Решение № 1736 от 05.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1736 гр. София, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20211100512835 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20**0022/20.10.2020 г., постановено по гр. д. № 50640/19 г. по описа на СРС, 59 състав, са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу АДР. М. М. искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на дължимостта на присъдени със заповед от 15.11.2018 г. по ч. гр. д. № 69614/18 г. по описа на СРС за сумата от 5 077,48 лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.

05.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до изплащане на вземането, за сумата от 521,66 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 18.10.2018 г., за сумата от 74,41 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 13,** лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 18.10.2018 г., както и предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Р. З. М. искове с правно основание чл. 422 ГПК за установяване на дължимостта на присъдени със заповед от 15.11.2018 г. по ч. гр. д. № 69614/18 г. по описа на СРС за сумата от 1 692,49 лв., представляваща главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до изплащане на вземането, за сумата от 173,89 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 18.10.2018 г., за сумата от 24,80 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г.

1 до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 4,41 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 18.10.2018 г. Освен това с решението „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на АДР. М. М. сумата в размер на 4 500 лв., представляваща направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – адвокатско възнаграждение за един адвокат в исковото производство пред СРС в размер на 2 400 лв. и по заповедното производство в размер на 2 100 лв., както и да заплати на Р. З. М. сумата в размер на 4 200 лв., представляваща направени разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – адвокатско възнаграждение за един адвокат в исковото производство пред СРС в размер на 2 100 лв. и по заповедното производство в размер на 2 100 лв.

С определение № 20072829/19.06.2021 г., постановено по гр. д. № 50640/19 г. по описа на СРС, 59 състав, е изменено решение № 20**0022/20.10.2020 г., постановено по гр. д. № 50640/19 г. по описа на СРС, 59 състав, на основание чл. 248 ГПК, в частта му относно разноските, като „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на АДР. М. М. сумата в размер на 1043,38 лв., представляваща направени разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както следва: 614,34 лв. – адвокатско възнаграждение по делото и 429,04 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и да заплати на Р. З. М. сумата в размер на 662,69 лв.., представляваща направени разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както следва: 362,69 лв. – адвокатско възнаграждение по делото и 300 лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД срещу решение № 20**0022/20.10.2020 г., постановено по гр. д. № 50640/19 г. по описа на СРС, 59 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че АДР. М. М. и Р. З. М. не са потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действаща през процесния период. Счита, че от представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че АДР. М. М. е собственик на най – малко ½ ид. ч. от процесния имот на основание нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 110, том XVII, дело № 3242/93 г., а от удостоверение с изх. № 26 00 – 1503/1/ от 09.10.2012 г., издадено от СО, район Слатина, се установява идентичността между стария и новия административен адрес на имота. Поддържа, че доколкото в нотариалния акт не се посочени квотите в имота, то следва да се приеме, че те се равни, а именно – по ½ ид. ч. – за АДР. М.

М. и за З.Р. М.. Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е посочил в доклада по делото за кои от твърдяните обстоятелства не се сочат доказателства от ищеца. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи исковете. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемите страни - АДР. М. М. и Р. З. М. са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържат становището, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендират разноски.

2

Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. **5, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответниците АДР. М. М. и Р. З. М. в качеството им на съсобственици на процесния топлоснабден имот, представляващ ап. 4, находящ се в гр.

София, община Слатина, ул. ****, се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Твърди, че ответниците са ползвали доставената им топлинна енергия в периода от 01.05.2015 г. до

30.04.2018 г., като не са заплатили дължимата цена. Посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. N 69614/18 г. по описа на СРС,

59 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение на процесните вземания, и срещу която е било подадено от длъжниците възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца разделно, както следва: АДР.

М. М. – сумата от 5077,48 лв. – главница, представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до окончателното плащане, 521,66 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 18.10.2018 г., сумата от 74,41 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м.

04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до окончателното плащане, както и 13,** лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 18.10.2018 г.; Р.

З. М. – сумата от 1692,49 лв. – главница, представляваща стойността на доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до окончателното плащане, 173,89 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2016 г. до 18.10.2018 г., сумата от 24,80 лв. – главница, представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от м. 05.2015 г. до м.

04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.2018 г. до окончателното плащане, както и 4,41 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 18.10.2018 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответниците - АДР. М. М. и Р. З. М. оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, както и обема на доставената топлинна енергия. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Твърдят, че заплащането на услугата дялово разпределение не се дължи на „Т.С.“ ЕАД, а на третото лице – помагач, тъй като не е налице правоотношение между потребителя на топлинна енергия и ищеца. Оспорват дължимостта на претендираната лихва за забава за процесния период, начислена върху главницата за доставена топлинна 3 енергия, като твърдят, че липсват доказателства за изпадането на ответниците в забава, тъй като не са представени доказателства за датата на публикуване на фактурите на интернет страницата на ищеца. Оспорват и дължимостта на претендираната лихва за забава за процесния период, начислена върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение, като твърдят, че доколкото за изпълнението на посоченото задължение не е предвиден срок, то купувачите изпадат в забава след покана, а по делото не са представени доказателства за отправена и получена покана преди завеждане на делото. Претендират разноски.

Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище по исковете.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Първоинстанционният съд не е допуснал и нарушение на императивни материалноправни норми.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната 4 наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.