Решение № 105 от 04.06.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Разлог, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Адм. нак. дело №

20231240200495 по описа за 2023 г.

Производството е образувано по жалба от „О.Л.“ЕООД, ЕИК*, с управител В.З., против НП №01-2300142/26.06.2023 г. на директора на Д„ИТ”- Б., с което на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТМ, на дружеството е наложено адм. наказание „имуществена санкция” от 1`500.00 лева, за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

С депозираната жалба се излага становище, че издаденото НП е неправилно, незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, при непрецизна проверка и несъответствие между изложената обстоятелствена част в НП и действителната фактическа обстановка. Навеждат се доводи за съществени нарушения на процесуалните правила.

В СЗ жалбоподателят - чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата с наведените в нея основания. Излага твърдения, че дружеството-жалбоподател е било в нарушение от 30.12.2022 г., а не на 29.12.2022 г., както е посочено в АУАН и НП, поради неправилно зачитане на срока от НО, което било съществено нарушение. Навеждат се доводи за маловажност на деянието. Претендират се разноски.

В СЗ въззиваемата страна - редовно уведомена, се представлява от процесуален представител, който в СЗ оспорва жалбата. По същество пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага становище, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното нарушение в т.ч. и датата на осъществяването му. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

Извършена е проверка на „О.Л.“ЕООД-Б. по документи на дата 27.03.2023 г. Проверката се отнасяла за установяване спазването на разпоредбите на ЗТМТМ, като дружеството е призовано с призовка от 15.03.2023 г.

Документацията изискана с получената призовка, е предоставена с писмо от 20.03.2023 г.

При преглед от проверяващите органи на представената документация се установило, че за изпълнение длъжността „маникюрист“, дружеството-жалбоподател е сключило Трудов договор №2 от 19.12.2022 г. с Т.Л. – гражданин на РФ, ЛНЧ*, с Разрешение за пребиваване №701228617 – дългосроно пребиваващ в ЕС.

В трудовия договор е налице отбелязване, че работникът/служителят е постъпил на работа на 20.12.2022 г., като е подписан от страните. Представен е и График за м.12.2022 г., от който се установява, че Т.Л. е започнала изпълнение на служебните си задължения, възникнали от трудовия договор. В графика за работа, срещу датата 20.12.2022 г. е извършено отбелязване „2“, като от платежните ведомости за м.12.2022 г. на дружеството1 жалбоподател е посочено, че на Т.Л. е начислено трудово възнаграждение от 56,05 лева.

Проверяващите са извършили справка в ИИ на ИА„ГИТ“, като е установено, че от „О.Л.“ЕООД-Б. не е постъпвало уведомление за започване на работа относно лицето Т.Л., гражданин на трета държава.

При така установените факти, свидетелят по делото В.Н. – инспектор, съставила на дружеството-жалбоподател АУАН №0 1-2300142/27.03.2023 г., за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, като към 29.12.2022 г. не е уведомил писмено ИА„ГИТ“ или ТП на агенцията в закоустановения 7-дневен срок за действително започване на работа на лицето Т.Л. на длъжността „маникюрист“.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.78, ал.1 от ЗТМТ, е ангажирана адм. нак. отговорност на въззивника, като му е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ от 1`500.00 лева.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите В.Н. и С.А.. Свидетелите твърдят, че в ДИТ-Б. е постъпило уведомление за започване на работа на лице във фирма „О.Л.“ЕООД-Б. от трета държава, която не е член на ЕС. Задължение било да се направи проверка при получаване на такова уведомление, за да се установи действително започване на работата. След изпращане на призовка, получаването й и представяне на поисканите документи, свидетелите установили, че за Т.Л. не е подадено заявление за действително започване на работа в 7-дневен срок. Актът е съставен на 27.03.2023 г., като покана за съставяне е връчена на управителя на фирмата.

Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При формиране на фактическите си изводи, съдът кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, като взе предвид, че същите кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото и са в логическа връзка с ценения доказателствен материал.

Като доказателствo e приобщенo копие на Разрешение за пребиваване №701228617, от което е видно, че Т.Л. е руски гражданин, с дългосрочно разрешение за пребиваване в ЕС.

По делото е представена и разпечатка от ИС на ИА„ГИТ“ от 27.03.2023 г. , от която е видно, че по направени справки по ЕИК на дружеството е постъпило едно уведомление по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, за лицето А.Н. от 02.03.2023 г.

Като част от доказателствената съвкупност са приобщени преписи от Трудов договор №2/19.12.2022 г., ведно с Длъжностна характеристика за длъжността „маникюрист“;

Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 20.12.2022 г.;

Уведомление за действителното започване на работа на граждани на трета държава на основание чл.10, ал.1 от ЗТМТМ - 1 бр.; Извлечение от Книга за начален инструктаж;

Разчетно-платежна ведомост за заплата за м.12.2022 г. (заверено копие); График за м.12.2022 г. за отработени дни за лицето, от които е видно, че лицето Т.Л. е бил назначена на работа на 20.12.2022 г., същият е получил и подписал трудовия си договор, длъжностната си характеристика, проведен му е начален инструктаж, а и видно от приложената ведомост е получил възнаграждение за процесния м.12.2022 г. за 6 работни дни, считано именно от 20.12.2022 г.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното адм. наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

НП и АУАН са издадени от компетентни лица съгласно разпоредбите на чл.67, ал.2, чл.79, ал.1 и ал.4 от ЗТМТМ и чл.416, ал.1 и 2 КТ, и видно от приобщеното по делото копие на Заповед №3-0693/15.08.2022 г. на ИД на ИА„ГИТ“.

Съдът намира, че в хода на адм. нак. производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Адм. нак. производство е проведено в рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН. НП е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на адм. акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

2

Възражението на жалбоподателя, че АНО не е правилно изчислил срока по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, е неоснователно. Видно е, че посочената разпоредба определя началния момент на започване на срока „от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава“. Тази разпоредба се явява специална на общата разпоредба на чл.183, ал.2 и ал.4 от НПК. В конкретния случай е без значение момента, от който е започнал да тече 7дневния срок, тъй като и в двата случая (било то 20 или 21.12.2022 г.), последният ден от срока се явява неприсъствен, тъй тези дни (26.12. и 27.12.) са част от почивните дни за Рождество Христово. Спорният момент е относно датата на изтичането на срока. Правилно процесуалния представител на жалбоподателя е посочил, че когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Това е общото правило на чл.183, ал.4 от НПК, приложимо на основание чл.84 от ЗАНН, поради липса на специално правило в ЗТМТМ. Именно поради това съдът намира, че крайният срок за подаване на заявлението е 29.12.2022 г., който се явява и последния ден за изпълнение на задължението.

Според правилото на чл.183, ал.4 от НПК, това е и денят, в който е осъществено нарушението, тъй като „срокът изтича в първия следващ присъствен ден“ след неприсъствения ден, а това е именно 29.12.2022 г. – присъствен ден.

По делото не се оспорва фактът, че въззивникът има качеството на работодател по отношение на лицето Т.Л., която е руски гражданин. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че в срока по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, въззивника не е уведомил ТП на ИА„ГИТ“ по седалището му, а именно - ДИТ-Б., за обстоятелството, че лицето Л . – гражданин на трета държава, е започнало действително да полага труд по силата на трудово правоотношение. От приобщеното по делото копие на договор е видно, че Л . е започнала работа на 20.12.2022 г. , като са налице и данни, че лицето фактически е започнало да изпълнява трудовите си функции именно на тази дата.

Поради изложеното, съдът намира че правилно АНО е констатирал, че сдружениетожалбоподател е извършило нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, поради което законосъобразно е ангажирана адм. нак. отговорност на същото въз основа на общата санкционна разпоредба на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ.

В хода на съдебното производство не се установи, че уведомлението по чл.10, ал.1 от ЗМТМ, по отношение на Л. изобщо е депозирано, дори и след срока, респективно и след иницииране на проверка по отношение на сдружението-жалбоподател, поради което дори и да не беше налице правилно посочване на датата на нарушението, същото не би повлияло върху преценката за съставомерността на процесното деяние.

От събраните по делото доказателства не се установяват конкретните белези на маловажен случай на процесното нарушение, тъй като същото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на адм. нарушения от този вид. При извършване на преценката за маловажност на случая следва да бъде съобразена и значимостта на охраняваните от ЗТМТМ обществени отношения, с престирането на работна сила от граждани на трети страни и гарантиране спазването на правата и законните им интереси. В случая са засегнати обществените отношения по регулиране достъпа до пазара на труда на работници – граждани на трети държави, включително извършването на дейност на свободна практика; двустранното регулиране на заетостта с трети държави – както на български граждани на тяхна територия, така и на техни граждани в Р.Б..

Фактите по случая сочат, че конкретното правонарушение има отношение към престирането на труд в Р.Б. на гражданка на държава извън ЕС, а полагането на труд от такива лица предполага спазването на допълнителни нормативни изисквания, като съществуването на разрешено пребиваване на чужденеца в страната т. е. следва да бъдат спазени и нормативните правила на Закона за чужденците в Р.Б. Също така се въвежда допълнително изискване към българския работодател да уведоми до 7 дни от началото по престиране на труд от чужденците териториалната структура на „ГИТ“, за да може своевременно да се осъществи контрол по спазване на законовите предписания. Подобна правна регулация свидетелства за важността на засегнатите обществени отношения и поради тази своя специфика осъщественото деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

Съдът намира, че АНО правилно е индивидуализирал наложеното наказание, като е наложил санкция в минималния размер, предвиден в закона. Предвид тежестта на процесното нарушение и с оглед липсата на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на 3 трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да бъде определена в минималния размер, предвиден в закона - 1`500.00 лева.