Определение № 2632 от 17.07.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./…………...2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 17.07.2019 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА

МАРКОВА

ТОНИ КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев въззивно търговско дело № 1142 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, гр. София, срещу решение № 2070/14.05.2019 г., постановено по гр.дело № 19250/2018 г. по описа на РС – Варна, с което жалбоподателят е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Н.И. ***, сумата от 10 лева, частичен иск от заявен размер от 822,88 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на собствен на ищеца имот находящ се в с. Водица, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е недопустимо и неправилно. Според жалбоподателя обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено при предявен процесуално недопустим иск. Сочи, че във връзка с процесното ПТП има две влезли в сила решения между същите страни и на същото основание, като с решението по гр. д. № 3587/2017 г. на PC – Варна дружеството е осъдено да заплати сумата от 500 лв. ведно със законната лихва. Според приетата в това производство САТЕ щетата е в размер на 680 лв. Твърди, че присъдените суми са изцяло заплатени от страна на застрахователя. Впоследствие било заведено второ дело № 8924/2018 г. с цена иска 10 лв. частичен от 822,88 лв. по описа на PC – Варна, като искът бил изцяло уважен в размер на 10 лв. и сумата била заплатена от дружеството. Така до момента, при установена стойност на щетата от 680 лв., застрахователят изплатил на ищеца обезщетение в общ размер на 687,12 лв., т.е. с 7,12 лв. повече. Счита, че предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН на решението по частичен иск е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Позовава се на мотивите на постановеното по гр. д. № 3587/2017 г. решение, в които съдът е приел, че размерът на дължимото застрахователно обезщетение е 680 лв., като счита, че е недопустимо при частично предявяване на исковата претенция в няколко отделни производства да се установява различен краен размер на вредата.

Счита, че искът е предявен при флагрантно нарушение на принципа на добросъвестността, обективиран в чл. 3 ГПК, като излага подробни съображения за недобросъвестно упражняване на процесуалните права от страна на ищеца чрез процесуалния му представител.

Релевира оплакване за нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения – превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липсата на всестранна и обективна оценка на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Поддържа, че вина за настъпване на произшествието има изцяло водачът на лек автомобил „Фолксваген", който е паркирал автомобила в нарушение на чл.94, ал.3 и чл.98, ал.2, т.2 ЗДвП, което следва да обуслови поне редуциране на размера на дължимото застрахователно обезщетение. Искането е за обезсилване на решението на ВРС или, евентуално, за отмяна на същото, отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна не е подала писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на жалбата и правилност на атакувания съдебен акт. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.

Страните не са направили доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице чрез процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл.

260 и чл. 261 ГПК, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, гр.

София, срещу решение № 2070/14.05.2019 г., постановено по гр.дело № 19250/2018 г. по описа на РС – Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н.И. ***, сумата от 10 лева – частичен иск от заявен размер от 822,88 лева, след приспадане на платеното застрахователно обезщетение в размер на 177,12 лева, присъденото с влязло в сила решение по гр.д. № 3587/2017г. по описа на ВРС от 500 лева, заявено в частичен размер, и присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 8924/2018 г. по описа на ВРС от 10,00 лева, заявено в частичен размер, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на собствен на ищеца имот находящ се в с. Водица, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 09.01.2017 г. около 07,30 ч. по вина на водача на т.а «Камаз 53212» с рег. № В 3012 КК застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/30/116000847572, със срок на валидност 16.03.2016г.- 15.03.2017г., вкл. увреждания на порталната врата на имота, вертикални колони, метална конструкция на асма и три пръчки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал.1 КЗ.

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1142/2019 год. на ВОС за 30.10.2019 год. от 13.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.