Определение № 50879 от 14.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50879 гр. София, 14.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20231110169588 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес : гр. Стара Загора, кв. „**** чрез адвокат П. И. П. - вписан в ХАК, с адрес за призоваване: гр. Х**** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление : гр. София, гр. София, р-н Младост , бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя ***

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок последният е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковата претенция като в същия срок предявява и насрещен иск.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че е страна по договор за паричен заем №845672, сключен с ответника на 14.04.2023 г. Сочи се, че отпуснатия заем е в размер на 800 лв, която е следвало да бъде върната на 12-месечни вноски. Според договора ищецът е следвало да заплати и неустойка в размер на 1064 лв. , като по този начин общото задължение по договора в включена главница, лихва и неустойка е в размер на 2 256 лв.

1

Ищецът твърди, че клаузата за неустойка по договор за паричен заем №845672 в размер на 1064 лв е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. Чл.143 ал. и чл.146 ал.1 ЗЗП, както и в нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК вр. Чл.21 ал.1 ЗПК, тъй като противоречи на закона и го заобикаля и накърнява добрите нрави по подробни съображения изложени в исковата молба.

Твърди се, че така уговорената клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.143 т.5 и т.19 от Закона за защита на потребителите, тъй като не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на страните по договора.

Ищецът твърди, че поради накърняването на „добрите нрави“ по смисъла на чл.26 ал.1 предл. 3 ЗЗД се е достигнала значителна нееквивалетност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода за ответника.

Твърди се, че уговорената в чл.6 от договор за паричен заем №845672 неустойка, в размер на 1064 лева излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Твърди се, че клаузата за неустойка заобикаля законът - чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като е уговорена извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, и противоречи на добрите нрави.

Твърди се, че така уговорената клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, тъй като не са уговорени индивидуално по смисъла на чл.146 ал.2 ЗЗП. Ищецът твърди, че видно от самия договор за потребителски кредит се установява, че търсената неустойка е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателят няма възможност да влияе върху съдържанието им.

Твърди се, че клаузата за неустойка заобикаля законът – чл.19 ал.4 ЗПК, тъй като с търсената неустойка по договор за паричен заем №845672 се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по пресрочени задължения в левове или валута определена с ПМС №426/2014 г. Ищецът твърди, че чрез заобикаляне на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградите лихва.

Твърди се, че с невключването на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Ищецът твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал.1 и ал.2 т.1 ЗЗП.

Твърди се, че така уговорената клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.146 ал.1 вр. Чл.24 от Закона за защита на потребителите, тъй като не са уговорени индивидуално 2 по смисъла на чл.146 ал.2 ЗЗП. Ищецът твърди, че видно от самия договор за потребителски кредит се установява, че търсената неустойка е част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателят няма възможност да влияе върху съдържанието им.

Ищецът твърди, че въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на съшия при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Кредиторът изисква от потребителя да представи лично обезпечение, като едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция, т.е. абсолютна банкова сделка и то с лицензирана банкова институция и 2) поръчител, отговарящ на подробно описаните непреодолими условия на чл.9 ал.2 от ОУ на договора за заем.

Ищецът твърди, че уговорката за неустойка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит, тъй като позволява кредитодателя да получи сигурно завишено плащане в размер, надхвърлящ размера на отпуснатия кредит, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране – чл.19 ЗПК.

Ищецът твърди, че предвидената неустойка е излязла извън присъщата за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е прекомерна спрямо представената в заем сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на същинското договорно задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението.

Твърди се, че така уговорена неустойката е загубила и обезпечителната си функция, тъй като заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, поради това, че неустойката не служи за обезпечаване на изпълнение на основната престация, а за неизпълнено условия за отпускане на кредита.

Ищецът твърди, че предвиждането в процесния договор, че при не осигуряване в 3дневен срок на обезпечение по заема, кредиторът има право на обезщетение, надхвърлящо значително размера на дължимата при пълно неизпълнение мораторна лихва, не защитава легитимен интерес на ответника и внася неравноправност между страните.

Твърди се, че клаузата за неустойката представлява скрита лихва и ответникът не е изпълнил условията на чл.11 ал.1 т.9 ЗПК.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да провъзгласи клаузата на чл.6 от договор за паричен заем №845672 от 14.04.2023 г. , сключен между - Д. Д. Ф., ЕГН ********** и СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление : гр.

София, гр. София, р-н Младост , бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 за нищожна като противоречаща на императивните изисквания за ЗЗД, ЗЗП, ЗПК и да установи като недължима сумата по оспорената като нищожна клауза.

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковите претенции като неоснователни.

3

Ответникът твърди, че исковата молба е нередовна на основание чл.127 ал.1 т.4 и 5 ГПК, тъй като с оглед обстоятелствената част на исковата молба искането на ищеца е за установяване на нищожност на договорна клауза, а не за недължимост на сума по оспорената като нищожна клауза.

Твърди, че е налице противоречие между петитума и обстоятелствената част на на исковата молба.

Твърди се, че претенциите на ищеца за установяване на недължимост на сумата от 1064 лв., представляваща уговорена неустойка по договор за паричен заем №845672 от 14.04.2023 г са неоснователни

Твърди се, че уговорената неустойка отговаря на всички изисквания на ЗЗП, защото е индивидуално уговорена и равноправна, поради което е действителна.

Твърди се, че уговорената неустойка не противоречи на добрите нрави.

Ответникът твърди, че неправилно е посочена сумата в размер на 1064 лв. от ищеца, а дължимата неустойка е в размер на 1004,70 лв.

Ответникът твърди, че неустойката е уговорена като санкция при непредставяне на едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител.

Ответникът твърди, че процесният договор е е сключен изцяло по волята на ищеца, като същият е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получена е подробна информация за желания кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи по договора, както и да предложи различни формулировки.

Ответникът твърди, че ищецът е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по чл.7, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка. Сочи се, че това право е изрично посочено на ищеца от ответното дружество.

Ответникът твърди, че ищецът не е имал намерение да предостави обезпечение по кредита, а е целял неоснователно да се обогати като заведе иск за недействителност на неустоечната клауза, като едновременно с това не е изпълнил задължението си по договора.

Ответникът твърди, че неустойката е имала предварително определен начален и краен момент и е била с фиксирани параметри за срока на договора.

Твърди се, че при сключването на договор за паричен заем №845672 от 14.04.2023 г, ищецът не е предоставил обезпечение, което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем, въпреки изискването за това, а от своя страна ответното дружество е направило предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в неустойката, като е дало възможност на и допълнителен срок на ищеца да предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.

Твърди, се че неустоечната клауза е сключена индивидуално, тъй като ищецът лично е подал искане за отпускане на кредит и след това отвеното дружество е предоставило 4 информация за всички параметри на договора. Сочи се, че ищецът е бил информиран за условията на ответното дружество предварително, а именно нуждата да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, като в случай, че не го направи, ще плати неустойка по в точен и индивидуално определен размер. Твърди се, че тези обстоятелства изключват възможността ищецът да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключването на договора за кредит и респективно да е налице нарушение на чл.143 т.19 ЗЗП.

Ответникът твърди, че неустоечната клауза е съставена на ясен и разбираем език и последиците са недвусмислено посочени в договора.

Твърди се, че всички условия и параметри на договор са ясно и точно записани.

Твърди се, че стойността на неустойката е посочена в общ конкретен размер чрез цифрова стойност, а не в процент, предпоставките при които са дължи за точно и изчерпателно изброени, както и начинът на плащане – срок и размер на всяко едно отделно плащане до крайния падеж на договора.

Твърди се, че процесната неустойка напълно отговаря на изискванията на ЗЗП и Директива 93/12 ЕИО, както и на приложимата практика на СЕС и на нациоонланите съдилища.

Твърди се, че сключеният между страните договор за паричен заем №845672 от 14.04.2023 г отговаря на всички изисквания на ЗПК – чл.10 ал.1; чл.11 ал.1 т.7-12 и 20 и чл.2.

Твърди се, че твърдението на ищеца, че уговорената неустойка е „скрита лихва“ и следва да бъде включено в ГПР е неоснователно и противоречи на действителните уговорки между страните.

Твърди се, че обстоятелството, че обстоятелството, че неустойката ще се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е посочено изрично в плана за погасяване.