Решение № 1797 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7162/2022
- Вид
- Решение № 1797
- Подписан
- 24.04.2023
- В сила
- 19.02.2024
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.142, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл.143, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 43, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1797 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330107162 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ******** Н. против Ю. И. В. с ЕГН ********** и адрес гр. ********, ж. к. ********, бл. ****, вх. **, ет. **, ап. *** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 155,14 лева /сто петдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. **********, ж. к. *******, бл.
*****, вх. **, ап. ***, с ИТН ********; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 03.01.2020 г. – 16.01.2022 г., в размер на 20,45 лева /двадесет лева и четиридесет и пет стотинки, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищеца е енергийно предприятие и притежава лицензия по чл. 43, ал. 2 от ЗЕ за производство и пренос на 1 топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив. Продажбата на топлинна енергия на клиенти се осъществява при публично известни общи условия. Дружеството е доставило до сградата, в която ответникът притежава недвижим имот топлинна енергия, а *********** като топлинен счетоводител е разпределил за имота на ответника ТЕ за сградна инсталация149.40 лв. и услуга за разпределение -18,24 лв. За събиране на вземането е подадено заявление по чл. 410 ГПК-ч. г. д. 552/22 г. на ПРС.
В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от назначения особен представител на ответника адв. В., в който се оспорва иска. Отрича се качеството на ответника на потребител на услугите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства НА № ****, том **, рег. № ****, дело ***/2011 г. и справка от АВ-********* е видно, че от 2011 г. ответника е собственик на процесния имот, в който се твърди да са доставяни услугите и към момента на предявяване на иска няма промяна на това обстоятелство.
От представените писмени доказателства-препис-извлечение от сметка (лист 5 от делото); справка за доставена ТЕ (лист 6 от делото); е видно, че за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г.г. на ответника е определено задължение за недвижим жилищен имот находящ се в гр. *********, ж. к. *******, бл.
******, вх. ***, ап. **** в размер от 155,14 лв. с ДДС формирано от 149,40 лв. –ТЕ отдадена от сградната инсталация и услуга разпределение-18,24 лв. За забава на плащането е начислена лихва от 20,45 лв. дължима за периода 03.01.2020 г. – 16.01.2022 г.
От приложеното гр. д. 552/2022 г. на ПРС е видно, че за притендираното задължение ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № 1362/27.02.2022 г., която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради постъпилото възражение срещу заповедта, съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „ЕВН 2
България Топлофикация” ЕАД.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед събраните писмени доказателства съдът намира за доказано, че ответника е собственик на процесния имот в заявения период, следователно се явява потребител на предоставяни от ищеца услуги за апартамент, намиращ се в сграда-етажна собственост, ако тя е топлоснабдена с вертикална отоплителна инсталация. Предвид това, същия може да се яви клиент на топлинна енергия по смисъла на закона, доколкото съгласно цитираната разпоредба качеството на потребител/клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване, без да е необходимо сключването на индивидуален договор за покупко-продажба между тях. В разпоредбата на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, като по делото не е спорно обстоятелството, че общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди на ищцовото дружество са били одобрени и публикувани по предвидения в закона ред, както и че техните условия не са оспорени от ответника, предвид на което предвидените в тях правила относно продажбата на ТЕ обвързват валидно страните в настоящото производство. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал. 2 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект.
По делото не се ангажираха от страна на ищеца, въпреки изрично указаната му доказателствена тежест, писмени или гласни доказателства сочещи наличие и вид на изградената в процесната сграда отоплителна инсталация, нито за експлоатацията и в завения период, както и за наличие на сключен договор между собствениците на обекти в сградата и заявения 3 топлинен счетоводител. Не се ангажираха и доказателства установяващи доставка на ТЕ до сградата и ползването и от ответника по заявения начин.
Липсват данни и за отопляемия обем на процесния имот, както и за начина на отчитане на потреблението и формиране на стойността на доставката.
Предвид това съдът намира за неустановено основанието за пораждане на притендираното задължение при липса на доказани факти за доставяне или ползване на притендираните услуги, което е достатъчно основание за отхвърляне на иска за притендираната главница без да се обсъжда размера и.
Недължимостта на главницата е пречка за пораждане на задължение за заплащане на лихва. Ето защо предявения иск следва да се отхвърли изцяло.
С оглед изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.
На ответника не следва да се присъждат разноски поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "ЕВН България Топлофикация" ЕАД с ЕИК 115016602 със седалище и адрес гр, Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, чрез ******** П. против Ю. И. В. с ЕГН ********** и адрес гр. ********, ж. к. ********, бл. ****, вх. **, ет. **, ап. *** и с к за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 155,14 лева /сто петдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. **********, ж. к.
*******, бл. *****, вх. **, ап. ***, с ИТН ********; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 03.01.2020 г. – 16.01.2022 г., в размер на 20,45 лева /двадесет лева и четиридесет и пет стотинки, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 552/22 г . на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 5