Решение № 255 от 13.09.2022, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 102/2022
- Вид
- Решение № 255
- Подписан
- 13.09.2022
- В сила
- 13.09.2022
- Състав
- МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 255 гр. Перник, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20221700500102 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
ОТ: А. К. Р., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***
ЧРЕЗ: адв. Г.Ч., със съдебен адрес: ***.
ПРОТИВ: Решение № 485 от 29.12.2021 г., постановено по гр. дело № 2315/2021 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, в осъдителната му спрямо жалбоподателя част и се моли същото да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което на ищцата да бъде присъдена и горницата над 457.59 лв. до пълния претендиран размер 551.79 лв. Моли да й бъдат присъдени направените разноски, включително и за адвокатско възнаграждение, за двете съдебни инстанции.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото решение е неправилно и необосновано, поради произнасянето на първоинстанционния съд в противоречие със събраните по делото доказателства и необсъждането в пълнота на възраженията на ответника срещу предявената претенция.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Стик-кредит“ АД, чрез адвокат А.Д., в срок е подало писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли на дружеството да му бъдат 1 присъдени направените разноски пред Пернишкия окръжен съд.
В съдебно заседание жалбоподателя, не изпраща представител, с писмена молба депозираната преди дата на съдебното заседание жалба, моли да бъде отменено атакуваното решение изцяло като неправилно и незаконосъобразно, при подробно изложени съображения по съществото на спора.
Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Прави възражение за недължимост и прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалният представител на ответното дружество.
В съдебно заседание въззиваемата страна, не изпраща представител, с писмена молба моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба, счита решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено, съобразно подробно изложени съображения по съществото на спора.
Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
За да постанови решението си, районния съд е приел, че:
Между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** и договор за потребителски кредит №***, сключени между страните. От приложения договор за потребителски кредит – кредитна линия № *** от *** се установява, че ответникът е предоставил на ищцата кредит под формата на кредитна линия в размер на 500.00 лева, която А.Р. се е задължила да върне при условията и в сроковете, посочени в договора. Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, по начина посочен в чл.6 от договора, а именно по посочена от Р. банкова сметка. Съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил сумата в размер на 500.00 лева, представляваща главница по първи транш, при лихва по първи транш в размер на 15.00 лева и срок на лихвения период на първи транш съгласно посоченото от кредитополучателя във формуляра за кандидатстване – 30 дни. Съгласно чл.4, т. 7 от договора, страните са постигнали съгласие, ищцата да заплати дължимата лихва по първия транш по кредита, в срока на лихвения период на първи транш (срока по т.6), посочен от ищцата във формуляра за кандидатстване, т.е. в срок между 5 и 30 дни, като съгласно чл.4, т.10 от договора общия размер на всички плащания по заема са в общ размер от 515.00 лева, и да са както следва:
500.00 лева – главница и месечна лихва в размер на 15.00 лева, за срок от 12 месеца. В чл.4, т.11 от договора е уговорен фиксиран лихвен процент от 36 %, като лихвата се начислява ежедневно, а при нейното изчисляване, месецът да се брои за 30 дни, а годината за 360 дни. Страните постигнали съгласие ГПР да е в размер на 42.58 %, като от приложения погасителен план, съобразен с начислението или не на неустойка, се установява, че страните са уговорили предоставения на ищцата кредит да бъде погасен от нея на една вноска с падеж – ***, при която следвало да бъде погасена главница в размер на 500.00 лева, лихва за един месец в размер на 15.00 лева и обща вноска за погасяване на транша в размер на 515.00 лева. Съгласно погасителния план, при хипотезата на чл.20 от договора за кредит, ищцата дължи на същата падежна дата неустойка в размер на 135.00 лева и обща погасителна вноска в размер на 650.00 лева, като при хипотезата на чл.4, ал.7 от договора за кредит, дължи и вноска за удължаване с един лихвен период в размер на 150.00 лева. В чл.17 от договора е уговорено задължението на заемателя да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на условията на чл.19 от договора или банкова гаранция. В чл.20 от договора е предвидено, че ако заемателят не представи уговореното обезпечение в чл.17 от договора, дължи на кредитора неустойка на ден в размер на 0,9 % от стойността на всеки усвоен транш, платина ма падежа на всеки транш.
Приложен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити при общ размер на кредита от 800.00 лева, за който няма спор, че е 2 връчен на ищцата. Приложени са и общи условия, уреждащи отношенията между „Стиккредит“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството финансови услуги (заеми) от разстояние, за които също не се спори, че ищцата е получила и е запозната със същите.
От приложения договор за потребителски кредит № *** от *** се установява, че ответникът е предоставил на ищцата кредит под формата на паричен заем в размер на 800.00 лева, който А.Р. се е задължила да върне при условията и в сроковете, посочени в договора. Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, по начина посочен в чл.6 от договора, а именно по посочена от Р. банкова сметка. Съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил на ищцата сумата в размер на 800.00 лева, при 12 погасителни вноски, с размер на всяка една от тях от 166.90 лева, с общ размер на всички плащания от 1000.47 лева, с фиксиран лихвен процент по заема от 36 %, и ГПР от 42.57 %. В чл.17 от договора е уговорено задължението на заемателя да бъде обезпечено с гарант, отговарящ на условията на чл.19 от договора или банкова гаранция. От приложения погасителен план се установява, че съгласно постигнатото в договора съгласие кредитът е следвало да бъде погасен на 12 месечни вноски, с падеж на 28-то число от месеца, като първата погасителна вноска е на ***, а последната *** В погасителния план е включена и дължимата неустойка.
С оглед приетото по делото заключение на заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е намерил за обективно и компетентно изготвено, и е кредитирал същото, се установява, че ответникът е предоставил на ищцата потребителски кредит по кредитна линия № *** от *** с размер на кредита от 500.00 лева, за срок от 12 месеца, при фиксиран лихвен процент - 36 %, ГПР - 42.58 % и задължение на заемателя да предостави до 3 дни обезпечение по заема. Кредитът е усвоен от А.Р. на ***, в брой, чрез „Изи пей” АД, с разписка № *** от ***, и основание: кредит ***. Вещото лице е установило, че ищцата е изплатила на ответника по Договора за потребителски кредит кредитна линия № *** сума в общ размер от 650.00 лева, от които главница 500.00 лева, договорна лихва в размер на 15.00 лева и сумата от 135.00 лева, представляваща неустойка за непредоставено обезпечение от заемателя по договора в 3 дневен срок от сключването му, която неустойка за неизпълнено договорно задължение е от 0.9 % на ден върху стойността на всеки усвоен транш. От експертизата се установява, че по договор за кредит № *** от ***, от уговорената за предоставяне на кредит сума от 800.00 лева, ответникът е прихванал дължимата сума по първия кредит в размер на 650.00 лева, от които: 500.00 лева главница, 15.00 лева лихва и сумата от 135.00 лева неустойка, при годишен лихвен процент от 36 %, и ГПР от 42.57 %, при срок на кредита от 12 месеца. Вещото лице е установило, че ищцата е изплатила на ответника сумата от 1201.79 лева, от които главница от 800.00 лева, договорна лихва от 79.20 лева, и сумата от 322.59 лева неустойка за непредоставено обезпечение от заемателя - поръчителство по договора в 3 дневен срок от сключването му. След превод от ищцата с платежно нареждане чрез „Банка ДСК“, на *** при ответника е осчетоводено предсрочно погасяване на кредита в размер на 867.67 лева. Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че А.Р. по двата кредита е заплатила сумата от 1851.79 лева, от които сумата от 650.00 лева, прихваната от ответника при отпускане на втория кредит. Остатъка от заплатената сума – 1201.79 лева, представлява плащане по втория кредит и е чрез извършени плащания на следните дати: на *** – сумата от 166.90 лева; на *** – сумата от 167.22 лева и на ***, ищцата е погасила сума от 867.67 лева, с които плащания при „Стик Кредит“ АД са погасени следните суми: главница - 800.00 лева, договорна лихва - 79.20 лева и неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 322.59 лева. По отношение на ГПР, вещото лице е изчислило, че по първия кредит ГПР е от 42.5761 %, при включени разходи за договорна лихва 15.00 лева, а при включени и разходи за неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 135.00 лева, вещото лице е изчислило, че ГПР е от 2229.8085 %. Относно втория кредит вещото лице е изчислило ГПР по кредита, който при включени разходи само за договорна лихва от 79.20 лева и при размер на кредита от 800.00 лева, ГПР е от 42.57 %, а при включени разходи за договорна лихва 3
79.20 лева и разходи за неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 322.59 лева, ГПР е 440.4579 %.
Предвид всичко изложено първоинстанционния съдът приел, че било установено по делото наличието на сключен договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Въззивният съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Въззивният съд намира, че обжалваното решение се явява валидно.
Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата страна, както и събраните по делото доказателства Въззивният съд намира следното :
На *** е сключен договор за потребителски кредит № *** и договор за потребителски кредит №***, сключени между страните. От приложения договор за потребителски кредит – кредитна линия № *** от *** се установява, че ответникът е предоставил на ищцата кредит под формата на кредитна линия в размер на 500.00 лева, която А.Р. се е задължила да върне при условията и в сроковете, посочени в договора. Няма спор, че заемната сума е получена от ищцата, по начина посочен в чл.6 от договора, а именно по посочена от Р. банкова сметка. Съгласно постигнатите между страните уговорки в договора, ответникът е предоставил сумата в размер на 500.00 лева, представляваща главница по първи транш, при лихва по първи транш в размер на 15.00 лева и срок на лихвения период на първи транш съгласно посоченото от кредитополучателя във формуляра за кандидатстване – 30 дни.