Решение № 228 от 04.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20245000500432 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №1025 от 17.07.2024г., постановено по гр.дело №110/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, П.Р.Б. – гр.С., бул.“В.“№*, е осъдена да заплати на А. Е. Я. с ЕГН:********** и поС.ен адрес: гр.П., ул.“М.Г.“№*,ет.*, обезщетения за вреди по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, произтекли от неоснователно повдигнатото му обвинение с обвинителен акт по ДП №***/2020г. по описа на III-то РУ-П. при ОД на МВР-П., пр.пр.№8267/2020г. по описа на Районна прокуратура-Пловдив, за това, че: на 07.09.2020г., в гр.П., е управлявал превозно средство – лек автомобил марка „Ф.“, модел „М.“, с рег.№*********, след употреба на наркотични вещества – кокаин и 3,4 – метилендиоксиметамфетамин /екстази, MDMA/ - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, по който обвинителен акт е образувано НОХД №1509/2021г. по описа на Районен съд-П., в извършването на което престъпление е признат за 1 невинен и оправдан с постановена по последното Присъда №93/08.10.2021г., потвърдена с окончателно Решение №248/08.06.2023г., постановено по ВНОХД №841/2023г. по описа на Окръжен съд-П., в размери, както следва:

13000лв. – за неимуществени вреди, като над уважения до пълния предявен размер от 26000лв. искът е отхвърлен; 5500лв. – за имуществени вреди, представляващи разходи за заплатени адвокатски възнаграждения на адвокат Д.К.Н., в това число: 1500лв. за процесуално представителство и защита по ДП №***/2020г. на III-то РУ-П.; 2000лв. за процесуално представителство и защита по НОХД №1509/2021г. на Районен съд-Пловдив, и 2000лв. за процесуално представителство и защита по ВНОХД №841/2023г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, ведно със законната лихва върху всяка главница от 08.06.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 20лв., представляваща разноски за заплатена по делото държавна такса.

С Определение №1108 от 16.09.2024г., поправено с Определение №2424 от 16.09.2024г., по същото дело решението е изменено в частта му за разноските, като П.Р.Б. – гр.С., бул.“В.“№*, е осъдена да заплати на адвокат С.

П. М., вписан в Адвокатска колегия-П., с личен №**********, с адрес на кантората – гр.П., ул.“*-** януари“№**, ет.**, офис **, сумата от 2215лв. адвокатско възнаграждение за оказаните на ищеца А. Е. Я. с ЕГН:**********, безплатно адвокатска помощ и съдействие по делото, съразмерно на уважените искове.

Недоволна от постановеното решение е останала жалбоподателят П.Р.Б., която го обжалва в осъдителните му части относно присъденото обезщетение от 13000лв. за неимуществени вреди и обезщетение от 5500лв. за имуществени вреди със законна лихва, с доводи за неправилност, според които липсват доказателства за твърдените от ищеца неимуществени вреди и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и обвинението, както и такива за претърпени имуществени вреди под формата на разходи за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, тъй като приложените договори и платежни нареждания доказват направени разходи за възнаграждение, но липсват доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат, един от договорите не е представен по наказателното дело и заплатеното адвокатско 2 възнаграждение е изключително завишено, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Поддържа се и неправилно приложение на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди като несъобразено с конкретните обстоятелства.

Претендира се за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Ответникът по жалбата А. Е. Я. е подал чрез пълномощника адв.С. М. писмен отговор на същата с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата и искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Против решението е подадена и насрещна въззивна жалба от А. Е. Я., чрез пълномощника му адв.С. М.. Посредством нея то се атакува в частта му, с която е отхвърлен предявения от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 13000лв. до претендираната от 26000лв. с доводи за неправилност, според които не са взети предвид всички обстоятелства от значение за определяне на справедливия размер на обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД, относно характера на престъплението, в извършването на което е бил обвинен и впоследствие оправдан, множеството проведени с негово участие процесуално-следствени действия,

24-часовото му задържане, продължителността на наказателното производство, значителното накърняване на доброто име и репутацията, влошаването на личните му отношения с жената, с която е живял в условията на фактическо съпружеско съжителство, и последвалата раздяла, влошаването на здравословното му съС.ие и икономическата обстановка в страната. По изложените съображения претендира за отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер от 26000лв., както и за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 във връзка с ал.1,т.3 от ЗАдв.

Против определението за разноските е подадена частна жалба от П.Р.Б., която го обжалва като неправилно по съображения, че в исковата молба найобщо е направено искане за присъждане на разноски, но не е заявено 3 конкретно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, и претендира за отмяната му, евентуално за намаляване на размера на присъдените разноски при намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Ответникът по частната жалба А. Е. Я. е подал чрез пълномощника адв.С. М. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение, като се потвърди обжалваното определение и бъде определено възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от А. Е. Я. против П.Р.Б. искове по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от 26000лв., претърпени вследствие повдигнатото и поддържано срещу него обвинение в извършване на престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, за което е оправдан с влязла в сила на 08.06.2023г. като потвърдена от въззивната инстанция Присъда №93 от 08.10.2021г. по НОХД №1509/2021г. по описа на Районен съд-П., както и на обезщетение за имуществени вреди от 5500лв., представляващи заплатени от него адвокатски възнаграждения за защитата в наказателното производство, ведно със законната лихва от 08.06.2023г. до окончателното изплащане на главниците.

От материалите по приложеното НОХД №1509/2021г. по описа на Районен съд-П. се установява, че на 07.09.2020г., около 23,15ч., автопатрул при Трето РУ-П. спрял за проверка лек автомобил марка „Ф.“, модел „М.“, с рег.№*********, управляван от ищеца А. Я., и след извършена проверка с техническо средство била отчетена положителна проба за употреба на наркотични вещества – кокаин, като на същия бил съставен АУАН и връчен талон за медицинско изследване, за каквото бил отведен в УМБАЛ“С.Г.“-П., където доброволно дал кръв и урина, след което бил задържан на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа, а въз основа на разпит на свидетел и на основание чл.212,ал.2 от НПК било образувано ДП №***/08.09.2020г. по описа на Трето РУ-П. за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, като с Постановление от 10.12.2020г. ищеца бил привлечен като обвиняем, без 4 спрямо него да е взета мярка за неотклонение. В това му качество същият е отказал да даде обяснения, като разследването е предявено на него и защитника му адв.Д.Н. на 18.12.2020г., а с Постановление от 31.12.2020г. са уважени направените от нея искания за прилагане на допълнителни писмени доказателства, след което с Протокол от 25.01.2021г. разследването е предявено отново и на 29.01.2021г. е изготвено заключително мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК, поради това, че деянието не е извършено, с оглед получената химическа експертиза, от която не се е установило наличие на наркотични вещества в предоставената кръвна проба, а такива са констатирани в предоставената проба урина - 3,4 – метилендиоксиметамфетамин /екстази, MDMA/ и кокаин и негови метаболити. На 01.03.2021г. е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №1509/2021г. на Районен съд-П.. По същото са проведени пет съдебни заседания с участие на ищеца и защитника му адв.Н. и е постановена Присъда №93 от 08.10.2021г., с която е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343б,ал.3 от НК. Против присъдата е подаден протест вх.№58626/11.10.2021г., по който след изготвяне на мотивите е образувано ВНОХД №841/2023г. по описа на Окръжен съд-П.. По същото е проведено едно съдебно заседание на 11.05.2023г. с участието на ищеца Я. и защитника му адв.Д.Н.. Постановено е окончателно Решение №248 от 08.06.2023г., с което оправдателната присъда е потвърдена.

Така установените обстоятелства за образувано наказателно производство, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на конкретно престъпление, за което е оправдан с влязлата в сила присъда на наказателния съд, обосновават пасивната материалноправна легитимация на ответната П.Р.Б. като държавен орган, под чието ръководство и надзор е водено, в хипотезата на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.

Спорът пред настоящата инстанция се концентрира около наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото спрямо него наказателно производство, както и около размера на дължимото за такива обезщетение, с оглед принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и конкретните за случая обстоятелства, както и във връзка с наличието на претърпени имуществени вреди, както и техния размер.

5

Наказателното преследване по обвинение в извършено престъпление, за което лицето е оправдано, само по себе си е достатъчен обективен факт, обосноваващ негативно въздействие върху преследвания, свързано наймалкото и обичайно с притеснения от изхода на производството, тревога, потиснатост, накърняване на моралните и нравствени ценности, както и социалното му общуване, за каквито изживявания и причинно-следствената им връзка с наказателното производство не е необходимо да се събират нарочни доказателства, поради което доводите на жалбоподателя-ответник за липса на ангажирани надлежни такива са неоснователни. Освен това, в случая са и събрани от ищеца гласни доказателства посредством показанията на св.С.П., с която същият в този период е бил във фактическо съпружеско съжителство, при което тя е с непосредствени възприятия за неговото съС.ие и поведение като лице от най-близкото му обкръжение. Според същата, Я. бил изплашен, стресиран, притеснен от изхода на делото, потиснат, в лошо настроение, не можел да спи, започнал да пие успокоителни сънотворни, а впоследствие и антидепресанти. Във връзка с последното ищецът не е ангажирал надлежни доказателства посредством специалните знания на вещо лице в съответната област безсънието му да е било симптом на психичен или физиологичен болестен процес или на съществено нарушено качество на психичните му функции, за да се приеме, както настоява и в подадената насрещна въззивна жалба, неговото здравословно съС.ие да се е влошило вследствие на наказателното му преследване, съответно да са налице подлежащи на обезщетяване специфични неимуществени вреди.