Решение № 1543 от 09.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1543 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100512465 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 10254/02.06.2025 г., постановено по гр.д. №34024/2024 г. на СРС, ГО, 151 състав, "Анес БГ" ЕООД, ЕИК 109530047, е осъдено да заплати на Х. Ю. К., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД сумата от 1800 лв., представляваща получена на отпаднало основание на 19.04.2024 г. като „стоп капаро“ за покупка на къща в с. Самораново, ведно със законна лихва за периода от 10.06.2024 г. до окончателното плащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 80, 10 лв., представляваща разноски по делото. С решението "Анес БГ" ЕООД, ЕИК 109530047, е осъдено да заплати на адв. М. А. А. М., с личен номер 1600789210, от САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищец, като е оставено без уважение искането на ищеца за присъждане на разноските, направени в производството по изп.д. № 356/2024 г. по описа на ЧСИ М.Д. в размер на 154 лв. такса, 250 лв. адвокатско възнаграждение в същото изпълнително производство и 24, 20 лв. пощенски разходи за обезпечителното производство.

С определение № 34672/20.08.2025 г. е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решение № 10254 от 02.06.2025 г. по гр.д. № 34024/2024 г. по описа на СРС, 151 състав, в частта за разноските.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца в 1 първоинстанционното производство "Анес БГ" ЕООД, в която се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че на 18.04.2024 г. ищецът е бил заведен до имота в село Самораново за оглед, след което е дал 1800 лв. като стоп – капаро, т.е. гаранция за сключване на предварителен договор за покупко – продажба. Поддържа, че на 30.04.2024 г. била проведена среща между купувач, продавач и посредник при нотариус О.Т. в кантората му, като му били предоставени всички необходими документи за сключване на сделката и била определeна дата за подписване на предварителен договор, като на 04.05.2024 г. ищецът го уведомил, че се отказва от сделката. Въззивникът сочи, че е изпълнил задълженията си по договора – изготвил е предварителен договор, подготвил е и всички необходими документи за сключване на сделката. Твърди, че от представения нотариален акт от 23.05.2024 г. се установявало, че имотът е бил продаден на трето лице, т.е. всички необходими документи за продажбата са били налични.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемият Х. Ю. К. оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че от представеният нотариален акт било видно, че имотът бил продаден за 20 000 лв. при оферирани за него 90 000 лв., което сочило на извод, че с имота имало проблем. Поддържа, че платената сума стоп – капаро е дадена само с цел имотът да не се предлага на други купувачи, докато траят преговорите между страните. Навежда, че доколкото предварителен договор не е сключен, то и възнаграждение на посредника не се дължи. Твърди, че не са му били представени документи, удостоверяващи законност на изградените в имота постройки, като не му били и обяснени последиците от несключване на окончателен договор при плащането на стоп капаро.

Постъпила е и частна жалба от Х. Ю. К. срещу определение № 34672/20.08.2025 г., постановено по реда на чл.248 ГПК. Сочи, че разноските в обезпечително производство следва да се присъдят с решението по исковото производство, вкл. тези, направени пред съдебния изпълнител. Поддържа се, че разноските по обезпечителното производство се различават от тези по изпълнителното. Моли се за отмяна на обжалваното определение и постановяване на определение за допълване на обжалваното решение чрез присъждане на сторените разноски по обезпечаване на иска.

Не е постъпил отговор на частната жалба от въззивника. В о.с.з. оспорва жалбата.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения 2 на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Х. Ю. К. срещу "АНЕС БГ" ЕООД осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 1800 лв., представляваща получена на отпаднало основание на 19.04.2024 г. като „стоп капаро“ за покупка на къща в с.

Самораново, ведно със законна лихва за периода от 10.06.2024 г. до окончателното плащане на вземането.

Не е спорно между страните, че ищецът е заплатил на ответника 19.04.2024 г. сумата от 1800 лв., за което е издадена квитанция, в която е посочено като основание „стоп капаро за покупка на къща с. Самораново“.

Приет е и договор за търговско посредничество за покупка на недвижим имот от 19.04.2024 г., сключен между ищеца, наречен в договора „доверител“ и ответното дружество, наречено „посредник“, съгласно който доверителят възлага, а посредникът приема да извърши необходимите действия за закупуване от доверителя на недвижим имот – къща с идентификатор *** и парцел от 351 кв.м. с идентификатор ***, намиращи се в с. Самораново, общ. Дупница, за цена в размер на 90 000 лв., подробно описани в посочен в договора нотариален акт. Посочено е, че посредничеството ще бъде извършено в срок от един месец. Съгласно чл. 4.1 при сключване на предварителен договор за покупко-продажба между доверителя и трето лице, осигурено от посредника, доверителят ще заплати на посредника възнаграждение в размер на 2 % от обявената от собственика цена на имота. В чл. 4, ал. 2 е посочено, е възнаграждението се дължи въпреки наличието на по - нататъшни уговорки между доверителя и осигурения от посредника продавач или от обявената в нотариалния акт цена, както и в случаите, когато покупко-продажбата е извършена без участието, но при използване на информация, получена от посредника. С чл. 5 от договора посредникът е поел следните задължения: да положи усилията на добър търговец за намирането на продавач на недвижим имот, с оглед изискванията на доверителя; да дава пълна информация на доверителя относно 3 предложените му недвижими имоти; да изготвя проект за предварителен договор, който да бъде подписан между доверителя и осигурения продавач; да осигури формалностите по нотариалното изповядване на покупкопродажбата; да пази тайна за работите на доверителя, които са му станали известни във връзка с изпълнението на договора.

Сключеното съглашение между страните представлява договор за посредничество по смисъла на чл. 49 ТЗ. Този договор се различава съществено от договора за поръчка, тъй като посредничеството представлява фактическа дейност, изразяваща се в намирането на клиенти, предоставянето на информация относно пазарните цени и качеството на съответния продукт, както и относно други необходими за сделката-предмет на договора данни, в зависимост от спецификата й, изготвяне (фактическо) на необходимите за продажбата документи като предварителен договор, както и извършване на необходимите (фактически) справки за нотариалното изповядване на сделката.

Договорът цели постигане на определен резултат, който е свързване на страните и подпомагането им за сключване на договор и е регламентиран в чл.

49-51 ТЗ. Дейността на посредника, който е търговец, посредничещ по занятие за сключването на сделки, съобразно чл. 49, ал. 1 ТЗ, се финализира със сключването на договора за продажба на съответния продукт между възложителя и трето лице, като посредникът не участва в самата сделка. В този смисъл са Определение № 177/21.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2227/2017 г., II т. о., Решение № 236 от 27.02.2012 г. по т. д. № 1048/2009 г. на ІІ ТО на ВКС, Решение № 54 от 10.09.2010 г. по т. д. № 267/2009 г. на ІІ ТО на ВКС и Решение № 37 от 27.04.2012 г. по т. д. № 1143/2010 г., І ТО на ВКС. В задължението на търговския посредник се включва намирането на клиенти на предлаганата от възложителя стока и в предоставяне на информация относно пазарните цени, качеството на предлагания продукт, както и на друга необходима информация, която дейност се финализира със сключването на договор за продажба на съответния продукт. Договорът за търговско посредничество за сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот включва не само задължение за организиране на огледи, но и посредничество за постигане на съглашение между страни по сделка, съдействие за проучване на цени, за снабдяване с информация и документи за имота. За изпълнението на договорното задължение е достатъчно сключването на сделката да е в резултат от това, че посредникът е поставил в контакт страните. Предметът на договора е постигането на определен резултат – свързването на страните и подпомагането им да сключат договор чрез извършването на точно определени за това фактически действия – проучване на пазара, извършване на огледи, осигуряване на документи, чрез които да отпаднат пречките за сключване на сделката, да подготви предварителен и окончателен договор и да консултира възложителя при окомплектоването на документите, които се изискват при сключването на окончателния договор. В случая, ответникът е свързал страните, организирал е оглед, подпомогнал е страните да договорят продажна цена, но до сключване на предварителен или 4 окончателен договор така и не се е стигнало. Независимо от причините за това, с оглед характера на договора и предвид уговореното в чл. 4.1 от договора /че възнаграждение се дължи след сключване на предварителен договор/, ответникът "Анес БГ" ЕООД няма право на възнаграждение, като платената като стоп – капаро сума от 1800 лв. се явява платена на отпаднало основание, поради което и подлежи на връщане. Ето защо и предявеният иск се явява основателен.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.

По частна жалба на Х. Ю. К. срещу определение № 34672 / 20.08.2025 г.

С обжалваното определение е оставено без уважение искането на ищеца за изменение на решение № 10254 от 02.06.2025 г. чрез присъждане на разноските, сторени в рамките на производството пред ЧСИ по налагане на обезпечителните мерки.

Съгласно разясненията в т. 5 от TP № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решение, с което се разглежда спорът по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител / в този смисъл определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК, определение № 845 от 05.12.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,, определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др /. Ето защо първоинстанционният съд правилно не е присъдил разноските по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.