител на дружество; не участва в кооперации и граждански дружества; няма доходи от наеми, аренди или от упражняване на свободна професия; не получава издръжка, пенсия, други социални помощи или обезщетения. Представен е препис от Констативен протокол № КВ-5-04-01085810/9.03.2022 година на Териториално поделение Велико Търново на Националния осигурителен институт, в който е отразено, че няма основание за зачитане на осигурителен стаж и доход на М. В. П. за периода 1.01.2007 година – 31.12.2021 година като самоосигуряващо се лице.

От приложеното към частната жалба удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за местните данъци и такси, издадено от община Горна Оряховица на 24.01.2024 година, е видно, че към момента М. В. П. не притежава недвижими имоти. В удостоверението не са отразени недвижимите имоти, находящи се в гр. Горна Оряховица, 4 описани в договорите от 21.11.2006 година, сключени с „МКБ Юнионбанк“ АД, чийто правоприемник е „Първа инвестиционна банка“ АД. М. В. П. и нейният съпруг са собственици на леки автомобили с рег. №№ ВТ 07 91 КТ, ВТ 40 61 АН. По банковите сметки на М. В. П. в „Първа инвестиционна банка“ АД няма наличности (преписи от документи, издадени на 24.01.2024 година). Представен е препис от служебна бележка, издадена от „Алианц банк България“ АД, за да послужи пред Националния осигурителен институт или Агенция за социално подпомагане, в която е отразено, че М. В. П. е титуляр на банкова платежна сметка. От поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20218090400067 по описа на частен съдебен изпълнител Силвия Косева, с район на действия – Окръжен съд Велико Търново, се установява, че върху вземанията на М. В. П. към банкови институции (включително „Алианц банк България“ АД) е наложен запор.