Решение № 821 от 11.04.2025, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. Бургас, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20242120108570 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от М.

Т. Д. с ЕГН **********, с адрес гр. М., ***, против Т. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***.

В исковата молба се твърди, че наследодателят на страните – Д.Т.М. с ЕГН **********, б.ж. на гр. Б., ***, поч. на *** г., видно от препис – извлечение от акт за смърт №***/*** г., оставила в наследство следния недвижим имот:

САМОСТОЯТЕЛЕН

ОБЕКТ

В

СГРАДА

–

ЖИЛИЩЕ/АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, находящ се в гр.

Б., ***, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 63, 05 кв.м., ведно с избено помещение №* с полезна площ 2, 30 кв.м., както и 0, 485 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, при съседни СОС: на същия етаж***, под обекта – ***, над обекта –

***.

Твърди, че процесният имот бил закупен на 21.02.1994 г. от Община Бургас, поради обстоятелството, че наследодателката работила в Б.о. и било налице правно основание за закупуването. Няколко години преди сделката, когато сестра му идвала на гости в родния им дом в гр. М., споделяла на него и родителите му, че бракът им „не върви“, почти били пред развод и имали финансови затруднения в плащанията на наема за този общински апартамент.

Предвид това, че ако тя не закупи апартаментът, последният ще бъде закупен от трето лице, той и родителите й решили да й помогнат със закупуването му, като й предоставили необходими средства за финализиране на сделката.

1

Ответникът притежавал в наследство друг апартамент в гр. Б. и не проявявал никакъв интерес към случващото се. Събрали парични средства и по банков път майка му Д.М.Т. превела цялата сума на Д. Т., след подписването на нотариално заверена декларация от страна на съпруга на Д.. Твърди, че независимо от обстоятелството, че имотът е придобит по време на брака, ответникът нямал никакъв принос в придобиването – факт, който обуславял правния му интерес от водене на делото.

Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е изключителен собственик на описания в исковата молба недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА –

ЖИЛИЩЕ/АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, находящ се в гр.

Б., ***, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 63, 05 кв.м., ведно с избено помещение №* с полезна площ 2, 30 кв.м., както и 0, 485 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, при съседни СОС: на същия етаж***, под обекта – ***, над обекта – ***. Прави доказателствени искания. Претендират се разноските.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че е собственик на процесния недвижим имот. Твърди, че ищецът не е собственик, нито съсобственик в описания в исковата молба недвижим имот. Процесният имот закупили заедно с починалата му съпруга по време на брака им. Имотът бил придобит посредством представения от ищеца договор с Община Бургас от 21.02.1994 г. Твърди, че цената на имота била изплащана от него и съпругата му с общите им парични средства – негови и нейни, които реализирали от трудовите си доходи и които били спестили от трудовите си доходи в предходните години. Цената на имота изплащали на няколко вноски с плащания към Банка ДСК. Твърди, че имотът е придобит в режим на СИО и по време на брака бил съсобствен между него и съпругата му. Родителите на неговата съпруга помогнали, като дали малка част от необходимите средства за заплащането на цената на апартамента.

Твърди, че ищецът не е давал негови парични средства за заплащането на цената, не е помагал със закупуването на имота.

Прави становище за недопустимост на предявения иск. Излага доводи и за изекла в негова полза придобивна давност като собственик на апартамента.

Позовава се на разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗС. Евентуално посочва, че ако искът бъде счетен за основателен, то ищецът имал 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху описания имот.

Оспорва по същество предявения иск. Посочва, че процесният апартамент представлявал за него семейно жилище, с което е живял със съпругата си Д. М. през целия им живот. Цената на апартамента била изплатена на няколко вноски. Използвали пари от доходите си от труд.

Родителите на съпругата му помогнали, тъй като заплащането на труда им било ниско. Посочва, че паричната сума, с която са помогнали, била много малка част от цялата сума.

2

Не оспорва, че е подписан представената с исковата молба декларация от 1993 г. Твърди, че тя не доказва, че няма принос в придобиването на жилището. Излага подробни доводи в тази насока.

Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноските. Прави доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Държавните имоти от 21.02.1994 г., сключен между Д.Т.М. и Кмета на Община Бургас за продажба на държавен апартамент, понастоящем представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр. Б., ***, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 63, 05 кв.м., ведно с избено помещение №* с полезна площ от 2, 30 кв.м., както и 0, 485 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху терена, при съседни самостоятелни обекти с идентификатор: на същия етаж - ***, под обекта – ***, над обекта – ***.

По делото са представени разписки под номера 286/27, 286/28 и 286/29, всички от 21.02.1994 г. на ДСК, с които Д.М.Т. превежда на Община Бургас сумите от съответно 83 510 лв., 1670 лв. и 852 лв., а като основание е посочено „закупуване на жилище на името на Д. М. Т.“.

По делото е представена декларация с нотариално заверяване на подписа от 02.12.1993 г. от Т. М. М., с която същият декларира, че дава съгласието си на жена му Д.Т.М., живуща в гр. Б., ***, да закупи предоставеното й жилище от Б.о., като той не вземал никакво парично участие и няма да претендира нищо.

Видно от приложено удостоверение за наследници с изх.№94-01-11225 от 11.04.2024 г., издадено от общ. Бургас, починалата на *** г. Д.Т.М. е оставила за свои наследници Т. М. М. – неин *** и М. Т. Д. – неин ***.

По делото е представена молба от Д.Т.М., подадена до Председателя на ИК на Общинския народен съвет, гр. Б.. Със същата молителката заявява, че е наемател на държавно жилище, находящо се на адрес гр. Б., ***, като семейството й се състои от нея и съпруга й Т. М. М.. Представена е и служебна бележка, издадена от Народна опера Бургас, с която ръководството удостоверява, че не възразява Д. Т. М. да закупи заеманото от нея и семейството й общинско жилище, предоставено за ползуване от Б.о.. По делото е представена и Заповед №250 от 11.10.1993 г.

По делото е разпитан свидетел.

В показанията си св. Г.Д., без родство и дела със страните, заявява, че познава ответника, с който са съседи в два съседни входа. Познава него и съпругата му първо по физиономия, когато започнали да живеят в процесния апартамент, някъде около 1993 – 1994 г. Запознанството им станало на масата за карти. Т. живял със съпругата си непрекъснато в рамките на това жилище.

Съпругата му починала преди около 5-6 години, като до нейната смърт те живеели заедно в това жилище, той живее там и след нейната смърт. Не 3 познава М. Д.. В един момент с Т. станали близки, като той го помолил за финансова помощ и той му помогнал с дребна сума за закупуване на жилището. Свидетелят твърди, че имал възможност да му помогне и това и направил. Това било след запознанството им, някъде около 1993-1994 г.

Свидетелят посочва, че с ответника не са водили лични разговори и не е виждал родителите на съпругата му. Ответникът влагал средства в имота, дори преди 2-3 години направил ремонт на банята, на хола и понеже имал операция от дископатия на кръста, свидетелят му помогнал да качи материалите и за ремонта.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК. В тежест на ищцовата страна по така предявения иск е да докаже фактите, на които основава своето право, в случая които обуславят възникването на правото му на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот – самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр. Б., ***.

Ищецът претендира, че основава своето право на изключителен собственик на посочения имот въз основа на обстоятелството, че същият е придобит в изключителна собственост от неговата наследодателка поради трансформация на лично имущество, както и впоследствие наследствено правоприемство. В този смисъл се касае до предявяване на положителен установителен иск именно основан на наличието на наследствено правоприемство от починалата Д. Т. М. на ищеца, придобил на това основание нейните права.

За да се изясни дали и на кого е собствен процесния имот, на първо място подлежи на установяване дали същият е бил изключителна собственост на Д. Т. М. въз основа на соченото от ищеца основание – трансформация на лично имущество. На първо място, що се касае до възможността на наследници на едно лице да твърдят наличието на трансформация на лично имущество, съдът намира, че безспорно е налице такава възможност, като същата е приета както от теорията, така и от съдебната практика. Искът за установяване на трансформация на лично имущество по време на брака не зависи от личната преценка на съпруга, имуществено право е и затова се наследява. /В този смисъл Решение № 165/19.10.2015г. по гр.д.№ 2185/2015г., І гр.о. на ВКС, Решение № 500/23.04.2009г. по гр.д.№ 2344/2008г. на ОС Варна, не допуснато до касация с определение № 556/18.06.2010г. по гр.д.№ 1310/2009г. І гр.о. на ВКС/.

Съдебната практика, обективирана в ПП-5-72 т.8, определя като лични само конститутивните искове за определяне на по-голям дял от общото имущество поради по-голям принос или поради това, че са предоставени за отглеждане непълнолетни деца /чл. 14, ал.4 СК от 1968г. отм./ или за получаване дял от движимите вещи на другия съпруг за упражняване на професия / чл. 14, ал.5 СК от 1968г. отм/, аналогични на исковете по сега действащия чл. 29 и чл.30 СК от 2009г., защото предявяването им зависят от личната преценка на съпруга. Искът за трансформация на лични средства при придобиването на недвижим имот е различен от тези искове. Той цели да 4 установи, че в резултат на вложените лични средства изцяло, или съответната на тях идеална част, изобщо не е станала съпружеска имуществена общност. С този иск не се изменя съществуващо положение /не е конститутивен/, а само се установяват действителните права върху придобитите по време на брака макар и възмездно вещни права, т.е. иска е установителен с предмет вещни права и като такъв може да се предяви и от наследниците на съпруга, който е имало основание да установи наличие на пълна или частична трансформация /Отново в цитираното по – горе Решение № 165/19.10.2015г. по гр.д.№ 2185/2015г., І гр.о. на ВКС/.

Настоящият състав намира, че безспорно биха могли да се основават придобити права въз основа на наследствено правоприемство, както и да се твърди наличието на пълна трансформация на лично имущество на починал съпруг. Това обаче не означава само по себе си, че се предявява иск за пълна трансформация по чл.23, ал.1 от СК, а такъв по чл.124, ал.1 от ГПК. Следва да се подчертае, че принципът е, че е недопустимо предявяване на установителни искове за установяване на правото на собственост към минал момент, като такава е и принципно практиката на ВКС, напр. Решение № 147 от 17.08.2011 г. по гр. д. № 377/2010 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, Решение № 1222 от 25.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 460/2007 г., I г. о., ГК и др. /с изключение на случаи, изрично предвидени в специални закони – напр. иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, чл.54, ал.2 от ЗКИР/.