Определение № 2585 от 05.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2585 гр. София, 05.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Частно наказателно дело № 20251100205146 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 68, ал. 6 от НПК.

Образувано е по молба на В. Г. М., с която се иска от Съда да отмени по отношение на същия мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Р България“, наложена по ДП № 142/2020 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 17047/2022 г. по описа на СГП.

В молбата се изразява недоволство, че от момента на привличането му към наказателна отговорност до настоящия момент с М. не били провеждани никакви ПСД, поради което в продължение на една година и три месеца същият бил принуден да търпи две тежки мерки за процесуална принуда, без доказателства, че бил извършил престъпленията, в които бил обвинен. Самото ДП продължавало пет години. Цитира се становище на САС в производство по чл. 64, ал. 8 от НПК, в което съдът не приел наличие на обосновано предположение М. да е ръководил ОПГ, както и липса на опасност от укриване. Според молителя такава не съществувала и към момента - имал постоянен адрес, на който живеел и бил адресно регистриран, живеел на съпружески начала с жена, от която имал 14-годишна дъщеря, като в момента с жената чакали второ дете. Молителят бил трудово ангажиран и стриктно спазвал наложената забрана, въпреки, че Република България вече била част от шенгенското пространство на ЕС, имал перфектно процесуално поведение и винаги се явявал пред органите на ДП, когато бил призоваван, дори и по телефона. Към молбата се прилагат документи, представляващи удостоверение за раждане на дъщерята на молителя Р.

В. М.а и документ за това, че жената, с която същият живеел на семейни начала, била бременна.

Съдът, след като се запозна с молбата и приложените материали от досъдебното производство (в общо 133 това) намира, че същата е процесуално допустима, депозирана от лице с активна легитимация и правен интерес.

Съобразно фактите от ДП № 142/2020 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 17047/2022 г. по описа на СГП, В. Г. М. е бил привлечен с постановление, предявено на 15.02.2024 г., като 1 обвиняем, за следните престъпления:

По чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал.1 от НК – за това, че е ръководил организирана престъпна група в периода януари 2016 г. до 15.02.2024 г. в гр. София, в която са участвали, наред с него, още 6 лица, за да вършат престъпления по чл. 316, чл. 308, чл. 210 и чл. 253 от НК;

По чл. 316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК - за това, че в периода 10.02.2020 г. – 21.10.2021 г. в съучастие като подбудител с три отделни деяния е осъществявал състава на престъпление по чл. 316, вр. чл.308, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК;

По чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209 НК- за това, че на 03.08.2021 г. в съучастие с обвиняемия Ч., като подбудител и с цел да набави за себе си и другиго имотна облага е възбудил заблуждение у Т.Д. и с това причинил вреда на последния в размер на 50 000 лева.

С постановление от 17.02.2024 г. прокурор от СГП е наложил на обвиняемия М. обжалваната „Забрана да напуска пределите на Р България“.

По отношение на обв. М. е взета мярка за неотклонение „гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева с определение на САС в производство по чл. 64, ал. 8 от НПК от 05.03.2024 г.

Гаранцията е внесена на 07.03.2024 г.

По делото са налице двукратни предходни произнасяния на други съдебни състави в производство по реда на чл. 68, ал. 6 от НПК, като последното е определение от 03.01.2025 г. на СГС, НО, 19 състав, по ЧНД № 15/25 г. по описа на СГС, тоест преди седем месеца, когато е отказана отмяна на забраната, поради обстоятелството, че и трите престъпления, за които на М. е повдигнато обвинение, се явяват тежки умишлени по чл. 93, т. 7 от НК и обосновават необходимостта от препятстване укриването на лицето чрез наложената мярка, която принципно била с различен характер и изпълнявала цели, различни от мерките за неотклонение.

При самостоятелната си преценка и на база актуалния развой на процесуалноследствените действия по горепосоченото ДП, настоящият съдебен състав, подобно на предходните, отново следва да напомни, че мярката „Забрана за напускане на пределите на Р България“ по своята правна същност не представлява мярка за неотклонение, а мярка за процесуална принуда, поради което производствата по чл. 64 или чл. 65 от НПК, както и обстоятелствата, подлежащи за изясняване в тези производство, в случая са неприложими.

Съдът не следва да анализира в производството по чл. 68, ал. 6 от НПК наличието на обосновано предположение, което е предмет на изясняване в производствата по мерките за неотклонение, а да прецени наличието на предпоставките, които законодателят сам е посочил в чл. 68, ал. 1 от НК – дали обвиняемият е привлечен за тежко умишлено 2 престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт. Съдът следва да държи сметка и за максимално допустимите срокове на тази мярка за процесуална принуда, очертани в чл. 234, ал. 8 от НПК - една година и шест месеца от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от осем месеца - в останалите случаи, като в тези срокове не се включва времето, през което наказателното производство е било спряно от прокурора на основание чл. 25 от НПК. Също така законодателят е посочил в чл. 68, ал. 6 от НПК в кои случаи, и преди да са изтекли максимално допустимите срокове на мярката, същата може да бъде отменена - ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната.

На база горните задължителни уточнения, Съдът констатира, на първо място, че спрямо обв. М. са повдигнати обвинения за общо три престъпления, всяко от които се явява „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Тоест, максимално допустимият срок на продължителност на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Р България“, съобразно датата на предявяване на обвинението (15.02.2024 г.), както и доколкото не е налице спиране на наказателното производство по чл. 25 от НПК, изтича на 15.08.2025 г. – след десет дни. Само това обстоятелство дава основание на Съда да счита, че посочената мярка за процесуална принуда вече е изиграла своята роля, почти е изчерпала законоустановения си времеви лимит и продължаването й към днешна дата би било единствено проява на ненужен формализъм, предвид наличието на още едва десет допустими дни.

Друг съществен аргумент за необоснованост към днешна дата на тази мярка за процесуална принуда се явява обстоятелството, че процесуално-следствени действия след горепосоченото определение на друг съдебен състав от СГС по реда на чл. 68, ал. 6 от НПК от 03.01.2025 г. почти не са извършвани. Такива, между впрочем, въобще не са извършвани след тази дата с обв. М.. За последните седем месеца е налице единствено остра кореспонденция между наблюдаващ прокурор и разследващ орган, във връзка със забавено произнасяне от последния по отправени молби за връщане на веществени доказателства (ВД), изготвени заключения на две технически експертизи (февруари 2025 г.), произнасяния по ВД и оглед от 27.06.2025 г.на ВД, иззети и приобщени още на 15.02.2024 г. (година и четири месеца по-рано). Същевременно сроковете за разследване са продължавани от прокурор общо 15 пъти, без яснота (предвид и гореспоменатия застой в разследването) кога ДП ще приключи. Изложените факти самостоятелно сочат, че наложената и обжалвана мярка за процесуална принуда дискредитира своите възпиращи цели и ги изопачава ненужно в назидателни и самоцелни. Самото процесуално поведение на обв. М., трайната му уседналост в страната в съжителство с бременна жена и непълнолетно дете, както и изпълнението на наложената му мярка за неотклонение „гаранция в пари“, самостоятелно не сочат на съществуваща опасност същият да се укрие извън страната.

Съобразно горните аргументи, но най-вече поради почти изтеклия максимално допустим срок по чл. 234, ал. 8 от НПК, продължаването на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Р България“ спрямо обв. М. се явява необосновано.

3

С оглед горното и на основание чл. 68, ал. 6 от НПК, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ наложената на 17.02.2024 г. по ДП № 142/2020 г. по описа на ГДБОП, пр. пр. № 17047/2022 г. по описа на СГП, мярка за процесуална принуда по чл. 68, ал. 1 от НПК „Забрана за напускане на пределите на Р България“ спрямо В. Г. М., с ЕГН **********.

Препис от определението да се връчи на молителя, СГП и СДВР.

Определението е окончателно.

Делото да се върне на СГП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4