Определение № 251 от 22.02.2022, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Плевен, 21.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20224400500075 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.423,ал.1 от ГПК.

Постъпило е възражение пред въззивния съд по реда на чл.423,ал.1 от ГПК от ВЛ. П. П.,ЕГН**********,чрез адв.В.М. от АК-Плевен ,тъй като длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК №144 от 27.01.2015г. от Пл.РС по ч.гр.д.№278/2015г. по описа на същия съд поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение.

Във възражението се посочва,че длъжникът ВЛ. П. П. е узнал за издадената заповед за изпълнение/ без да посочи дата/ при неуспешен опит да изтегли парична сума от банкомат поради наложен запор на банковата му сметка от ЧСИ Н.В.,с район на действие Пл.ОС.Твърди,че е установил за образувано срещу него изпълнително дело на база изпълнителен лист,издаден по реда на чл.410 от ГПК с кредитор и взискател „***“ЕООД,ЕИК***. ВЛ. П.

П. твърди,че не е бил уведомен нито за образуването на изпълнително дело,нито е получил покана за доброволно изпълнение,не е получил известие за наложения запор върху банковата му сметка.Също така не е получавал и не му е връчено каквото и да е съобщение от Пл.РС по ч.гр.д.№278/2015г.,по което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист срещу него.От справка по делото е установено,че е длъжникът е търсен на адреса 1 три пъти и след като не е намерен,е залепено съобщение на входната врата на входа.Направилият възражението длъжник счита,че неправилно е залепено съобщението на входната врата на кооперацията,а е следвало същото да бъде залепено на вратата на апартамента на длъжника.Също така се посочва,че самото съобщение не е оформено от длъжностното лице по връчване на призовки, не е отбелязано дали на адреса е имало други лица,на които да е предложено да получат съобщението и да са отказали.Не е спазена процедурата по връчване на съобщението съобразно правилото на чл.47,ал.1 от ГПК-няма отбелязване дали връчителят е имал достъп до жилището на длъжника ,както и не е удостоверено от връчителя,че до вратата на лицето не е осигурен достъп и др.

Поради ненадлежното оформяне на съобщенията,респ.призовките,не е доказано връчването на заповедта за изпълнение на длъжника и за него не тече срок за възражение.

С оглед естеството на процедурата длъжникът прави възражение срещу вземането по издадената заповед за изпълнение и оспорва същото поради изтекла погасителна давност.

Моли да бъде прието направеното възражение,както и да бъде спряно изпълнението на издадената заповед по чл.410 от ГПК.

Постъпила е допълнителна молба от ВЛ. П. П.,ЕГН**********,чрез адв.В.М. от АК-Плевен,с която се уточнява, че е узнал за издадената заповед за изпълнение 4-5 дни преди депозирането на исковата молба/имаща характер на възражение по чл.423 от ГПК/ пред РС и след неуспешен опит да изтегли пари от банкомат. Твърди,че е бил със свой колега при опитите да изтегли пари от банкомата и при разговорите по телефона с адвоката на В.П..Посочва имената на това лице.

Постъпило е писмено Становище/отговор/ от противната страна „***“ЕООД,ЕИК***,гр.София,чрез юрк.П.Т..В постъпилия отговор по подаденото възражение се излагат доводи ,че същото е просрочено и депозирано в значителен период от време след узнаването от страна на длъжника за издадената Заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК от Пл.РС по ч.гр.д.№278/2015г. по описа на същия съд.Посочва се,че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК №144 от 27.01.2015г. от Пл.РС по ч.гр.д.№278/2015г.,е изпратена за връчване 2 на длъжника на посочения от кредитора и проверен съгласно Наредба №14/18.11.2009г. адрес:Плевен,ул.“***“№***,ет.3.На този адрес е поставено уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК за издадената заповед за изпълнение, след като длъжностното лице по връчване на съобщения и призовки е търсило трикратно длъжника,но същият не е намерен на адреса.На този адрес е изпратена и поканата за доброволно изпълнение.Това е актуалният постоянен и настоящ адрес на длъжника и към днешна дата.Процедурата по чл.47,ал.1 от ГПК е спазена изцяло от връчителя,като не са допуснати нарушения,които да доведат до ненадлежно връчване на заповедта по смисъла на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК.От страна на длъжника не се оспорва,че не живее и към момента на връчване на уведомлението не е живял на горепосочения адрес.

В резултат на изложеното и при изпълнение на действащите норми към 2015г. по ГПК, Пл.РС е издал изпълнителен лист в полза на кредитора, като е образувано изпълнително дело №562/2015г. по описа на ЧСИ Н.В. с район на действие Пл.ОС.Твърденията на длъжника,че не е знаел и не е бил уведомен за образуваното изпълнително дело,не отговарят на истината.По изпълнителното дело са извършени редица действия:запор върху

МПС,собственост на длъжника през м.11.2015г., запор върху дружествените дялове на ВЛ. П. П. от капитала на „***“ООД,ЕИК***,като е извършено вписване в ТР на това обстоятелство по партидата на дружеството на 14.12.2015г.На 25.05.2019г. е връчено запорно съобщение на трето задължено лице-„***“ООД,ЕИК***,за налагане на запор върху вземанията на длъжника.През м.юли 2021г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „***“АД и такъв е наложен.Следва да се отбележи,че длъжникът е управител и съдружник в ***“ООД,ЕИК***,където са получавани запорни съобщения.

Кредиторът и взискател „***“ЕООД , ЕИК***, гр.София моли да бъде оставено без разглеждане като недопустимо/просрочено/подаденото възражение от ВЛ. П. П., ЕГН**********,а ако бъде допуснато до разглеждане , същото да бъде отхвърлено като неоснователно.Претендира се юрк.възнаграждение в размер на 200лв.

Окръжният съд като прецени доводите,изложени от страните доказателствата по делото,намира за установено следното: и

Видно от приложеното ч.гр.д.№278/2015г. по описа на Пл.РС е издадена 3

Заповед №144 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.01.2015г.,съгласно която е разпоредено на длъжника ВЛ. П. П. да заплати на кредитора „***“ЕООД , ЕИК***, гр.София , сумите: 5 193,21лв.главница,представляваща задължение по договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 28.02.2012г.,793,85лв.-мораторна лихва за периода 23.07.2013г.-22.01.2015г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 26.01.2015г./датата на подаване на заявлението пред РС/ до окончателното изплащане на вземането ,както и разноски в заповедното производство в размер на 119,74лв. ДТ и 439,55лв. адв.хонорар.

Изпратено е съобщение до длъжника за връчване на издадената заповед за изпълнение,като на посочения в заявлението адрес длъжникът е посетен многократно с посочване на датите за посещение от дл.лице по връчване на призовки и съобщения,като е разпоредено от съда да се извърши Справка за постоянен и настоящ адрес на длъжника.Такава е извършена,като е видно ,че това е и адреса,посочен от кредитора и на който е изпратено съобщението на 27.01.2015г. до длъжника- Плевен,ул.“***“№***,ет.3.След извършената справка Пл.РС е разпоредил връчването да се извърши чрез залепване на уведомление по реда на чл.47,ал.1 от ГПК.Залепено е уведомление на 17.02.2015г.,като екземпляр от него е пуснат в пощенската кутия на блока.В законовия срок длъжникът не се е явил в канцеларията на съда да получи книжата,съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда.След този срок-на 26.03.2015г., е издаден изпълнителен лист от Пл.РС въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение.

Макар и неконкретизирано по своето основание подаденото възражение,окръжният съд намира,че длъжникът е основал възражението си на хипотезата на т.1,ал.1 на чл.423 от ГПК,а именно,че е бил лишен от възможността да оспори вземането,тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

Окръжният съд намира,че така подаденото възражение по чл.423,ал.1,т.1 от ГПК , следва да се остави без уважение. Процедурата по чл.47,ал.1 от ГПК /съгласно редакцията на правната норма към 2015г./е спазена изцяло от връчителя,като не са допуснати нарушения,които да доведат до ненадлежно връчване на заповедта по смисъла на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК. В самото 4 възражение не се оспорва,че длъжникът не живее и към момента на връчване на уведомлението не е живял на горепосочения адрес.

В случая се оспорва спазването на процедурата по връчване на съобщението съобразно правилото на чл.47,ал.1 от ГПК.Следва да се отбележи,че в самата разпоредба на чл.47,ал.1 от ГПК са посочени стъпките,които се следват от дл.лице по връчване на съобщения,за да се стигне до залепване на уведомление,като изрично е посочено,че когато има достъп до пощенската кутия,дл.лице пуска уведомление и в нея/освен залепване на входната врата/,което е сторено от дл.лице. Същото няма задължение да отбелязва на самото съобщение дали на адреса е имало други лица,на които да е предложено да получат съобщението и да са отказали,дали връчителят е имал достъп до жилището на длъжника ,както и да се удостоверява от връчителя,че до вратата на лицето не е осигурен достъп и др.В съобщението до длъжника е отбелязано от дл.лице,че адресът е многократно посетен,като лицето не е открито .Посочени са датите и часовете на извършените посещения от връчителя.

В съдебната практика се приема,че хипотезата на чл.423,ал.1,т.1 от ГПК предполага привидност на иначе редовно от външна страна връчване/когато съобщението за връчване е оформено редовно,но самото то е невярно като съдържание/.В този случай по същество се оспорва от длъжника инстинността на удостовереното в съобщението за връчване от дл.лице обстоятелство,че заповедта е връчена на длъжника на надлежно и в тежест на длъжника е да докаже тази неистинност/определение №3072/02.03.2011г. на СГС по ч.гр.д.№2183/2011г.-4 гр.с-в/.В случая длъжникът твърди,че не е уведомяван изобщо за издадената заповед за изпълнение,не е получавал и не му е връчено каквото и да е съобщение от Пл.РС по ч.гр.д.№278/2015г.,по което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист срещу него.Както се посочи по –горе процесната заповед за изпълнение е изпратена на длъжника със съобщение от 27.01.2015г. на адрес,който съвпада с регистрираните постоянен и настоящ адрес на В.П./видно от извършената и приложена служебна справка от РС/.В съобщението е удостоверено,че адресът е посещаван няколко пъти/с посочени дати и час/ и след като не е намерен достъп и лице,което да получи съобщението е залепено уведомление на 17.02.2015г по чл.47 от ГПК на външната врата на блока и е пуснат екземпляр в пощенската кутия.Съобщението е редовно оформено съгласно 5 изискванията на ГПК.В тежест на длъжника е да докаже,че удостовереното в съобщението е невярно,а именно:че е пребивавал на адреса на посочените дати и че не е залепено съобщение,което не е сторено но никакъв начин в настоящото производство. Посоченото лице в подадената допълнителна молба от В.П. като свидетел/макар да не е направено изрично доказателствено искане/,негов колега ,за удостоверяване на опитите на В.П. да изтегли пари от банкомата и проведените разговори по телефона с адвоката на В.П., не касае установяване на обстоятелства относно това дали удостовереното в съобщението за връчване на заповедта за изпълнение,е невярно.Обстоятелствата ,за които се сочи лицето като свидетел са ирелевантни за настоящото производство.

Предвид изложеното въззивният съд приема,че удостовереното в съобщението е вярно и правилно Пл.РС го е приел за редовно връчено след изтичане на двуседмичния срок по чл.47,ал.2 от ГПК.Следва да се приеме,че не е доказано наличието на основание по чл.423,ал.1,т.1 от ГПК.Не се твърди и доказва и наличие на някои от останалите основания по чл.423,ал.1 от ГПК.

Предвид изложеното следва да бъде оставено без уважение подаденото възражение на основание чл.423,ал.1,т.1 от ГПК от ВЛ. П. П., ЕГН**********,чрез адв.В.М. от АК-Плевен срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК №144 от 27.01.2015г. на Пл.РС ,издадена по ч.гр.д.№278/2015г. по описа на същия съд.