Решение № 771 от 31.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. Пловдив, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330201130 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от „ЕР ЕНД ЕМ – ПЛАНЕТ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 202754452, със седалище и адрес на управление: обл. Смолян, общ.

Девин, гр. Девин, ул. „Бузлуджа“ № 60, представлявано от М. К. Д., против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ № ********** /ЕФ/, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 2500 лв. за нарушение на чл.102 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата, в допълнителна молба, както и в съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Е. Г., жалбоподателят „ЕР ЕНД ЕМ – ПЛАНЕТ ГРУП“ ЕООД прави искане за отмяна на обжалвания ЕФ и присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. И., с писмено становище и в съдебно заседание излага съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания ЕФ и моли същият да бъде потвърден, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в срок и от лицето, по отношение на което е издаден обжалваният ЕФ, както и срещу акт, подлежащ на обжалване, 1 съгласно чл.58д от ЗАНН. Поради това и същата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваният ЕФ е издаден за това, че на 15.12.2020г. в 04:43ч. е установено нарушение № В67FA7440AA96BFFE053041F160AD391 с ППС влекач „Волво ФХ 440“ с рег. № *****, с технически допустима максимална маса 20000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Родопи, за движение по път А-1, км.107+663, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената. Посочено е, че нарушението е установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км.107+663.

Нарушението е квалифицирано като такова по чл.102 ал.2 от ЗДП и е отразено, че на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДП на дружеството-жалбоподател се налага имуществена санкция от 2500 лв., като собственик, на когото е регистрирано ППС.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че въпросното ППС е собственост на „ЕР ЕНД ЕМ – ПЛАНЕТ ГРУП“ ЕООД, както и че на датата на соченото нарушение е било заснето движението на ППС от устройство, съставляващо елемент от електронната система за пътни такси, монтирано на път А–1, км.107+663, съставляващ автомагистрала и включен в списъка, Приложение към т.1 на Решение № 101/2020г. на МС за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, като отразеното в доклада на електронната система е, че има тол декларация, но декларираната категория в тол декларацията е за ППС с техническа допустима максимална маса над 12т. с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства е над 12т. с 5 оси, т.е. декларираната категория е по–малка от заснетата.

Според чл.102 ал.2 от ЗДП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно другата разпоредба, на която е основан ЕФ, а именно тази на чл.179 ал.3б от ЗДП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата /всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а ал.9/, за което изцяло или частично не 2 е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата , включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозно средство, ако има такъв.

Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Според съда, в конкретния случай са налице няколко отделни и самостоятелни основания за отмяна на ЕФ.

На първо място дори и да е налице констатирано нарушение, то не е било налице основание за издаването на ЕФ за същото, доколкото към датата на извършване, съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая. Съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден ЕФ за процесното нарушение на чл.179 ал.3б от ЗДП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон. Разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДП, на която се позовава в писменото си становище въззиваемата страна, в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр.105/2018г./, която съвпада с датата на издаването на ЕФ, сочи, че при нарушение по чл.179 ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Разпоредбата на чл.179 ал.3 от ЗДП, за която се отнася предвиждането на чл.189ж ал.1 от ЗДП да се издаде ЕФ урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата . В нормата на чл.189ж ал.1 от ЗДП обаче, в приложимата й редакция, не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за процесното нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДП, която разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл.189ж ал.1 от ЗДП. Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП, поради което и в случая правилното процедиране според съда е било да бъде съставен АУАН, а впоследствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на анализ на нормата на чл.189ж ал.7 от ЗДП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179 ал.3-3б от ЗДП се прилагат разпоредбите на чл.189 ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне 3 на

ЕФ, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице. Същото се отнася и до нормата на чл.167а ал.4 от ЗДП , в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179 ал.3-3б от ЗДП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения п о чл.179 ал.3-3б от ЗДП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Такава възможност /за издаване на ЕФ за процесното нарушение/ не се извежда и от разпоредбата на чл.187а ал.4 от ЗДП , съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179 ал.3-3б от ЗДП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на ЕФ за нарушение именно по чл.179 ал.3б от ЗДП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл.179 ал.3-3б от ЗДП, за които са издадени електронни фишове или са съставени актове за установяване на административно нарушение, без да се конкретизира ЕФ и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Затова и цитираната разпоредба би могла да е приложима, както в случаите на издаване на ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДП, каквото е било предвидено в съответната редакция на чл.189ж ал.1 от ЗДП, така и при съставен АУАН за нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДП. С оглед на посоченото и към датата на извършване на нарушението, респ. на издаването на ЕФ, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен ЕФ за нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДП, като, както се каза вече, не е допустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на тази разпоредба на чл.189ж ал.1 от ЗДП или сравнително тълкуване на други разпоредби, да се приема, че тя се е отнасяла и до нарушенията по чл.179 ал.3б от ЗДП, защото се касае до ред за реализиране на административнонаказателна отговорност. Впрочем, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДП, в сила от 13.02.2024г., законодателят вече е предвидил възможността за издаване на ЕФ за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл.179 ал.3б от ЗДП. До изменението на закона, обаче, липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни 4 фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл.189ж ал.1 от ЗДП с допълнението на чл.179 ал.3б от ЗДП има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2020г., е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на ЕФ и без обсъждане на въпросите по същество. В този смисъл са Решение № 287/2024г. по к.а.н.д. № 18/2024г. на Административен съд Шумен, Решение № 2940/2024г. по к.а.н.д. № 306/2024г. на Административен съд - Бургас, Решение № 395/2024г. по к.а.н.д. № 11100/2023 г. на Административен съд - София-град и др.

Отделно от посоченото, в случая, видно от съдържанието на ЕФ, в същия изобщо липсва отразяване на изпълнително деяние на нарушението, като се има предвид, че съгласно чл.102 ал.2 вр. чл.179 ал.3б от ЗДП се санкционира поведение на собственик/ползвател, който допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.