Решение № 5818 от 15.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5818 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Цветина Цолова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100511927 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба от 13.09.2023 год. на длъжника Б. Ц. Р.-К. срещу постановлението /наименовано „разпореждане“/ от 28.07.2023 год. по изпълнително дело №20231110400942, 21 уч., по описа на държавен съдебен изпълнител в СИС при СРС, с което е отказано спиране на изпълнителното производство.

Жалбоподателката поддържа, че в срока за доброволно изпълнение била направила искане за спиране на процесното изпълнително дело. Взискателят изпълнил изпълнение по издадения му на 10.02.2023 год. изпълнителен лист, въпреки че детото А.П. никога не била живяла при него, като понастоящем се водели дела за родителски права. Изпълнителният лист не бил годно изпълнително основание, тъй като нямяло влязло в сила съдебно решение.

Следвало да се има предвид представеното определение от 01.06.2023 год., постановено от СРС, 91 с-в. Детето живеело при жалбоподателката въз основа на друг изпълнителен лист.

Взискателят А.Л.П. – малолетна, действаща чрез своя законен представител и баща Л.Б.

П., счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че процесният изпълнителен лист бил издаден въз основа на решение от 18.11.2022 год., постановено по гр.дело №49385/2021 год. по описа на СРС, 91 с-в, за което било прието, че подлежи на предварително изпълнение – чл. 242, ал. 1, предл. 1 ГПК. Това решение било обжалвано от длъжницата, като понастоящем било висящо въззивно производство. С оглед така постановеното решение били загубили сила предварителните мерки в частта им, в която бащата на детото бил задължен да му плаща издръжка. Представеното от длъжницата 1 определение се отнасяло само до постановените привременни мерки. Предоставянето на родителските права на Б. К. нямало отношение към задължението за издръжка, което тя имала към малолетното дете. Постановените привременни мерки били валидно до решаването на производството с влязъл в сила съдебен акт, като същото важало и за по отношение на допуснатото предварително изпълнение по реда на чл. 242 ГПК. Не било вярно, че детето никога не било живяло при баща си, както и че само длъжницата била упражнявала родителските права.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна. Искането на длъжницата за спиране на изпълнителното производство не било подкрепено със съответни доказателства, обуславящи приложението на чл. 432 ГПК. Процесният изпълнителен лист бил издаден въз основа на допуснато предварително изпълнение на съдебното решение в частта за издръжката на детето, като същата се дължала от датата на постановяване на решението, ведно със законната лихва при просрочие. Преценката за това дали да бъде издаден изпълнителен лист била от компетентността на съда, като защитата на длъжника следвало да осъществи по друг ред, а именно по реда на чл. 407 ГПК. Държавният съдебен изпълнител нямал правомощия да решава спорове между страните относно дължимостта на издръжката в зависимост от това при кого от родителите живее детето. Това било правомощие единствено на съда.

Съдебният изпълнител дължал съобразяване с представения изпълнителен титул – изпълнителния лист, съгласно който била определена активната и пасивната легитимация по изпълнителното дело.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на жалбоподателката, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20231110400942 по описа на държавен съдебен изпълнител в СИС при СРС, 21 уч. е било образувано по молба от 19.04.2023 год. на А.Л.П. – малолетна, действаща чрез своя законен представител и баща Л.Б. П., въз основа на изпълнителен лист от 10.02.2023 год., издаден по реда на чл. 242 ГПК въз основа на решение по гр.дело №49385/2021 год. по описа на СРС, ГО, 91 с-в, срещу Б. Ц. Р.-К. за заплащане на месечна издръжка в размер на 177.50 лв., считано от влизане в сила на решението до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

На 06.07.2023 год. на длъжницата била връчена покана за доброволно изпълнение, като на 11.07.2023 год. същата подала молба до държавния съдебен изпълнител, съдържаща искане за спиране на изпълнителното производство поради това, че не е налице влязло в сила съдебно решение и че и до момента упражнява родителските права по отношение на детето.

Установено е, че с протоколно определение от 13.04.2022 год., постановено по гр.дело №49385/2021 год. по описа на СРС, ГО, 91 с-в, са били определени привременни мерки, като на бащата на детето е определен режим на лични отношения с детето А.П. и същият е 2 задължен да заплаща месечна издръжка на детото, а с определение по посоченото дело от 01.06.2023 год. упражняването на родителските права върху малолетното дете е било предоставено на неговата майка Б. Ц. К., като на последната е бил издаден изпълнителен лист относно упражняването на родителските права.

С писмо от 24.07.2023 год. държавният съдебен изпълнител бил уведомен от съдиятадокладчик по гр.дело №49385/2021 год. по описа на СРС, ГО, 91 с-в, че изпълнителният лист е издаден на основание допуснато предварително изпълнение на решението по делото в частта за издръжката на детето, т.е. същата се дължи от датата на постановяване на решението, ведно със законната лихва при просрочие.

За да постанови обжалваното постановление от 28.07.2023 год., надлежно съобщено на длъжницата на 03.09.2023 год., държавният съдебен изпълнител е приел, че не са налице предвидените в закона предпоставки за спиране на изпълнителното производство, както и че съдебният изпълнител следва да се съобрази с представения изпълнителен лист и няма компетентност да решава спорове между страните относно дължимостта на издръжката, като това правомощие е само на съда.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащи на обжалване актове по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на следващите се изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне.

Основанията за спиране са императивно определени в закона – чл. 432, ал. 1 ГПК, чл.

454 ГПК, чл. 638, ал. 1 ТЗ – при спор относно законността на изпълнителния процес, смърт или недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано доброволно изпълнение и откриване на производство за несъстоятелност по отношение на длъжника-търговец.

Спирането настъпва съответно: 1/ по силата на закона; 2/ по разпореждане на съда; 3/ по искане на взискателя и 4/ с постановление на съдебния изпълнител – в случая на чл. 454 ГПК.

В разглеждания случай държавният съдебен изпълнител е отрекъл наличието на предвидените в закона предпоставки за спиране на изпълнителното производство.

Същевременно следва да се посочи, че доколкото производството по жалби срещу действията на съдебния изпълнител има контролно-отменителен характер, то съдът дължи произнасяне по законосъобразността на действията, които в последователност са довели до извършване на обжалваното действие. Това е така и поради лимитативно изброените действия на съдебния изпълнител, които подлежат на самостоятелно обжалване, съгласно чл. 435 ГПК. В тази връзка настоящият съдебен състав констатира, че процесното 3 изпълнително дело е започнало по нередовна молба на взискателя, тъй като към нея е бил приложен изпълнителен лист, удостоверяващ право на принудително изпълнение на вземане за издръжка, което обаче е било разрешено да бъде упражнено от момента на влизането в сила на решението, постановено по гр.дело №49385/2021 год. по описа на СРС, ГО, 91 с-в /т.е. в бъдещ момент/. Съдебният изпълнител дължи подчинение на заповедта за изпълнение, съдържаща се в изпълнителния лист, като той не може по пътя на тълкуването да допълва повелителната част на изпълнителното основание по начин, който да води до друго разрешение на вече разрешен въпрос, или да отстранява допуснати в него грешки.

Компетентен да поправи, респ. тълкува, решението, чието предварително изпълнение е допуснато /изпълнително основание по смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК/, както и изпълнителния лист, е съдът, който го е постановил/издал, като постановеният в тази връзка акт за поправка, респ. по тълкуването, подлежи на обжалване по реда, указан съответно нормите на в чл. 247, ал. 4 ГПК и чл. 251, ал. 5 ГПК. Тълкуване по почин на съда е недопустимо, а поправянето на допусната в решението очевидна фактическа грешка е предпоставка за поправянето и на издадения изпълнителен лист, в който тази грешка е възпроизведена. В разглеждания случай липсва постановен от СРС акт за поправяне на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист или такъв по тълкуването на решението п о гр.дело №49385/2021 год. по описа на СРС, ГО, 91 с-в, по отношение на това от кой точно момент се дължи присъдената издръжка на детето.

Разпоредбата на чл. 426, ал. 3 ГПК задължава съдебния изпълнител да провери редовността на молбата за образуване на изпълнително производство по чл. 129 ГПК.

Следователно в частност съдебният изпълнител е трябвало да даде указания за отстраняване на нередовността на молбата, по която е образувано процесното изпълнително дело, и едва след изпълнението им е следвало да се произнесе по искането на длъжницата за спиране на изпълнителното производство.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че обжалваното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я по жалбата на длъжника Б. Ц. Р.-К. постановлението /наименовано „разпореждане“/ от 28.07.2023 год. по изпълнително дело №20231110400942, 21 уч., по описа на държавен съдебен изпълнител в СИС при СРС, с което е отказано спиране на изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5