Решение № 17920 от 21.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17920 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20251110120183 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Г. О. С., О. Г.

С. и Д. Г. С. срещу Център за спешна медицинска помощ - София и МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД.

Ищците твърдят, че са съпруг и деца на Н. Д. С., починала на 11.02.2020г.

Посочват, че на 06.02.2020г. в 10:54ч. е подаден сигнал до тел. 112 за помощ поради състоянието на Н. С., но екип не бил изпратен. Такъв бил подаден и в 18:16ч., но отново не бил изпратен екип, въпреки състоянието на жената, изискващо спешна медицинска помощ. Последвали нови четири сигнала, като едва на третия път било заявено, че се насочва екип. Пристигнал екип едва в 21:00ч., който потвърдил мозъчен инсулт и транспортирал жената до „МБАЛ НКБ‘‘ ЕАД. При хоспитализирането отново не била оказана навременна и необходимата по обем медицинска грижа, като компютърна томография била направена едва на следващия ден. Тези действия и бездействия на служители на двамата ответници причинили сериозни неимуществени вреди на ищците от загубата на техния роднина. Били предявени частични искове по гр. д. № 43067/2020г. по описа на СРС, като в настоящото производство се претендира заплащането на обезщетение от по 25 000лв. (12 782,30 евро) за всеки от ищците, представляващи разликата до заявените частични искове по горепосоченото дело, ведно със законната лихва от 11.02.2020г. до окончателното плащане.

Ответникът „МБАЛ НКБ“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Отрича лекарите на болницата да са извършили нарушение на медицинските стандарти. Счита исковете за недоказани.

Ответникът Ц. - София е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва исковете. Отрича от служителите му 1 да е извършено непозволено увреждане. Твърди, че първото обаждане е в 18:16ч. Счита, че няма причинно-следствена връзка между поведението на служителите и настъпилия резултат. Оспорва иска и по размер, като счита, че същият не се съобразява с възрастта и тежкото състояние на починалата пациентка.

Конституираното трето лице - помагач на страната на ответника МБАЛ „НКБ“ ЕАД - ЗД „Евроинс“ АД е подало становище в предоставения срок, в което излага съображения за неоснователност на исковете. Счита, че лекарите са изпълнили своите задължения и са спазили медицинските стандарти.

Посочва, че вредоносният резултат е настъпил поради наличието на предшестващи и хронични заболявания на пациента. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Конституираното трето лице - помагач на страната на ответника Ц. С. - ЗД „Лев Инс“ АД е подало становище извън предоставения срок, в което посочва, че исковете били недопустими, тъй като не бил спазен срокът по чл. 469, ал. 2 КЗ. Счита, че вземанията са погасени по давност. Поддържа изложеното от ответника. Отрича ищците да са претърпели сочените неимуществени вреди.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД.

По делото не е налице спор и се установява от представеното удостоверение за наследници изх. № РИЛ20-УГ01-752/17.02.2020 г., че Н. Д.

С. е починала на 11.02.2020г., като нейни законни наследници са ищците: Г. О.

С. – съпруг, О. Г. С. – син и Д. Г. С. – дъщеря.

С Решение по гр. д. № 43067/2020г. по описа на СРС, 85-ти състав, потвърдено с Решение № 410/20.01.2026г., постановено по в. гр. д. № 13202/2023г. по описа на СГС, II-В състав, влязло в сила на 20.01.2026 г., ответниците Център за спешна медицинска помощ – София и МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД са осъдени да заплатят на Г. О. С. на основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД солидарно сумата от 5 000 лв. – част от обезщетение в общ размер от 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата съпруга Н. Д. С., настъпила на 11.02.2020г., в резултат на противоправното поведение на служители на Център за спешна медицинска помощ – София по повод повиквания за оказване на спешна медицинска помощ на 06.02.2020г. и в резултат на противоправно поведение на служители на МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД по повод хоспитализацията й на 06.02.2020г. С решението съдът е осъдил Център за спешна медицинска помощ – София и МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД да заплатят на О. Г. С. и на Д. Г. С. на основание чл. 49, вр. чл.

45, вр. чл. 52 ЗЗД солидарно сумата от по 5 000 лв. – част от обезщетение в общ размер от 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка Н. Д. С..

В настоящото производство се претендира разликата над 5000лв. до 2 пълния размер от 30 000лв., възлизаща на сумата от 25 000лв., от всеки от ищците, ведно със законната лихва от 11.02.2020г. до окончателното плащане.

В ТР № 3/22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г., ОСГТК на ВКС, е прието по задължителен за съдилищата начин, че посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича спорното право, представлява основанието на иска, включително при предявяването му като частичен.

Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право. При постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или погасяването на съответното материално правоотношение, разбирано като двустранна правна връзка, обединяваща корелативни субективни права и юридически задължения от момента на тяхното възникване до реализацията им – по аргумент от чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на сила на пресъдено нещо /СПН/ на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова - различна СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на С П Н обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Решението по 3 уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право.

При преценка обхвата на силата на пресъдено нещо на посоченото решение на СРС, следва да се вземат предвид и разясненията, дадени в ТР № 2/2020 от 18.03.2022г., по тълк. д. № 2/2020 г. на ВКС, ОСГТК, като в т. 3 от същото е посочено, че силата на пресъдено нещо има правоустановяващо действие и обхваща основанието и размера на признатото с решението по иска субективно право. След формирането й никоя от страните не може да претендира повече или по-малко, а нов иск за същото вземане е недопустим. С решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на пресъдено нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето право, останала извън процеса.

Доколкото между страните е постановено съдебно решение, с което са уважени частичните искове на ищците, с оглед разясненията, дадени в двете посочени тълкувателни решения, следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени правопораждащите факти на вземането на всеки от ищците с неговото основание, както и присъденият размер от 5000лв.

Мотивите на съда обаче относно глобалния размер на справедливото обезщетение не се ползват със СПН и размерът на вредите подлежи на доказване в настоящото производство.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав е обвързан от горепосоченото влязло в сила решение между страните относно всички елементи на фактическия състав по чл. 49 вр. 45 от ЗЗД, съгласно диспозитива на влязлото в сила решение на СРС - виновно и противоправно деяние на лекарите и другите медицински работници, на които ответниците Център за спешна медицинска помощ - София и МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД са възложили работа по оказване на спешна медицинска помощ и болнична помощ, в причинно-следствена връзка с което са настъпилите за ищците вреди. В този смисъл, релевираните от ответниците възражения, относими към основанието за ангажиране на отговорността им в настоящото производство, са преклудирани. В настоящото производство не подлежат на разглеждане всички правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответниците, свързани с основанието на вземането на ищците, засягащи липсата на нарушение на медицинските стандарти, липсата на непозволено увреждане, липсата на причинна връзка между поведението на служителите и настъпилия резултат.

В обхвата на настоящия процес е размерът на дължимото обезщетение.

При деликтната отговорност на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение.

Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД изисква определяне на точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, като се преценяват конкретните обстоятелства по случая, които носят обективни характеристики - личността и съответно възрастта на пострадалия, интензитета на претърпените от него 4 болки и страдания, начинът, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание. В този смисъл са решение № 176 от 13.10.2016 г., по гр. д. № 964/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение № 111 от 17.03.2014 г., по гр. д. № 4207/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др.

По делото е допусната и приета съдебномедицинска експертиза, въз основа на която се установява, че на 06.02.2020 г. Н. Д. С. е постъпила по спешност в Клиника по неврология към УМБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД с внезапно настъпила стволова симтоматика, възникнала на фона на завишени стойности на АН и системна антикоагулация със Синтром.

В рамките на два часа при пациента е възникнало бързо развитие на картина на тонзиларно вклиняване, количествени нарушения на съзнанието до ареактивна кома, квадриплегия, които наложили оротрахеална интубация и продължителна апаратна вентилация. От 08.02.2020г. е настъпило постепенно влошаване на сърдечната функция, наложило КХА поддръжка, от 10.02.2020г. при пациента възникнали прояви на остра бъбречна недостатъчност, с анурия на фона на стимулирана диуреза с фурантрил. На 11.02.2020г. била налице задълбочаваща се сърдечна съдова слабост в условия на ИБВ АС режим с бради- асистолия, проведен КПР в пълен обем. На 11.02.2020г., в 5 часа, въпреки проведените реанимационни мероприятия, пациентът починал, като не е извършена аутопсия. Изводите на вещото лице са, че най – вероятната причина за смъртта е малкомозъчен кръвоизлив, довел до развитие на стволова симптоматика. Съобразно приложената по делото медицинска документация, на 15.01.2019г. на лицето е била поставена диагноза хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност, както и на 19.03.2019г. е било констатирано предсърдно мъждене и трептене и нестабилна стенокардия. Изяснено е, че основна причина за поява на мозъчен кръвоизлив е повишаването на кръвното налягане – диагноза артериална хипертония, при което повишаване се разкъсва кръвоносен съд, при което се получава кръвоизлив. При предсърдно мъждене задържането на кръв в предсърдията може да доведе до образуването на кръвни съсиреци, като ако те се откъснат, рискът от мозъчен инсулт се увеличава. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че единствено въз основа на поставената диагноза не може да се прецени дали в процесния случай е назначено подходящо лечение, доколкото липсват данни да е извършено проследяване на здравословното състояние на пациента. Посочва също, че поради неизвършване на аутопсия, не може да определи и точната причина за смъртта на пациента, но при наличните по делото данни вещото лице сочи, че най-вероятна причина за смъртта е кръвоизлив в мозъка. Изяснява и че ако пациентът не е приемал предписаните лекарства, не е било възможно да доживее до тази си възраст.