Решение № 71 от 08.02.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. С., 07.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело № 20221800500509 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

С решение № 260031 от 27. 04. 2022 година постановено от РС С. по гражданско дело № 35 по описа на РС С. от 2021 година съдът признава за установено по отношение на „Ч.Е.Б.” АД от ф. С., бул. „Ц.Ш." 159, Б.М.Б.Ц., ЕИК *********, че ищецът Е. В. Х. ЕГН **********, като единствен наследник па В.Г. Х., починал на 17.02.2015 г., не дължи сумата от 1119,09 лева, представляваща главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия, адрес на потребление : ф. С., ул. „В.” № 8 - втори жилищен етаж, партида с кл. № 300114661320, за което са издадени десет броя фактури през периода от 28.01.2013 г. до 28.10.2013 г., установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение от 28.03.2014 г. по ч. гр.д. № 110/2014 г. на Районен съд С., по която е издаден изпълнителен лист № 110 от 13.05.2014 г., както и сумата 796,26 лева - мораторна лихва начислена върху главницата за периода от изпадане в забава по всяка една от десетте фактури, които я обективират, с най - ранна начална дата 16.02.2013 г. до 14.09.2020 г., датата на която е изготвена справката за налични задължения.

Със същото решение РС С. осъжда ответника „Ч.Е.Б.” АД ЕИК ********* да заплати на ищеца Е. В. Х. разноските му по делото в размер на 464 лева – адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото е постановено в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото 1 доказателства и с материалния закон. Във въззивната жалба са изложени съображения, че в случая не се прилага кратката тригодишна погасителна давност, а пет годишна давност, тъй като задълженията предмет на иска са установени със сила на пресъдено нещо и не е изтекла приложимата на основание чл. 117 ал. 2 от ЗЗД пет годишна погасителна давност.

Във въззивната жалба е направено искане съдът да отмени обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Възиваемата страна Е. В. Х. ищец по предявения иск оспорва въззивната жалба и чрез пълномощника си взема становище съдът да потвърди обжалваното първоинстанционно решение.

Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 35/2021 год. на РС С. е образувано по искова молба на Е.

В. Х. против „Ч.Е.Б.” АД от ф. С., бул. „Ц.Ш.“ 159, Б.М.Б.Ц., ЕИК ********* отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът Е. В.

Х. ЕГН **********, като единствен наследник па В.Г. Х., починал на 17.02.2015 г., не дължи сумата от 1119,09 лева, представляваща главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия, адрес на потребление : ф. С., ул. „В.” № 8 - втори жилищен етаж, партида с кл. № 300114661320, за което са издадени десет броя фактури през периода от 28.01.2013 г. до 28.10.2013 г., установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение от 28.03.2014 г. по ч. гр.д. № 110/2014 г. на Районен съд С., по която е издаден изпълнителен лист № 110 от 13.05.2014 г., както и сумата 796,26 лева - мораторна лихва начислена върху главницата за периода от изпадане в забава по всяка една от десетте фактури, които я обективират, с най - ранна начална дата 16.02.2013 г. до 14.09.2020 г., датата на която е изготвена справката за налични задължения.

Ответникът „Ч.Е.Б.” АД ЕИК ********* понастоящем с наименование „Е.П.“ АД гр.

С., ЕИК ********* оспорва исковете в отговора на исковата молба и в съдебно заседание и чрез пълномощника си моли съда да ги отхвърли като неоснователни и да присъди в полза на ответната страна направените по делото разноски.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на заповед № 101 от 28. 03. 2014 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 110/2014 год. на РС С. е издаден на 13. 05. 2014 година изпълнителен лист, по силата на който В.Г. Х., починал на 17.02.2015 г., баща и наследодател на ищеца Е. В. Х. е осъден като длъжник да заплати на „Ч.Е.Б.” АД ЕИК ********* процесните суми, а именно сумата от 1119,09 лева главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия, адрес на потребление : ф. С., ул. „В.” № 8 - втори жилищен етаж, партида с кл. № 300114661320, за което са издадени десет броя фактури през периода от 28.01.2013 г. до 28.10.2013 г., както и сумата 796,26 лева - мораторна лихва начислена върху главницата за периода от изпадане в забава по всяка една от десетте фактури, които я обективират, с най - ранна начална дата 16.02.2013 г. до 14.09.2020 г., датата на която е изготвена справката за налични задължения.

2

Въз основа на изпълнителният лист на 01.08.2014 год. е образувано изп. дело № 20148410408872 от 2014 год. на ЧСИ Неделчо Митев с рег. № 841.

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници на В.Г. Х., починал на 17.02.2015 г., единствен негов наследник е синът му Е. В. Х. ЕГН ********** ищец по делото.

На 08. 06. 2017 год. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху всички вземания на длъжника който вече е Е. В. Х., тъй като баща му и негов наследодател В.Г. Х. е починал, което както бе посочено е станало на 17.02.2015 г.

След посочената дата 08. 06. 2017 година не са извършвани изпълнителни действия.

На 13. 09. 2019 година е прекратено изпълнителното производство и ЧСИ Неделчо Митев с нарочно постановление констатирал, че изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, поради изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като в този срок взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Взискателят ЧЕЗ е поискал да му бъде предаден изпълнителният лист, При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът е предявил иск за признаване за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно -погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът твърди новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти, а именно изтекла погасителна давност на която се позовава при оспорване дължимостта на процесните суми.

Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК е неоснователен по следните съображения:

По настоящото дело заповедта по чл. 410 ГПК е влязла в сила на 08. 05. 2014 година, от която дата започва да тече погасителна давност за продължителността на която съдът ще изложи съображнията си по-долу в мотивите на настоящото решение.

По образуваното на 01. 08. 2014 година изпълнително дело последното изпълнително действие е било на 08. 06. 2017 година, когато е поискано налагане на запор върху всички вземания на длъжника.

След посочената дата не са извършвани изпълнителни действия и както бе посочено не са извършени изпълнителни действия.

Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, влязла в сила и издаден въз основа на нея изпълнителен лист. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е 3 всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от постановяването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, като в процедурата при издаването й и в законоустановения срок за оспорване на вземането по заповедта за изпълнение се установява дали вземането е спорно, и при положение че не е оспорено от длъжника тази заповед за изпълнение съставлява съдебно изпълнително основание /арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК/. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, изразена в постановеното Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., РЕШЕНИЕ № 3 от 04.02.2022 Г. по гр. д. № 1722/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС постановено по реда на чл. 290 от ГПК според които влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Влязлата в сила заповед за изпълнение е акт за който се прилага чл.

17 ал. 2 от ЗЗД, ползва се със сила на пресъдено нещо, препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация, в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията предмет на иска е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117 ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай, в който издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила през май 2014 год., като не е било подадено възражение от длъжника.

Въз основа на издадения изпълнителен лист на 01. 08. 2014 год. е образувано изп. дело № 20148410408872 от 2014 на ЧСИ Неделчо Митев, по което последното изпълнително действие е извършено на 08. 06. 2017 година, което е след постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 година по т. дело № 2 от 2013 година на ОСГТК на ВКС което отменя ППВС № 3/18.11.1980 год. Съгласно точка 10 на това тълкувателно решение, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по време на две години, както е в случая и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК , нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е 4 поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая това е станало на 08. 06. 2017 год. когато ЧСИ е поискал налагането на запор върху всички вземания на длъжника, който към този момент е ищецът Е. В. Х. .

С оглед това следва да се приеме, че погасителната пет годишна давност за вземанията предмет на иска, е започнала да тече от 08.06.2017 год., на която е предприето последното валидно изпълнително действие по прекратеното изпълнително производство.

Предявяването на иска предмет на настоящия процес е прекъснал давността, която не е изтекла към датата 21. 01. 2021 година.

С оглед това е неоснователен предявеният иск от Е. В. Х. от гр. П. срещу