Решение № 331 от 28.02.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 101/2022
- Вид
- Решение № 331
- Подписан
- 28.02.2023
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Йорданка Георгиева Майска
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 109 · Закон за собствеността
- чл. 109, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 38 · Закон за собствеността
- чл. 64 · Закон за собствеността
- чл. 7, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 8, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 68, буква "а" · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 331 гр. Бургас, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи Я.уари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Йорданка Г. Майска
Таня Т. Русева Маркова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500101 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е върнато за ново разглеждане пред въззивната инстанция след постановено Решение № 60132/21г. от 20.01.2022г., постановено по гр. дело № 1125/2021г. по описа на ВКС на РБ.
С Решение № 134 от 12.06.2020г., постановено по гр. дело № 468/2019г. по описа на Районен съд – Несебър са отхвърлени предявените от Г. Е. Г., Л. С. А., В. Е. В., Е. А. Т., Я. А. Т., К. Е. Н., И. Ю. С., А. Л. Н., В. Б., Л.
П. К., В. Н. В., Е. А. В., Т. Б. Т., Е. В. Ю., Н. С. Н., О. А. У., В. Г. В., О. В. В. и Е. В. В. срещу Д. К. К. и В. С. Н., искове с правно основание чл. 64 от ЗС, с които се иска да бъде определена частта от ПИ с идентификатор ***, която е необходима за ползване от ищците на жилищна сграда с идентификатор ***, с отразяване на тази част от поземления имот в изготвената от вещото лице скица, която да бъде обявена и приложена като неразделна част към съдебното решение.
С цитираното първоинстанционно решение са отхвърлени 1 предявените от цитираните по-горе ищци против Д. К. К. и В. С. Н. искове с правно основание чл. 109 от ЗС, с които се иска да бъдат осъдени ответниците да преустановят действията си, с които пречат на ищците като собственици на апартаменти от жилищна сграда с идентификатор *** и право на строеж, съответстващо на притежаваните от тях апартаменти върху съответните идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, да упражняват в пълен обем правото си на собственост и правото си на ползване на основание чл. 64 ЗС върху поземления имот, като: премахнат метална ограда, преграждаща достъпа до югоизточния вход на сградата, не пречат и не препятстват достъпа до сградата и апартаментите в нея от улица „Морски звуци” през входната врата на оградата на ПИ по външната му югоизточна граница и предоставят на ищците ключове и електронни чипове за достъп.
С цитираното първоинстанционно решение са отхвърлени и предявените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за солидарното осъждане на двамата ответници – Д. К. и В. Н. за заплащане на сумата от 500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено чрез нарушение на чл. 64 от ЗС, ведно със законната лихва върху претендираната сума от предявяването на иска до окончателното й изплащане за всеки един от ищците.
Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от А.
Л. Н., В. Б., Л. П. К., В. Н. В., Е. А. В., Т. Б. Т., Е. В. Ю., Н. С. Н., О. А. У., В.
Г. В., О. В. В., Е. В. В., Г. Е. Г., Л. С. А., В. Е. В., Е. А. Т., Я. А. Т., К. Е. Н. и И. Ю. С., чрез адв. Марин Милев –БАК, с която се излагат аргументи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт и се претендира неговата отмяна. Посочва се, че исковете по чл. 64 от ЗС и чл. 109 от ЗС са с различен предмет, а районният съд, като не се е съобразил с това обстоятелство, е посочил и обсъдил едни и същи предпоставки и за двата иска, като по този начин нарушил принципа за диспозитивното начало.
Изтъквайки разликите и същността на двата предявени иска (единият от които установителен, а другият- осъдителен), въззивниците считат, че в случая районният съд визира исковете по чл. 64 ЗС, а всъщност по същество се е произнесъл по иск с правно основание чл. 109 ЗС. Излагат се подробни аргументи относно твърденията ,че съдът се е позовал на фактическа обстановка за достъп в поземления имот, която не съответства на реалността.
2
Твърди се, че още от отговорите на исковата молба става ясно, че между страните е налице правен спор, което налага необходимостта от произнасяне по иск по чл. 64 ЗС за определяне на необходимата площ, а не отхвърлянето му. Заявява се, че ищците никога не са претендирали да ползват целия терен, нито да ползват вертикалната планировка, като единственото им искане е по спокоен и нормален начин да упражняват правото си на собственост върху съответните обекти. Подчертава се, че същността на споровете между страните, определяща и правния интерес за ищците, е пълното отричане на правата на въззивниците от въззиваемите. Твърди се, че с постановения съдебен акт, съдът не само отказва да определи правото на въззивниците по чл. 64 ЗС, но дори им ограничава правата без основание - да ползват обща част на сградата, какъвто е вторият вход- изход на сградата от югоизток.
Навеждат се доводи, че доколкото правото на въззивниците като суперфициарни собственици по чл. 64 ЗС е гарантирано от закона, то трябва да бъде конкретно определено по обхват и не зависи от волята на собствениците на поземления имот. Оспорва се констатацията на съда, че имало обособен подход от североизток, който бил достатъчен и отговарял на изискванията на чл. 64 ЗС. Категорично се заявява, че такъв обособен подход няма, което се установява според въззивниците и от доказателствата по делото. На следващо място се счита, че въззивниците имат право и законово основание да им бъде определено право на преминаване и през втория вход изток на сградата от югоизток, като съдът няма никакво основание да ограничи влизането и излизането от сградата само през единия от входовете.
В тази връзка се анализират и свидетелските показания на ответната страна, като се счита, че същите са твърде противоречиви и водят до съмнения относно тяхната истинност. Излагат се аргументи относно иска по чл. 109 от ЗС, като се счита за доказано по делото, че ответниците пречат на ищците да упражняват в пълен обем правото си на собственост. Навеждат се доводи за наличие предпоставките за уважаване на исковете по чл. 45 от ЗЗДизвършени протипоправни деяния от страна на ответниците и вредоносен резултат, намиращ се в причинна връзка с деянията. С деянията си (извършени в нарушение на правилото да не се вреди другиму) ответниците са причинили на всеки от ищците вреди. Твърди се, че споровете между страните са ставали причина за провалени почивки и отпуски. В резултат на преживените негативни емоции, ищците са претърпели психически страдания 3
–изразяващи се в подтиснатост и неудобство, че не могат да упражняват признатите им права на собственост. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който исковете да бъдат уважени изцяло.
В предвидения законов срок, по делото е депозиран писмен отговор от въззиваемия Д. К. К., чрез адв. Бесри Карагьозов, с който въззивната жалба се оспорва изцяло. Въззиваемият счита, че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните в жалбата нарушения.
Посочва, че въззивниците продължават да настояват да получат право на ползване върху чужд имот без правно основание (част от тях са водили против същите ответници идентично дело, но с правно основание чл. 38, ал. 1 от ЗС, по което исковете също са отхвърлени). Твърди, че именно ищците с действията си създавали пречки на ответниците за спокойно упражняване правото на собственост. Обсъждайки и цитирайки заключенията на трите назначени по делото съдебно-технически експертизи, въззиваемият подчертава, че е категорично установено, че процесната сграда не граничи с улица „Морски звуци“ и поради тази причина не може да има вход оттам, поради което и твърденията на въззивниците в тази насока са неверни (още повече, понастоящем улицата представлява само една пътека и на практика не е изградена). Развива съображения във връзка с приложение разпоредбата на чл. 64 от ЗС, посочвайки, че собственикът на постройката може да се ползва от земята само с оглед използването й по предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено друго. Цитира съдебна практика (Решение № 20 от 15.04.2020г. по гр.д.№1934/2019г. по описа на ВКС, І- во г.о.; Решение№43 от 29.05.2019г. по гр.д.№2463/2018г.на ВКС, ІІ-ро г.о.;
Решение№15 от 26.03.2018г. по гр.д.№1643/2017г.по описа на ВКС, ІІ-ро г.о.). Подчертава се, че в поземлен имот с идентификатор *** е налично съоръжение на ,,ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, с право на строеж, право на ползване, прекарване на кабелни линии с дължина 5 метра и право на прекарване на кабели със сервитут при трасе с дължина 24 м и шИ. на сервитутната лента 2.1м покрай сградата на електромерните табла.
По отношение на иска по чл. 109 от ЗС се сочи, че в хода на производството не са били представени никакви доказателства за неоснователни действия на ответниците, които да пречат по някакъв начин на въззивниците да упражняват правото си на собственост в пълен обем върху 4 самостоятелните си обекти. Твърди се, че не е доказано по категоричен начин извършването на конкретни действия или бездействия от страна на ответниците, от които ищците да търпят вреди, като в тази връзка такива не са били установени и от събраните по делото гласни доказателства.
Претендира се въззивната жалба да бъде отхвърлена и да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба и от въззиваемия В. С. Н., чрез адв. Юрий Бошнаков, с който се оспорват наведените твърдения. Навеждат се доводи, че липсата на препятствия за ползването на постройката (самостоятелните обекти в сградата), води до липса на интерес от воденето на иска по чл. 64 от ЗС.
Намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че ищците имат свободен и безпрепятствен достъп до самостоятелните си обекти през централния вход на сградата, откъм ул. ,,Сирена“. Твърди, че не е ограничен и достъпът им до фасадите на сградата, като що се отнася до двете югоизточни фасади, то достъпът до тях е осигурен през съществуващия проход между североизточната фасада на сградата и оградата. Счита, че правилно районният съд приел, че за ползването на постройката според нейното предназначение е достатъчен осигуреният подход през входа на сградата откъм ул. ,,Сирена“ и свободният достъп до всички фасадни стени на сградата, като осигуряване на достъп през вратата, намираща се на югоизточната ограда на имота, не е необхоД. и би довело само до ненужно накърняване правата на собствениците на земята. Излага аргументи, че суперфициарът не следва да създава по-големи ограничения на собственика на земята от необхоД.то за използване на постройката по предназначение.
Посочва, че при преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че правата на ищците за ползване на самостоятелните им обекти и общите части на сградата не са нарушени от ответниците, поради което правилно претенцията по чл. 64 от ЗС е отхвърлена. Заявява, че искането на ищците за осигуряване на „пътечка“ през външния двор до югоизточната врата на имота, на практика представлява преминаване на суперфициарните собственици през чужд имот, което излиза извън дадените в чл. 64 от ЗС права на ищците и неоснователно обременява собствеността на ответниците.
Твърди, че към настоящия момент, ищците имат безпрепятстван достъп до всички части на имота си, макар и с различни подходи до тях, поради което 5 претенциите им са неоснователни. Оспорват се интерпретациите на въззивниците относно наличието на подход покрай североизточната фасада на сградата към вътрешния двор на имота, както и досежно ползването на югоизточния изход. Сочи се, че не са събрани доказателства по делото относно действия или бездействия, с които ответниците препятстват ищците свободно да упражняват правата си на собственици на обекти в сградата, поради което правилно е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС. Навеждат се доводи, че по делото не са установени и предпоставките за непозволено увреждане, поради което и в тази част решението е правилно.
Претендира се да бъде потвърдено първоинстанционното решение.
С Решение № І-265 от 15.12.2020г., постановено по въззивно гр. дело № 2531/2020г. по описа на Окръжен съд – Бургас е потвърдено Решение № 134/12.06.2020г., постановено по гр. дело № 468/2019г. по описа на Районен съд – Несебър.
Разпечатката съдържа 34 от 155 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25410af0-ef7e-4aa7-8e07-219c176c23e8