Решение № 3740 от 07.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2020/2023
- Вид
- Решение № 3740
- Подписан
- 07.07.2023
- Състав
- Галя Митова
Цитирани разпоредби
- чл. 15, ал. 1 и ал. 2 · Закон за закрила на детето
- чл. 15, ал. 1 и ал. 2 · Закон за закрила на детето
РЕШЕНИЕ
№ 3740 гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 2-РИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галя Митова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева в присъствието на прокурора М. Д. М. Д. К. като разгледа докладваното от Галя Митова Гражданско дело № 20231100102020 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от М. В. Х. по чл. 7, б.”f“, вр. чл. 8, вр. чл. 3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (наричана по - нататък в Решението Хагска конвенция), чрез Министерство на правосъдието на Република България – Централен орган по смисъла на Хагската конвенция.
Молителят М. Х. прави искане за връщане на детето В.М. Х., роден на *******., в държавата по обичайното му местопребиваване – Федерална република Германия.
В молбата се сочи, че ответницата М. И. Х. и молителят са сключили граждански брак на 04.08.2020 г. в град Пордим. М. Х. имал адресна регистрация в град Нойенкирхен от 01.01.2017 г., а впоследствие и съпругата му - от 01.10.2021 г., както и детето - от датата на раждането му. Според молителя след раждането на детето майката М. не се прибрала в семейното жилище, а се преместила при нейна приятелка в град Саарбрюкен – Дудвайлер, но адреснaта регистрация на детето продължавала да бъде на адреса на бащата. Майката прекъснала контакти с молителя, поради което той подал молба на 12.09.2022 г. в съда в Нойенкирхен за организиране на контакт с детето. Насрочено било съдебно заседание за 17.10.2022 г., на което 1 ответницата не се явила, а делото било спряно, тъй като бащата е съобщил, че майката е в България с детето. Излага, че това е началният момент на незаконното прехвърляне на детето.
Молителят сочи, на следващо място, че съгласно чл. 1626 и чл. 1627 от Германския граждански кодекс двамата родители са носители на родителската отговорност по отношение на детето, тъй като към момента на раждането му са били в брак. Молителят не е давал съгласие детето да бъде изведено извън Германия, нито да живее извън Германия и не е бил уведомен от майката, че напуска страната с детето и отива с него в България.
Молителят моли да се уважи молбата по чл. 7, б.”f“, вр. чл. 8, вр. чл. 3 от Хагската конвенция.
Молбата е поддържана в хода на съдебното производство от Министерство на правосъдието, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт И..С. и адвокат Е. П.. Претендират се разноски за настоящото производство.
Ответната страна – М. И. Х., оспорва молбата в писмен отговор.
Сочи, че не е налице отвличане по смисъла на Хагската конвенция. Тя е напуснала бащата, защото я е малтретирал психически и физически. През 2022 г., когато М. Х. била ударена от молителя, тя извикала полиция, от която била отведена в полицейското управление. Там й било обяснено, че може да си извади акт за раждане на детето и при необходимост да поиска подкрепа от нейните близки в България. Ответницата подала жалба срещу бащата М. Х. и две седмици с детето живеели при близки на М. Х. в същия град в Германия. Оспорва местонахождението им да е било неизвестно за молителя през това време. Излага в тази връзка, че бащата е знаел къде са с детето, но не проявил желание да се срещнат. Тъй като поддържали контакти през социалните мрежи, майката е уведомила бащата, че ще се върне с детето в България. Твърди също, че е разбрала за делото, което е завел в съда в Нойенкирхен, в момента, в който й е връчена молбата по Хагската конвенция.
Поддържа, че връщането на детето в Германия би го поставило в риск и е налице изключението по чл. 13, ал. 1, б.“б“ от Хагската конвенция. Изтъква също, че целта на молителя, който независимо, че вече живеел с друга жена, е ответницата, предвид възрастта на детето, също да се върне с него в Германия, където той да продължи да я малтретира. Противопоставя се на връщането на детето и моли искането да бъде отхвърлено. Не претендира разноски за настоящото производство.
2
Представителят на Софийска градска прокуратура, като контролираща страна по настоящото дело, моли съда да постанови решение, с което да остави молбата без уважение. Излага становище, че не е в интерес на детето, което е в кърмаческа възраст и не може да бъде отделено от майката, да бъде върнато в Германия.
Софийският градски съд, като взе предвид данните и анализира относимата към предмета на делото доказателствена съвкупност, доводите и възраженията на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), и по свое убеждение, приема от фактическа и правна страна следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете В.М. Х. в Германия по реда на Хагската конвенция се предпоставя от следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно местопребиваване в Германия непосредствено преди неговото прехвърляне в Република България; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Германия като държава по обичайното му местопребиваване правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към средата в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането;
5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да ги постави в неблагоприятна ситуация (чл. 13, ал. 1, б.“б“ от Хагската конвенция); 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защита на правата на човека и основните свободи (чл.
20 от Хагската конвенция); 8) Детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при която е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, съответно детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и степен на 3 зрялост, при която е уместно да се взима под внимание и неговото мнение (чл. 13, ал. 3 от Хагската конвенция). Последната предпоставка не е приложима към конкретиката на случая, поради това, че детето В. е родено на *******. и не е на възраст, която да позволява да бъде изслушано – арг. от чл.
15, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДт.
По делото са установени следните релевантни за предмета на доказване факти и обстоятелства: Страните са съпрузи, като са сключили брак на 04.08.2020 г. в град Пордим, България (Удостоверение за сключен граждански брак № 5777200003 ); бракът им не е прекратен, като ответницата е подала молба за развод, по която е образувано гр. дело № 72/2023 г. на Районен съд – Силистра; детето на страните В.М. Х. е родено на *******. в град Хамбург, Германия (Акт за раждане, издаден от Службата по гражданско състояние на Окръжен град Хамбург); бащата М. В. Х., майката М. И. Х. и детето В. имат адресна регистрация, вписана в регистрационния регистър в Нойенкирхен, ******* (съгласно документ на л. 17 от делото). Ответницата е пристигнала в Република България през ГКПП “Русе – Дунав мост“ на 05.09.2022 г. (съгласно удостоверение, рег. № 328200-6571, екз. № 2/31.03.2023 г. на Главна Дирекция “Гранична полиция“), а съобразно нейните изявления е пристигнала в България около 07.09.2022 г. Молбата за връщане на детето е подадена от молителя на 21.11.2022 г., чрез Централния орган в Германия, т.е. изтекъл е период от време по - малък от една година от датата на прехвърлянето – чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция. Молителят М.
Х. е инициирал дело № 40 F 267/22 UG за определяне на родителски права пред Районен съд – Саарбрюкен (Протокол от съдебно заседание на 17.10.2022 г. - л. 51 от делото), видно от който, майката с детето са били с бащата в едно домакинство до 22.08.2022 г., когато майката е отведена от полицията. Производството по делото е спряно за срок от 6 месеца, тъй като малолетното дете на страните е в България. От удостоверение на Окръжна служба по младежките въпроси Нойенкирхен (л. 55 от делото), се установява, че семейство Х.и е известно на местното управление от полицейски сигнал от 24.08.2022 г., съгласно който сигнал майката М. Х. с детето В. е напуснала семейния дом на ******* на 22.08.2022 г. На 14.09.2022 г. бащата се явил в службата и е обяснил, че доколкото му е известно съпругата и детето му се намират в България, като малолетният В. е преведен незаконно през границата.
4
По делото е представено в заверен превод извлечение от текстове на Част 5 от Германския граждански кодекс, съгласно които норми родителите упражняват родителската грижа по взаимно съгласие в името на детето. При разногласие трябва да се опитат да постигнат съгласие.
От приетия по делото актуален социален доклад на компетентната по местоживеене на детето Дирекция “Социално подпомагане“ (Д“СП“) – Силистра и допълнение към него, се установява, че ответницата М. Х. и детето В. живеят при родителите на майката в с. Калипетрово, Община Силистра. Детето има избран личен лекар и са му направени всички задължителни ваксинации съгласно имунизационния календар. Майката кърми детето, което към момента на извършване на социалното проучване е бебе – няма навършена 1 година. При осъществяване на грижите за детето майката М. Х. е подкрепяна от нейните родители, включително и финансово.
Детето се отглежда при добри битови условия, в спокойна и безопасна среда.
Майката притежава необходимите родителски качества и възможности да се грижи за детето. Становището на Д“СП“ – Силистра е, че предвид ниската възраст на детето и изградената силна емоционална връзка с майката, е в интерес на детето В. да остане с нея и близките му по майчина линия. Ако бъде отдалечено от тях, то е застрашено от стрес и емоционални травми.
От приложеното допълнение към социалния доклад от 02.05.2023 г. е видно, че бащата в телефонен разговор със социалния работник е информирал същия относно желанието му да осъществява реални контакти с детето В., което не е виждал от 22.08.2022 г. Молителят М. Х. не отрекъл, че с ответницата имали спор за грижите, които полага за детето, като поддържал, че вина за раздялата със съпругата му имали нейните близки, включително и сестра й, която е била при тях в Германия и която е изгонил от жилището в Нойенкирхен.
Молителят М. Х. е изслушан в съдебно заседание на 09.05.2023 г., като заяви, че иска да види детето си с помощта на социалните служби, тъй като се притеснява от близките на М. Х. и не смее да отиде в дома й. Получавал е заплахи, както и заради водените дела. Поддържа, че детето му е отнето незаконно.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите, водени от молителя – А.М.Я. (майка на М. Х.) и Д.М.
Д.. Св. Я. дава показания, че по време на бременността на ответницата в 5
Германия тя лежала в болница, където е забранила на лекарите да дават информация за състоянието й на бащата и неговите близки. Свидетелката знае за инцидента на 22.08.2022 г., когато полицията е отвела М. и детето от семейното жилище в Нойенкирхен. На гости била сестрата на М., която се месела в отношенията между двамата съпрузи. Скандал на посочената дата имало именно между М. и Р. – сестрата на ответницата, но заради това М. се разсърдила и казала, че не иска да вижда М.. После отишла в полицията и не се върнала. Св. Я. сочи, че са разбрали за местонахождението на детето и майката от извършени от нея тегления от общата банкова сметка на съпрузите, когато видели, че транзакциите са извършвани от България.
Молителят никога не бил давал съгласие майката да пътува с детето в България, нито да му се изваждат български документи за самоличност.
Св. Д. заяви, че е преводач в Германия, като познава страните, а също и родителите на М. Х., още от 2016 г., тъй като им е съдействала с преводи.
Разпечатката съдържа 35 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/253ebd11-b083-4741-82b3-8f040066e6b4