Решение № 1403 от 03.11.2016, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е № 1403 гр.Пловдив, 03.11.2016г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Пловдивският окръжен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на трети ноември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА

МАНДАЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:РУМЯНА АНДРЕЕВА

НЕДЯЛКА СВИРКОВА като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№2421 по описа на ПОС за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба с вх.№28995/05.10.2016г. от А.С.А. с ЕГН-**********,***, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против Постановление за разноски от 09.08.2016г. на ЧСИ Константин

Павлов, с рег.№ 824, с район на действие ПОС по изп.д.№20158240401490, в частта с която се начислява такса в размер на 50лв по т.11 от Тарифата към

ЗЧСИ за присъединяване на Държавата като взискател / т.6 от Таблицата в постановлението/; в частта, с която е начислена пропорционална такса по т.7 и т.8 от таблицата в постановлението и в частта, с която е определен размера на адвокатския хонорар. Навеждат се твърдения за незаконосъобразност на

Постановлението за разноски, в обжалваната част, като се твърди: че такса по т.6 от постановлението такса не се дължи, тъй като Държавата е освободена от внасянето на такса, следователно такава не се събира и от длъжника; по т. 7 и т.8 от Постановлението се твърди, че не се събира пропорционална такса поотделно за двете вземания, а такава се дължи върху цялото вземане, в резултат на което начислената пропорционална такса е с 111.26лв повече; и на трето място се твърди, че изчисленият адвокатски хонорар не е съобразен с Тарифата за адвокатските възнаграждения. Иска се отмяна на Постановлението за разноски, в обжалваната част, като вместо това съдът постанови ново съобразено с направените възражения.

Ответникът по жалбата, взискател в изпълнителното производство В.Г.П. ***, чрез процесуалния и представител адв. В.Б. лаконично е изразила становище, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице твърдените от жалбоподателя нарушения, поради което в обжалваната част постановлението за разноски е правилно и законосъобразно. Постъпила е допълнителна молба с вх.№29960/ 13.1`0.2016г. от В. Г.П., с която се искат присъждане на разноски направени от последната във връзка с осъществена правна защита и съдействие, и процесуално представителство от адв. В.

Б., за изготвяне на възражение по жалбата от А.А.. Представя се договор за правна защита и съдействие, и списък с разноски.

В депозираните на основание чл.436 ал.3 ГПК мотиви, ЧСИ Константин Павлов е изразил становище относно допустимостта, но неоснователността на жалбата.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнително дело №20158240401490 по описа на ЧСИ

Константин Павлов с район на действие Окръжен съд гр.Пловдив е образувано по молба на взискателя В.Г.П., въз основа на изпълнителен лист издаден на 16.02.2015г. от Окръжен съд гр.Пловдив, на основание Решение №210/03.02.2015г. постановено по гр.д.№1689/2014г. срещу А.С.А. за парично вземане. С Решение постановено по гр.д.№2361/2015г. ВКС е отменил частично решението на ПОС, във връзка с което ЧСИ Павлов е коригирал паричното вземане на взискателя.

Съдът е сезиран с жалба против Постановление за разноски от 09.08.2016г. на ЧСИ

Константин Павлов, в частта с която се начислява такса в размер на 50лв по т.11 от Тарифата към ЗЧСИ за присъединяване на Държавата като взискател/ т.6 от Таблицата в постановлението/, в частта с която е начислена пропорционална такса по т.7 и т.8 от таблицата в постановлението и в частта, с която е определен размера на адвокатския хонорар. Наведените възражения съдът намира за неоснователни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.458 ГПК – Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите и от длъжника публични и други вземания. Доколкото Държавата в конкретният случай е присъединен взискател, а законът не предвижда разграничение между взикателите, то правилно и законосъобразно в т.6 от Постановлението за разноски, е начислена такса за присъединяване на взискател, която съгласно т.11 от Тарифата към ЗЧСИ възлиза на сумата в размер от 50лв.

Предвид на изложеното, наведените възражения за неправилно начисляване на такса се явяват неоснователни.

Относно начисляването на такси по т.26 от

Тарифата към ЗЧСИ: Основание за събиране на таксите по ЗЧСИ е нормата на чл.78 ал.1 ЗЧСИ предвиждаща извършването на действия от частния съдебния изпълнител, както следва: извършването на изпълнителни действия и извършването на други действия. В случая се касае за такса върху размера на две отделни вземания, съответно на взискателя и на присъединения взискател, за събирането на който са извършвани изпълнителни действия. Всяко вземане се явява индивидуално, поради което и предвид разпоредбите на Тарифата към

ЗЧСИ, такса по чл.26 ТТРЗЧСИ се начислява поотделно върху всяко вземане.

Възражението на жалбоподателя, че следва да се изчисли общо вземането по изпълнителното дело, и едва след това да се определи пропорционалната такса, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Относно възражението, че размера на определения адвокатски хонорар не е съобразен с Тарифата за адвокатските възнаграждения, следва да бъде отбелязано, че в обжалваното Постановление размерът на адвокатския хонорар е редуциран от съдебния изпълнител от 2040лв на 1 157.52лв, като същият е съобразен от една страна с намаления размер на паричното вземане на взискателя, а от друга с Тарифата за адвокатските възнаграждения, предвид на което и това възражение се явява неоснователно.

Гореизложеното обосновава неоснователността на частната жалба, поради което същата следва да се остави без уважение.

По искането за разноски на ответникът по жалбата – взискател в изпълнителното производство В.П., съдът намира същите за неоснователни, доколкото възражението по жалбата е изготвено от пълномощника на В.П. - адв. В.Б., а разноски се претендират за правна защита и процесуално представителство извършени от адв. В. К. – Б., по отношение на която няма данни да е извършвала каквито и да е била процесуални действия по настоящото дело.

Мотивиран от горното съдът

Р Е

Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№28995/05.10.2016г. от А.С.А. с ЕГН-**********,***, в качеството му на длъжник в изпълнителното производство против Постановление за разноски от 09.08.2016г. на ЧСИ Константин

Павлов, с рег.№ 824, с район на действие ПОС по изп.д.№20158240401490, в частта с която се начислява такса в размер на 50лв по т.11 от Тарифата към ЗЧСИ за присъединяване на Държавата като взискател / т.6 от Таблицата в постановлението/; в частта с която е начислена пропорционална такса по т.7 и т.8 от таблицата в постановлението и в частта, с която е определен размера на адвокатския хонорар.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: