Решение № 129 от 25.11.2024, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Пирдоп, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100113 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от СК.

Образувано е по искова молба от В. Е. М., с ЕГН **********, с адрес: с. ********** чрез адв. П. Н. от САК- пълномощник, против Г. П. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.*************.

Ищецът в исковата молба твърди, че с другата страна са родители на малолетното дете В.В.М., родена на *********г., с ЕГН**********. Живеят разделени, като ищецът живее в с.

Л., но работи в гр. П., а малолетното дете се отглежда от майката в гр. П.. Първоначално, ищецът осъществявал личните контакти с детето си без ограничаването им от страна на майката, но в последно време, тя му поставила условие за срещи с дъщеря му с продължителност от 24 часа в месеца, разпределени в първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 16. 00 часа без преспиване и месец през лятото, които ограничени срещи безспорно ще доведат до отчуждаването и отделянето на детето от баща си. Ищецът в исковата молба твърди, че въпреки, да е в състояние добре да се грижи за дъщеря си, към която изпитва дълбоки чувства на обич и привързаност счита, че в този момент тя има много повече нужда от грижите, полагани за нея от майката, поради и което, след раздялата им детето е останало да живее при нея. Ищецът твърди, че е изключително отговорен родител и може да полага необходимите грижи за възпитанието и отглеждането на детето. Има възможности и постоянни доходи за задоволяване на нуждите и потребностите му. Майката обаче ограничава контакти на ищеца с дъщеря му, затруднява и препятства срещите помежду им, игнорира го като родител. Създава и поддържа атмосфера на разделност, между баща и дъщеря, което дори и на този ранен етап от развитието на детето, води до отчуждаването и непознаването на собствения му баща. Тези обстоятелства, а именно, че 1 майката ограничава контактите между баща-дете, се потвърждават и от предложението й, отправено към него за споразумение между тях по чл. 127, ал. 1 СК, в което е посочен изключително стеснен и нерационален режим на лични отношения между детето и неговия баща, докато той следва да е не баща на детето си, а само и единствено източник на средства, за което говори и претендирания размер на издръжка от 350.00лева. При така искания от майката режим на лични отношения, трудно ще се създаде тази духовна и емоционална връзка, характерна между баща и дъщеря. Ищецът в исковата молба твърди, че като баща е силно ангажиран и подхожда отговорно към отглеждането и възпитанието на детето. Притежава и необходимия родителски капацитет, за да се справи с отглеждането и възпитанието на детето си. В състояние е да му осигури подходящи условия за нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Той е добър, грижовен и всеотдаен родител и може да полага адекватни грижи за доброто отглеждане и възпитание на детето си. Желае да участва постоянно и активно в живота на дъщеря си още от най-ранната й възраст и не желае да се разпадне връзката му с детето. Бащата се интересува от нуждите, потребностите и интересите на дъщеря си и е напълно сигурен и убеден, че може да се грижи пълноценно за нея в отсъствие на майката и за по- продължителни периоди от време.

За бащата, дъщеря му е изключително ценна и значима и в негово лице детето ще намира опора и закрила. Притежава родителски познания в съответствие с индивидуалните и възрастови особености на дъщеря си, както и необходимия родителски потенциал. Има възможности, включително финансови и от подкрепяща среда за отглеждане на детето си, но поради крехката му възраст приема, че в негов интерес е да расте при своята майка. Преди всичко счита, че контактите между баща и дете не следва да се избягват или минимизират, а трябва да са съобразени с интереса на детето и да не са в зависимост от волята и интересите на майката. Ищецът в исковата молба твърди, че между страните, а и с оглед изложеното погоре няма спор, при кой от родителите да живее малолетното дете В.В.М., ЕГН********** и кой от двамата да упражнява родителските права. Спорът се свежда до личните отношения между бащата и детето и размера на дължимата се за него издръжка. Ищецът моли съда да постанови решение, с което:

1.Да възложи упражняването на родителските права върху малолетното дете В.В.М., ЕГН********** на майката Г. П. Д., ЕГН**********, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието, като постановите местоживеенето на детето да бъде на адреса на майката: гр.

П., ул. „*************.

2. Да определи режим на лични отношения на малолетното дете В.В.М.. ЕГН********** с бащата В. Е. М., ЕГН**********, като същият да има право да взема детето със задължение да го връща на адреса му по местоживеене - гр. П., ул. „*************, както следва:

-всяка първа и трета седмица от месеца от 17 ч. в петък до 17 ч. в неделя, -всяка втора и четвърта седмица от месеца във вторник и в четвъртък от 17 ч. до 20 ч. на същия ден /без преспиване/,

-всяка нечетна година от 10 ч. на ..Разпети петък" до 18 ч. на ..Светли понеделник" /понеделника след Великден/,

-всяка четна година от 18 ч. на 22.12. до 19 ч. на 27.12. - по време на Коледните празници.

2

-всяка нечетна година от 18 ч. на 30.12. - до 19 ч. на 02.01. на следващата я четна година- по време на Новогодишните празници,

-всяка нечетна година от 10 ч. до 20 ч. на 10.03- рождения ден на детето, -всяка четна година през месец юни от 15.06 до 30.06. и август от 01.08 до 15.08 и всяка нечетна година през месец юли от 01.07 до 15.07 и от 15.08. до 31. 08, които дни да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.

-по всяко друго време след предварително съгласие в писмена форма на двамата родители;

3.Да осъди, на основание чл.143, ал.2 СК, В. Е. М., ЕГН********** да заплаща на малолетното дете В.В.М., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител Г. П.

Д., ЕГН**********, издръжка в размер на 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/ месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, считано от датата на влизане в сила на решението, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

Ищецът в исковата молба моли съда, на основание чл.127, ал. 3 СК, да определи привременни мерки в интерес на малолетното дете относно личните отношения с него и издръжката му до приключване на спора с влязло в сила решение.

В дадения от съда срок ответникът Г. П. Д., ЕГН********** е дала писмен отговор, представила е писмени доказателства и е предявила насрещна искова молба със същото правно основание, по която в дадения срок е постъпил отговор.

В отговора на първоначалната ИМ ответницата твърди, че производството представлява съдебна администрация на гражданско-правен спор, уредено в чл.127, ал.2 СК и провеждането му е допустимо. Ответницата твърди, че с ищеца са имали връзка, от която на 10.03.2021 год., се е родила дъщеря им В.. С решение №260/11.04.2023 год. по гр.д.

№534/2022 год. на Софийския окръжен съд /приложено към исковата молба/, било признато за установено, че баща на детето е В. Е. М. и съдът постановил това да бъде отразено в акта за раждане на детето и в името му, в което като бащино и фамилно имена, се запишат съответно името на бащата и фамилното му име. В отговора на първоначалната ИМ ответницата твърди, че двамата родители на дъщеря им В. не живеят заедно - ответницата и детето, което е само на две години и е силно привързано към нея, към децата й от предишен брак, които й помагат и към средата, живеят в гр. П. /на посочения в исковата молба адрес в жилище, моя собственост/, в което са налице условията за отглеждането и възпитанието му по най-добър и съобразен с интересите на детето, според възрастта и специфичните му потребности начин, а ищецът живее в с.Л. където, доколкото й е известно от самия него, съжителства с друга жена, от която има дете, като пътува ежедневно, с изключение на дните, когато е в почивка, до местоработата си в РУ-П. на около 60 км., при което, във времето на пребиваването му в района на гр.П., винаги когато пожелае, му осигурява възможност да бъде с детето -било в дома й, а от известно време, поради това, че отношенията им силно се влошили и изпитва страх от това да остава насаме с него, срещите им - ответницата, той и детето, са извън дома й, за нейна сигурност, в присъствието на други хора. В отговора на първоначалната ИМ ответницата твърди, че тъй като двамата родители на малолетната им дъщеря В. не живеят заедно и не са постигнали съгласие по въпросите относно родителските 3 права във формата, съгласно изискванията на чл.127, ал.1 СК, налице е основание и е в интерес на детето, в производството по чл.127, ал.2 СК тези въпроси да бъдат решени от съда, вземайки предвид възрастта му и специфичните му, с оглед на това потребности, включително и с оглед здравословното му състояние, полаганите до момента грижи за отглеждането и възпитанието му и средата при всеки един от родителите, като:

- се постанови местоживеенето на детето да бъде при ответницата и на нея - неговата майка, да бъде възложено упражняването на родителските права, с това интересите на детето ще бъдат изцяло съобразени и защитени, възрастта на детето е такава, че грижите, полагани лично от нея като майка са незаменими, то е силно привързано към нея и към средата, в която се отглежда от нея, като в дома й, апартамент нейна собственост, който обитава заедно с децата й от предишен брак, които й помагат и към които детето е силно привързано, то разполага с всички удобства и е обгрижвано по най-добрия и съобразен с потребностите му начин;

- се определи режим на лични отношения на бащата с детето, който да е съобразен с възрастта и специфичните му нужди /същото е на две години, което предполага постоянното - ежедневно, присъствие на майката и е пречка понастоящем то да бъде откъсвано от мен за определени периоди от време с преспиване и то в среда, в която то не е свикнало и ще бъде лишено от майчина грижа, без която понастоящем не може, като при това положение, е в интерес на детето, до навършване на определена възраст и с оглед предпазването му от психологически стрес, а и вземайки предвид, че с оглед на ниската възраст е изложено на риск от боледуване, като личният му лекар е в гр.Копривщица, отдалечен на около 100 км. от мястото, където ищецът живее, би било необходимо и е в негов интерес, да му се осигури срок не по- малък от навършване на 4-годишна възраст, в който, при полагане на грижи от страна на двамата родители и, ако това се налага, с помощта на психолог, контактите и личните отношения на бащата с детето да се осъществяват първоначално в присъствието на майката и без преспиване при бащата, предвид което съобразеният с интереса на детето режим на лични отношения с бащата, счита, че е: а/ бащата В. Е. М. да има право да взема детето В.В.М. и да осъществява лични отношения с него в присъствието на майката Г. П. Д., за времето до навършване на четири-годишна възраст на детето В.В.М.:

-всяка първа и трета седмица от месеца - от 10 ч. до 18 ч. в събота и от 10 ч. до 18 ч. в неделя /без преспиване/,

-за Коледните празници - от 10 ч. до 18 ч. на 24 декември всяка четна година и от 10 ч. до 18 ч. на 25 декември всяка нечетна година /без преспиване/,

-за Новогодишните празници - от 10 ч. до 18 ч. на 31 декември и от 10 ч. до 18 ч. на 01 януари всяка четна година /без преспиване/,

-за Великденските празници - от 10 ч. до 18 ч. на Великден /неделята/ всяка четна година и от 10 ч. до 18 ч. на Разпети петък и на Светли понеделник всяка нечетна година /без преспиване/,

-за рождения ден на бащата - от 10 ч. до 18 ч. на 31.05. всяка година /без преспиване/, -за рождения ден на детето - от 10 ч. до 18 ч. на 10.03. всяка нечетна година /без 4 преспиване/; б/ бащата В. Е. М. да има право да взема детето В.В.М. и да осъществява лични отношения с него /със задължение да го връща на майката Г. П. Д./, за времето след навършване на четири-годишна възраст на детето В.В.М.: