Решение № 542 от 15.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Бургас, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100500886 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба с вх.№3855/30.03.2026г. на РС- Несебър, предявена от „Стройинженеринг - 6000” ООД, ЕИК 123052135, чрез адв. Звезделина Неделчева- БАК, срещу Решение № 48/30.01.2026г., постановено по гр. дело № 740/2025г. по описа на Районен съд – Несебър. С въззивната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Развиват се съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че единствено ответникът ползвал съсобствената вещ. Твърди се, че по делото се установило, че процесният имот имал четири входа, както и че вратата откъм общите части била винаги отворена, което осигурявало достъп за всеки от собствениците.

Развиват се съображения относно представеното и оспорено от ответната страна ,,Обявление“, което не съдържало подпис на представител на дружеството. Отбелязва се, че в същото се сочело, че стая за персонал в хотел ,,Стела“ ще се ползва временно за склад от „Стройинженеринг - 6000” ООД.Заявява се, че кредитираните от съда свидетелските показания се явявали в противоречие със заключението на вещото лице по извършената експертиза, за което е направен подробен анализ на доказателствения материал.Посочва се, че неправилно районният съд приел, че ищцата отправила ,,предупреждение“ до „Стройинженеринг - 6000” 1 ООД.

1

Отбелязва се, че видно от приложената разписка от ,,Еконт“, пратката не била получена от управителя на дружеството , а от трето непознато лице, което не предало същата,като се твърди ненадлежно връчване. Подчертава , че поради неправилно разпределение на доказателствената тежест от съда ответната страна не следвало да ангажира доказателства за отрицателни факти.Жалбоподателят намира, че съдът не обсъдил всички доказателства във взаимната им връзка, приемайки предявеният иск за доказан единствено въз основа на свидетелските показания на ищцовата страна; бил нарушен принципът на състезателност и равнопоставеност на страните в процеса. В подкрепа на изложеното цитира съдебна практика(т.19 от ТР№1/2001г. на ВКС, ОСГК; Решение №250/2012г. по гр.д.№1504/2011г. на ВКС, ІІІ-то го.о;

Решение №508/2010г.по р.д.№1411/2009г.; Решение №65/2010г. по гр.д.

№664/2010г. на гр.д.№4216/2008г. ВКС, на ІІІ-то г.о.; ВКС, І-во г.о.; на ВКС, г.о.Решение№1318/2009г. по гр.д.№5641/2007г. на ВКС, ІІ-ро г.о.). ІV-то Моли отмяна на първоинстанцинното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат отхвърлени предявените искови претенции. Претендира се присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски.

Постъпил е писмен отговор с вх.№5256/08.05.2026г., предявен от въззиваемата Т. И. Д., ЕГН **********, чрез адв. Теодора Русева- БАК, с който въззивната жалба се оспорва изцяло.Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно,като твърди, че съдът обсъдил всички обстоятелства и доказателства по делото- поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки доказателствената тежест и възраженията на страните.Изразява несъгласие с доводите на въззивника във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест,като извършва подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства. Посочва, че правилно районният съд приел, че ,,в спорните периоди единствено ответникът е ползвал съсобствената вещ“.Излага аргументи във връзка с 2 възражението на насрещната страна за липса на подпис върху приложеното по делото ,,Обявление“ като твърди, че подпис бил положен в долния ляв ъгъл на многоточието след ,,управител“, което не се виждало добре поради лошото качество на представеното копие.Подчертава, че формалната доказателствена сила на частните документи се отнасяла до факта на писменото изявление и неговото авторствочл.180 от

ГПК, като цитира съдебна практика(Решение№136/14.05.2015г. по гр.д.№6554/2014Г. на ВКС, ІV-то г.о..;

Решение№146/08.05.2014г. по гр.д.№4442/2013г. на ВКС, ІV-то г.о.). Отбелязва се, че лицето, на което е била връчена пратката, не е било в трудови правоотношения с въззивното дружество, но това не изключвало възможността за съществуването на други гражданскоправни такива. Моли за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвържадаване на първоинстанционното решение.Намира доказателствените искания,заявени с въззивната жалба за недопустими.Претендира присъждане на сторените разноски, включително за адвокатски хонорар за двете инстанции. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

2

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правно основание чл. 31,ал.2 ЗС и е предявен от ищцата Т. И. Д. срещу ответника „СТОЙИНЖЕНЕРИНГ – 6000“ ООД с искане за постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да й заплати сумата от 1400 лева, представляваща обезщетение за лишаването от ползване на съсобствен недвижим имот – СОС с ид. № *** (Бистро) за месеците юли, август и септември 2024 г., както и за месец юни 2025 г. (по 350 лева на месец), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. С протоколно определение №35/20.01.2026г. НРС е приел изменение на исковете в общия размер от 1039,86 лева както следва: за присъждане на сумата от по 253,92 лв. (общо 761,76 лв.) за месеците юли, август и септември 2024г. и за сумата от 278,10 лв. за месец юни 2025г.

Ищцата твърди, че с ответното дружество са съсобственици при равни части на процесното бистро, по отношение на което до 22.04.2024г. упражнявали съвместно ползване, на която дата управителят на ответното дружество сменил патрона на входната врата и поставил обозначителна табела, че същият се ползва временно за стая за персонал и склад на бистро „Стела“ от дружеството .С покана от 19.06.2024 г., получена от ответното дружество на 26.06.2024 г., ищцата го приканила за заплащане на средно пазарния наем за подобни обекти в района, но въпреки всички действия на ищцата до момента ответникът не предоставял достъп до съсобствената вещ и не заплащал наем, като продължава самостоятелно да я ползва.Ангажира писмени доказателства за установяване на собственическите права върху упроцесния СОС, както и гласни доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „СТОЙИНЖЕНЕРИНГ – 6000“ ООД оспорва с писмения си отговор предявения иск по чл.31,ал.2 ЗС. Излагат се насрещни твърдения относно описанието и предназначението на обекта: че е с предназначение за търговска дейност като ресторант, но понастоящем не функционира; че се състои от зала за посетители, кухня и стая за отдих на персонала и разполага с четири входа, вкл. свободен за достъп вход откъм общите части на сградата, в която се намира. Заявява се, че ответното дружество не разполага с ключ от вратата на обекта откъм общите части, която е винаги отворена. Сочи се, че за входовете за обекта откъм улицата и двора ищцата разполага с ключ, а през входа откъм стаята за персонал не може да се премине, тъй като бравата е повредена. Твърди се, че единствено заключена е вътрешна врата в обекта към стаята за персонал, в която се съхраняват строителни материали и документи, но ключ се съхранявал на рецепция на сградата, откъдето можел да бъде взет и ползван от ищцата.

Оспорват се твърденията на ищцата: че била отправена надлежна покана за заплащане на наем за ползването; че ответното дружество е възпрепятствало достъпа на ищцата до имота, както и размера на претендираното обезщетение.

Моли за отхвърляне на претенциите и за присъждане на съдебни разноски, като се отправя възражение за прекомерност на претенцията за разноски на 3 другата страна.

Районният съд е приел за безспорно установено по делото обстоятелството, че страните са съсобственици при равни идеални части на процесния СОС с ид. № *** (Бистро), отчитайки представените по делото документи за собственост на страните и липсата на оспорвания в тази насока от страните по делото.Обсъждайки гласните доказателства с оглед тяхната възможна предубеденост и обективност в съвкупност с представените по делото други доказателства е стигнал до извода за основателност на претенцията по чл.31,ал.2 ЗС, като при определяне на размера е взел предвид заключението на вещото лице В. по извършената съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционно решение е валидно и допустимо , а като краен резултат – правилно. При разглеждане на спора по същество по изложените във въззивната жалба съображения и след самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната инстанция приема за установена фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, като НРС се е произнесъл в съответствие със събрания доказателствен материал и е изложил фактически и правни изводи, които изцяло се споделят от БОС поради което не е необходимо да я преповтаря и затова на основание чл.272 ГПК препраща към нея.

Неоснователно е оплакването на въззивника затова, че районният съд извършил неправилен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в резултат на което достигнал до неправилния извод затова, че процесното помещение през процесния период от време се ползвал само от ответното дружество. От показанията на св. Д. става ясно, че помещението- с предназначение за търговска дейност, до 2023г. се ползвало от дружествотоответник и от дружеството, собственост на този свидетел – „Стани“ ЕООД ,като според вътрешните им уговорки всяко от дружеството го е ползвало по една година. Безспорно от представения нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот с № ***, том ***, рег. № ****, дело № **** от **.-**.20**г. по описа на нотариус Линка Чуткина с рег. № 600 при НК, район на действие НРС (на л. 17 – л. 18) се установява, че „Стани“ ЕООД е прехвърлило на ищцата Д. ½ идеална част от обекта била прехвърлена на ищцата Д., като от 2023г. нататък обектът започнал да се ползва единствено от „СТОЙИНЖЕНЕРИНГ – 6000“ ООД.Свидетелят Д. установява , че били сменени патроните на входа към обекта и било поставено обявление / л. 14 от делото на НРС/ на вратата, от която се зарежда и от където минавали всичкиче стая за персонал в хотел „Стела“ ще се ползва временно за склад от ответното дружество. Показанията на свидетеля Д., анализирани и съпоставяни с показанията на водения от ответното дружество свидетел П. , който сочи, че „.. ключовете за бистрото се съхраняват на рецепцията“; „ че това помещение, доколкото знам, го ползват за склад, има инструменти 4 вътре“,, както и с твърденията на страните по делото, установяват, че процесният обект се ползва от ответното дружество, в държане на което са и ключовете за този обект. Следва да се отбележи обстоятелството, че св. П. говори за проблем на преходната врата на бистрото, поради който преходната врата на бистрото не се заключвала, но не установява дали този проблем е съществувал към процесния период от време , за който се претендира обезщетението.Неоснователни са оплакванията на въззивника затова, че наличието на повече от един входове за конкретния обект, вкл. на такива, които не са заключени, означавало, че на ищцата бил осигурен достъп за упражняване на правата й на съсобственик в процесния обект,защото това би могло да стане,както правилно е приел НРС, единствено с осигуряване на ключ от него.