Определение № 22101 от 20.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22101 гр. София, 20.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110112971 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на Д. А. Ч. срещу ФИРМА.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия.

Съдът, констатира, че исковата молба е нередовна, но за процесуална икономия следва да бъде изготвен проект за доклад по делото и същото да бъде насрочено в открито заседание.

Исковата молба се явява нередовна, доколкото липсват изложени твърдения относно недействителността на следните клаузи от договора чл. 1, ал. 2, т. 4 и т. 6; чл.

1, ал. 3; чл. 4, ал. 2, т. 1, които са предмет на евентуалните искове. На ищеца следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да изложи фактически твърдения относно недействителността на клаузите, като има предвид, че чл. 1 посочва данните на страните по договора, а чл. 4, ал. 2, т. 1 предвижда правото на кредитора да иска плащане в срок на дължимите вноски.

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние № ********, сключен между страните на 20.09.2024 г.; при условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 2, т. 4 и т.

6; чл. 1, ал. 3; чл. 4, ал. 2, т. 1; чл. 6 и чл. 18 от договора.

Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 81170/07.03.2025 г., подадена от Д. А. Ч..

1

УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да изложи фактически твърдения относно недействителността на клаузите на чл. 1, ал. 2, т. 4 и т. 6; чл. 1, ал. 3; чл. 4, ал. 2, т. 1 от процесния договор, като посочи и съдържанието на оспорените разпоредби от договора.

При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната по отношение на посочените искове.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 18.06.2025 г. от 11:15 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът твърди, че на 20.09.2024 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит от разстояние №********, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, му предоставил сумата в размер на 2700 лева. Срокът за погасяване на кредита бил до 20.03.2026 г., при годишен лихвен процент в размер на 50% и годишен процент на разходите в размер на 63,21%. В чл. 6, ал. 1 от договора било уговорено, че договорът за заем следва да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения, а именно – безусловна банкова гаранция в полза на дружеството, отпуснало кредита, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на посочените в чл. 6, ал. 1 условия, като кредитополучателят следвало да предостави обезпечението в срок до 2 дни от сключването на договора. В чл. 18 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на задължението по чл. 6 от договора, потребителят дължал неустойка в размер 5160,68 лева.

Ищецът намира, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, тъй като не бил коректно посочен годишния процент на разходите по кредита (ГПР).

Намира, че посочването на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните. В нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 4 ЗПК ответното дружество не било включило неустойката за непредоставяне на обезпечение в ГПР, тъй като същата неустойка по своята същност представлявала „скрита възнаградителна лихва“, надбавка към главницата, която се плащала периодично. При включването на процесната неустойка към годишния процент на разходите, щяла да се получи стойност, която многократно надхвърля посочения в договора процент. Посоченото обстоятелство било самостоятелно основание за недействителност на договора.

Излагат се съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение, като противоречаща на добрите нрави.

Сочи, че договорът бил недействителен и предвид това, че посоченият в договора лихвен процент не отговарял на действително приложимия, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва, доколкото същата представлява скрито възнаграждение. Относно клаузата, уреждаща годишния лихвен процент важали изложените твърдения относно ГПР. Уговорката за заплащане на лихва по кредита била нищожна и поради противоречие с добрите нрави, доколкото надвишавала трикратния размер на законната лихва. По изложените съображения моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество – ФИРМА, в който се излагат съображения за неоснователност на исковете.

2

Излага съображения относно начина на сключване на договора, както и относно действителността на сключения с потребителя договор. Твърди, че ищецът има общо 3 сключени договора с ответника, всеки от който съдържа клауза за неустойка, поради което твърдението за липса на достатъчно информация относно това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя било опровергано. Сочи, че атакуваната в настоящото производство неустойка за непредоставяне на обезпечение е действителна, като излага теоретични съображения относно функцията на неустойката и предпоставките за нейното възникване. Сочи, че уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР по кредита. Твърди, че уговорката за възнаградителна лихва по договор била действителна, доколкото липсва законодателно уреден лимит на възнаградителната лихва Моли съда да отхвърли предявените искове.

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включително че част от съдържанието на договора представлява клауза, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и че договорът е нищожен на посоченото основание.

В доказателствена тежест на ищеца по евентуалните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е да докаже, че в сключения между страните договор са включени клаузи с посоченото от нея съдържание, както и че клаузите са нищожни на посоченото основание.

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че при изчисление на годишния процент на разходите по процесния договор за кредит не е включена предвидената в чл. 18 от договора неустойка за непредоставяне на обезпечение.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3