Решение № 180 от 27.11.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Оряхово, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.В.К.С. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от И.В.К.С. Гражданско дело № 20251460100510 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от П. П. И., с ЕГН ********** от гр.Оряхово, ул.“Радецки“ № 1, чрез пълномощника си адв. В. В.-АК Враца против „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, обективно съединени искове за прогласяване на основание чл.26 ал.1 ЗЗД и чл.22 ал.1 от ЗПК нищожността на Договор за потребителски кредит № 40024439151/21.03.2024 г. сключен между страните, поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и евентуално за прогласяване нищожността на клаузите за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“ на осн.чл.26 ал.1, предл.1 ЗЗД, поради противоречието им със закона и чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, в сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40024439151/21.03.2024 г., както и за осъждане на ответника, на осн. чл.55 ал.1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 1 513.29 лв., дадена без основание, въз основа на недействителна клауза на чл. 5 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № 40024439151/21.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ, до окончателното й изплащане.

Претендират се и адвокатско възнаграждение осн.чл.38 ал.2, вр.ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл.26 ал.1 от ЗЗД и чл.55 ал.1 от ЗЗД.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по договор за потребителски кредит № 40024439151/21.03.2024 г. с ответното дружество „Профи кредит България“ ЕООД.

Сочи се, че ищецът е платил по договора за кредит, общо сума в размер на 2413,29 лв.

Част от сумата, за погасяване на задължението в размер на 778,95 лв. е погасена чрез рефинансиране, със средства по отпуснат нов кредит отново с „Профи кредит България“ ЕООД / потребителски кредит № 40028689303/30.09.2024 г.

Ищецът счита, че договор за потребителски кредит № 40024439151 от 21.03.2024 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 11, ад. 1, т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК.

Твърди се също, че договор за потребителски кредит № 40024439151 от 21.03.2024 г. е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в случая, в договора за кредит е посочен годишния лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично 1 посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив.

Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението и с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Визираната неяснота съществено ограничава правата на доверителя ми и е основание за недействителност на договора за заем.

В исковата молба се сочи, че по силата на сключеният между страните договор за кредит ищеца е получил сумата от 900.00 лв., като се е задължил да върне същата за срок от 24 месеца. В края на периода кредитополучателя е следвало да върне сумата от 1513,29 лв. В договорът е посочен размер на месечна вноска от 55,56 лв., като е посочен ГПР 48,94 % и годишен лихвен процент 41 %.

При подписване на договора, кредитополучателя се е възползвал от допълнителна услуга Fast – Фаст, която предоставя право за експресно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и услугата Flexy - Флекси , която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Стойността на допълнително предоставените услуги се прибавя и формира размера на месечната вноска по кредита. Така Съгласно приложения към договора, неразделна част от него погасителен план ищецът се е съгласил да заплати 24 месечни вноски всяка в общ размер на 100,57 лв., както и допълнително включени услуги, по този начин общия размер на сумата по кредита, в края на срока му възлиза на 2413,29 лв.

Сочи се, че в раздел V от договора е уговорено и предоставянето на поискани от кредитополучателя допълнителни незадължителни услуги "Фаст" на стойност 405.00 лв. и "Флекси" на стойност 675.00 лв., като е извършено препращане към Общите условия за реда за ползването им. Посочен е и общ размер на задължението по кредита и закупените допълнителни услуги - 2413,29 лв., общ размер на вноска - 100.57 лв. и дата на погасяване 25 ден от месеца.

Ищеца твърди, че е извършил плащания по договора в общ размер 2 413.29 лв., като с тази сума той е погасил изцяло дължимата сума по кредита в размер на 900.00 лв., както и част от останалите компоненти на процесния договор в размер на 1 513.29 лв.

В подкрепа на иска са представени и приети писмени доказателства.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. В отговора се оспорва твърдението в исковата молба, че ищецът е заплатил на ответника сумата от 1513.29 лева над главницата.

Твърди се, че ищецът е платил по договора общо сумата в размер на 1384,69 лева, от които: Главница - 900 лева; Договорно възнаграждение -175,39 лева; Услуга Фаст -104,09 лева; Услуга Флекси -196,91 лева; Такса за предсрочно погасяване - 7,38 лева; Лихва за забава - 0,92 лева. Надплатена сума -1,40 лева.

Ответника оспорва твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит № 40024439151 е недействителен. Сочи, че в договора се съдържа приложимият лихвен процент по кредита и същият не противоречи на добрите нрави. Видно от раздел VI „Параметри“, приложимият лихвен процент е фиксиран, а условията за прилагането му се съдържат в чл. 4.1 и чл.4.2 от ОУ, които са подписани от страните.

В отговора се сочи също, че не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва, тъй като не е налице зависимост на договорната възнаградителна лихва с размера на законната лихва за неизпълнение на парично задължение (ЗПК определя зависимост на ГПР от законната лихва, но не и на ГЛП).

Сочи се, че лихвата при договорите за потребителски кредит не е мораторна (закъснителна) лихва, т. е. тази, която се дължи при забавено изпълнение на парично вземане. По своята правна и икономическа природа възнаградителната лихва е цена (възнаграждение), което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените парични средства. Това е цената на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване.

Поради това не е пряк паричен израз на стойността на предоставените в заем капитали, а израз на част от потребителската му стойност да носи доход от неговото по-ефективно използване. Поради това не може да бъде подкрепено и неправилно е разбирането, че възнаградителната лихва не може да има по-голям размер от законната или от двукратния, 2 или от трикратния размер на законната лихва, тъй като от една страна, подобно правило не е уредено законодателно, а от друга, двата вида лихва имат различна правна и икономическа същност и не може да има зависимост между тях. С оглед на горното, уговореното в договора за кредит възнаграждение за ползването на заемната сума е действително такова.

На следващо място се сочи че, тъй като лихвеният процент е фиксиран, не е необходимо изготвянето на методика за определянето му. Годишният процент на разходите е фиксиран, неизменен. Същото се отнася и до ГПР, доколкото е формиран от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия. Наред с това в ЗПК не е посочено като изискване в договора да бъдат посочени компонентите на ГПР, тъй като те са нормативно залегнали, поради което няма нормативно задължение за разписана и методика за формиране на ГПР.

Сочи се, че в чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено е посочено как е изчислен ГПР, като изрично е посочено, че при изчисляването му са взети предвид общите положения по Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускания съгласно ЗПК, а именно: ДПК е валиден за срока, за който е сключен и първоначалното изчисление на ГПР се прави като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора. Ето защо счита за напълно неоснователен и необоснован извода в исковата молба, че не е установен механизмът, по-който е изчислен ГПР, какви компоненти са включени в него, освен размера на договорената възнаградителна лихва. Напротив, от условията по договора за кредит и ОУ към него, безспорно може да се изведе извод, че в размера на ГПР е включен уговореният размер на ГЛП като са взети предвид допусканията, използвани при изчисляването на ГПР съгласно Приложение 1.

Ответника счита, че неправилно разбирането, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като възнаграждението по същите представлява скрит разход за кредитора. Годишен процент на разходите (ГПР) означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф Директива 2008/48.

На следващо място ответника счита, че неправилното посочване на годишния процент на разходите, дори такова да е налице, не може и не трябва да се приравни на липса на ГПР, което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за кредит.

Направено е искане, в случай че ищецът направи допълнителни твърдения или представи допълнителни доказателства, да му бъде дадена възможност да ангажирам становище и/или да направи доказателствени искания/представи доказателства по делото.

В откритото съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не се представлява. С молба преди откритото съдебно заседание, пълномощникът на ищецът адв.

В. В.-АК Враца,поддържа предявения иск, като прави искане, съдът да приеме допуснатата ССЕ.

За ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, редовно призован, не се явява представител.

По делото е допусната и изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, с поставени въпроси от страните. Заключението на вещото лице е прието по делото, като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, неоспорено от страните.

Съдът, като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 21.03.2024 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и П. П. И., е сключен Договор за потребителски кредит № 40024439151/21.03.2024 г., по силата на който му е предадена главница в размер на 900.00 лв., при условия посочени в договора.

От приетия Договор за потребителски кредит № 40024439151/21.03.2024 г.е видно, че ищецът се е задължил да върне заема на 24 месечни вноски, по погасителен план и при падеж на първа вноска 25.04.2024 г. и краен срок 25.03.2026 г. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41.00 %, а годишният процент на разходите е в размер на 48.94%.

В договора е посочено, че ищеца ще ползва две допълнителни услуги -„Фаст“ и 3

„Флекси“, за които следва да заплати допълнителна такса, по голяма от отпуснатата главница, като за първата услуга такса в размер на 405.00 лв., а за втората – 675.00 лв., или общо сума за допълнителни услуги от 1080.00 лв.

От заключението на вещото лице, прието по делото като компетентно, обективно и безпристрастно се установява, че общата сума, която ищеца е заплатил на ответника по процесния договор за кредит, е в размер на 1384.69 лв. с която са погасени предсрочно главница – 900.00 лв., договорна лихва – 175.39 лв., такса за предсрочно погасяване- 7.38 лв., лихва за забава – 0.92 лв. и сумите за заявени от клиента допълнителни услуги, от които по двете закупени допълнителни услуги -„Фаст“ и „Флекси“ е изплатена сумата от 301.00 лева. Вещото лице в заключението си посочва, че действителния размер на ГПР по процесния договор, изчислен по формулата описана в приложение № 1 към чл.19 ал.2 от ЗПК е в размер на 215.64%, като е определен след включване на начислените суми за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.