Решение № 1550 от 27.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. Пловдив, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20215330206873 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-1030-008600/03.09.2021 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Н. Д.

Ч. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 42, ал. 2, т.

2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбоподателят моли да се отмени НП като незаконосъобразно. Аргументите са свързани с осъществяване на различна фактическа обстановка и наличието на спряно МПС край пътя, което той се наложило да заобиколи, което направил при прекъсната пътна маркировка. Твърди да е липсвала обозначена пешеходна пътека както със знак, така и с маркировка. Възразява се също, че в постановлението не са посочени релевантните факти.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда. Аргументира се законосъобразността на акта, както и размера на санкцията, като се моли да бъде потвърдено наказателното постановление. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима. Същата е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

1

На 20.08.2021 г. жалбоподателят Н.Ч. управлявал своя лек автомобил марка „БМВ“ модел „530Д“ с рег. № *****. Движел се в с. Брестник по ул. „Независимост“, като около 09:21 ч. в близост до № 53 от същата улица предприел маневра изпреварване в населеното място на друго ППС въпреки наличната на пътя пътна маркировка М1 (единична непрекъсната линия) и непосредствено наличния в посоката му на движение пътен знак А18 (пешеходна пътека), като по този начин създал опасност за насрещно движещите се ППС и пешеходците. Поведението му било забелязано от намиращите се на същия път полицейски служители, сред които и П.Д., които изпълнявали служебните си задължения. Затова те решили да го спрат за упражняване на правомощията си по закон. Установили водача като Н.Ч.. Поискали му свидетелство за управление на МПС (СУМПС) и контролен талон към него, които той не представил, защото не носил в себе си.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA бл. № 511511/20.02.2021 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят е отразил, че няма възражения. Актът му бил предявен за запознаване с неговото съдържание, за което го подписал. Било му връчено и копие от него.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 150 лв. на основание чл. 179, ал. 1, т.

5, пр. 5 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП глоба в размер на 10 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П.Д. – актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН, справка за нарушител/водач, справка централна база данни КАТ по рег. номер, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., оправомощителна заповед № 8121з-825/19.07.2019 г., оправомощителна заповед № 8121к-7443/15.06.2021 г., всичките на МВР.

Разпитан в съдебно заседание свидетелят потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично е присъствал в момента на констатиране на нарушението. В подробности разказва, че на мястото на нарушението пътната маркировка е с непрекъсната линия. Спомня си за случай с домакина на манастир „Св. св. Козма и Дамян“, който при спиране обяснил, че бързал и се извинил за нарушението.

Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация. Не се намериха данни показанията му да бъдат дискредитирани в някоя област или изцяло.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на свидетел при установяване на нарушението и нарушителя, който е имал възможност да направи своите възражения, когато му е бил предявен за запознаване със съдържанието му, за което се е и подписал.

2

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за неспазване на правилата за движение при навлизане в лентата за насрещно движение при пътна маркировка М1 и пътен знак А18, с което създал непосредствена опасност за насрещно движещите се ППС и пешеходците.

Съдът намира за неоснователно възражението за липсата на пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при извършването му. От фактическа страна е описано конкретното поведение на водача, което именно е създало опасност при изпреварване. Такива си елементите от фактическия състав на нарушението по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а именно водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. В конкретния случай неизпълнението на задължението да не изпреварва при наличие на единична непрекъсната линия и при знак А18, обозначаващ предстояща пешеходна пътека, създава непосредствена опасност както за автомобилите в насрещното платно, така и за пешеходците, доколкото изпреварването изисква по естеството си движение с повисока скорост, както и ограничава видимостта, поради наличието на изпреварвано ППС. Оттук и не е допуснато твърдяното нарушение на процесуалните правила.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП както в АУАН, така и в НП е описано, че деецът не е представил при проверката СУМПС и контролен талон.

Съгласно трайната съдебна практика непредставянето на всеки един от документите съставлява самостоятелно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Така изрично Решение № 334/14.02.2019 г. по КНАД № 3730 по описа за 2018 г. на Административен съд Пловдив. В същото време съгласно санкционната част на НП за двете нарушения е наложено едно общо наказание, а именно глоба на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП в размер на 10 лв.

Процедирайки по този начин наказващият орган е допуснал нарушение на чл. 18 от ЗАНН, съгласно който, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, за всяко нарушение се налага отделно наказание, което се и изтърпява отделно. Оттук и съдът намира, че нарушителят е извършил две нарушения, доколкото не е носил в себе си СУМПС и контролен талон в него. Следователно е налице идеална съвкупност и с едно деяние нарушителят е осъществил две различни нарушения. Като е наложил една глоба за извършени две нарушения, наказващият орган е не се е съобразил с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН и е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, касаещо обсъжданата част от постановлението.

Допуснатото от АНО нарушение на чл. 18 от ЗАНН е безусловно основание за отмяна на НП - така Решение № 826 от 16.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 464/2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 344 от 16.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3362/2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625/2018 г. на XXI състав на Административен 3 съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625/2018 г. на XXI състав на Административен съд Пловдив. Това представлява съществено нарушаване на процесуалните правила по налагане на наказание на нарушителя с НП, което ограничава правата му до степен, че последният не може да установи за кое по-точно нарушение му се налага санкцията от 10 лв., така че да може да организира защитата си по адекватен начин.

В цитираната практика трайно и последователно се приема, че действително по този начин наказаното лице се поставя в по-благоприятно положение, защото вместо да му се наложат няколко наказания, му се налага едно единствено в минимален размер, но подобна възможност не е законово регламентирана, поради което и съставеното в този вид НП се явява несъобразено с правната рамка и правото на защита на санкционираното лице. По тези съображения НП следва да се отмени в тази част.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява авторството на деянието и виновното му извършване, като с основание е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

На базата на всички събрани и оценени с доверие по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената разпоредба на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Безспорно се установява, че Н.Ч. като водач на МПС на 20.08.2021 г. около 09:21 часа в с. Брестник на ул. „Независимост“ № 53 управлявал лек автомобил марка „БМВ“ модел „530Д“ с рег. № *****, като в населено място при движението с него по двулентовия двупосочен път навлязъл в лентата за насрещно движение и извършил маневра изпреварване въпреки наличната пътна маркировка М1 (единична непрекъсната линия) и пътен знак А18 (пешеходна пътека), поради наличието на такава, с което създал опасност за насрещно движещите се пътни превозни средства и пешеходците. Не се установява маневрата за изпреварване да е била оправдана и пътната маркировка да е била прекъсната, в който смисъл бяха показанията на свидетеля. С поведението си водачът е създал непосредствена опасност за пешеходците, тъй като изпреварването е било в непосредствена близост до пешеходна пътека и то в посока на движение. Още повече, че е извършил деянието при наличието на забрана за това, обективирана с пътната маркировка. Тези именно данни обуславят извода за съществуване на опасност при извършеното изпреварване.