Решение № 3151 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3151 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20261110202996 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Ц. Ч., ЕГН**********, срещу Наказателно постановление № 25-4332-011635/09.06.2025 г., издадено от Началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1400 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 6 месеца.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт, поради което претендира за отмяна му. Сочи, че в конкретния случай не е налице „системност“. Отделно сочи, че доколкото отговорността е лична, а в конкретния случай в АУАН и НП не е посочен водач, то не следва да му бъде ангажирана отговорност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, като излага становище,с което поддържа жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище с изложени доводи по същество и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбоподателят Ч. бил наказван по административен ред за извършени от него нарушения на ЗДвП, както следва:

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение , установено с АТСС № К 6588550/2022 г., влязъл в законна сила на 01.06.2023 г. на СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание 1

"Глоба" в размер на 400, 00 лева.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с АТСС № К 5531034/2022 г. влязъл в законна сила на 01.06.2023 г. на СДВР, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300, 00 лева.

На 06.05.2024 г. в 16.45 часа, в гр. София, по ул. „Околовръстен път“, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към „ бул. „Ботевградско шосе“ и на разклона с ул. „Никола Петков“ лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „АМГ Г 63“, с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД, с ползвател В.

Ц. Ч., бил управляван от неизвестен водач, при ограничение за скоростта от 40 км/ч, въведено с п.з. В-26 за извъннаселено място се е движил със скорост 101 км/ч /след приспаднат толеранс 3%/. Скоростта била фиксирана с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип CORDON M-2 № MD 1197, фиксиращо скорост, дата, час и регистрационна табела позиционирано до пътното платно.

Водачът не бил спрян на място, тъй като посоченото техническо средство функционирало на автоматичен режим.

След извършена проверка в информационните масиви на МВР било установено, че процесния автомобил е бил собственост на „***“ ЕООД, с ползвател В. Ц. Ч.. На 29.11.2024 г. жалбоподателят собственоръчно попълнил декларация, че на посочената дата 06.05.2024 г. не може да посочи кой е управлявал процесното МПС, тъй като не се управлява само от него..

Св. С. -на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, на която била възложена работата по преписката, преценила, че жалбоподателят Ч. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

При извършена проверка в информационна система на ОПП –СДВР било установено, че нарушението е извършено след като спрямо Ч ернев има издадени два броя електронни фиша – К 6588550/2022 г., и К 5531034/2022 г., и двата влезли в законна сила на 01.06.2023 г.

Въз основа на тези констатации Славчева съставила против Ч. АУАН серия АД № 021257/03.02.2025 г., в присъствието на свидетели по съставянето на АУАН и нарушителя. Препис от АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата.

Жалбоподателят посочил, че подаде писмени възражения в срок, като депизирал такива на 28.04.2025 г.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 25-4332-011635/09.06.2025 г. на Началник група при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1400 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена 2 въз основа на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни фактически изводи.

От приложената по делото справка на водач нарушител се установява, че цитираните и в АУАН и в НП електронни фишове са влезли в законна сила и с тях жалбоподателя е бил наказан за извършени от него нарушения на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 2 от ЗДвП .

Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

3

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Съдът намира, че в случая е налице неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Страните не спорят по отношение на мястото на деянието , като видно от снимковия материал към протокол № 35418 от 07.05.2024 г., с посочена дата на използване 06.05.2024 г., скоростта в посочения участък, в извън населено място е била ограничена на 40 км/ч с пътен знак В – 26.

Към датата на извършване на нарушението разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП е отменена, поради което за контролните органи не е било налице задължението да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи.

Съдът приема, с оглед приобщеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване, че радарен скоростомер тип CORDON -M-2 № MD 1197 отговаря на метрологичните изисквания. По преписката е приложен и протокол от 21.03.2024 г. за периодична проверка на техническото средство.

Видно от представения клип на 06.05.2024 г., в 16.45 часа, е заснет лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „АМГ Г 63“, с рег. № ***, като техническото средство е отчело фактическа скорост от 105 км/ч.

Лекият автомобил е заснет като единствено МПС към момента на отчитане на скоростта, липсват други МПС, поради което съдът намира, че АНО е доказал по безсъмнен начин констатациите в акт за установяване на административно нарушение, инкорпорирани в наказателното постановление предмет на обжалване в настоящото производство.

По преписката е приложен часови график за нарядите на процесната дата, както и протокол за използване на АТСС. С измененията на ЗДвП, 4 публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.