Определение № 120 от 15.05.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Бургас, 15.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Мартин Д. Данчев

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20252000600099 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас срещу определение № 382/09.04.2025 г. по ЧНД № 115/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е постановено условно предсрочно освобождаване на осъдения Н. К. Б. по изпълнение на наказанието, наложено по НОХД № 270/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, като е определен изпитателен срок до изтичане на срока на изтърпяване на наказанието в размер на седем месеца. Със същия съдебен акт е наложена пробационна мярка на условно предсрочно освободения Б., а именно задължителни периодични срещи с пробационен служител по график, определен от служителя.

С протеста се заявява позиция, че макар по делото да е била установена безспорна фактическа обстановка, която обосновава наличие както на формалните, така и на материалните предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване, постановеното от първоинстанционния съд определение страда от пороци, които налагат коригираща намеса от страна на въззивния съд, при това в полза на осъдения. На първо място, прокурорът сочи, че в диспозитива на протестираното определение първостепенният съд не е формулирал ясно и изрично, че осъденият се освобождава условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ по конкретното осъждане, в противоречие с изискването на чл. 70, ал. 1 от НК.

На следващо място се отбелязва, че първоинстанционният съд е определил изпитателен срок, равен на неизтърпяната към датата на съдебното заседание част от наказанието – 7 месеца, без да отчете, че този срок следва да бъде съобразен с изтичането на срока за обжалване на съдебния акт, поради което реалният изпитателен срок следва да е по-кратък. Трето, подалият протеста прокурор намира, че при определяне на допълнителната пробационна мярка по чл. 70, ал. 6, изр. второ от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, първостепенният съд не е посочил изрично, че същата се налага в рамките на определения изпитателен срок, каквото е 1 изискването на закона. Въз основа на горното и на основание чл. 440, ал. 2 от НПК, прокурорът предлага въззивната инстанция да измени атакуваното определение, като: - допълни диспозитива с изричното посочване, че осъденият се освобождава условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода; - намали изпитателния срок до размера на неизтърпяната част от наказанието към датата на окончателния акт на въззивния съд; - и посочи, че пробационната мярка се налага в рамките на този изпитателен срок.

В депозирано пред настоящия съд писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура – Бургас е изразено становище за основателност на подадения частен протест. Поддържа се, че с основание в протеста се възразява срещу размера на определения от първоинстанционния съд изпитателен срок, който не само е от значение за наказателноправното положение на осъденото лице, но при неговото нарушаване води и до неблагоприятни правни последици по смисъла на чл. 70, ал. 7 от НК. Изтъква се, че съгласно чл. 70, ал. 6 от НК, изпитателният срок следва да съответства на неизтърпяната част от наказанието към момента на фактическото освобождаване на лицето от местата за лишаване от свобода. Посочва се, че в конкретния случай, макар към датата на съдебното заседание (09.04.2025 г.) неизтърпяната част да е възлизала на 7 месеца, първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че съгласно чл. 440, ал. 2, изр. второ от НПК определението подлежи на изпълнение след изтичането на срока за обжалване/протестиране. Осъденият е бил фактически освободен на 17.04.2025 г., към който момент остатъкът от наказанието е възлизал на 6 месеца и 23 дни, поради което и определеният изпитателен срок следва да бъде съответно намален на същия размер – 6 месеца и 23 дни. Освен това се акцентира върху необходимостта от допълване на диспозитива на определението, като изрично се посочи, че условното предсрочно освобождаване се отнася до изпълнението на остатъка от наложеното наказание „лишаване от свобода“ в конкретен размер, а не общо „по изпълнение на наказанието“, както неясно е формулирано в акта на първоинстанционния съд. Допълнително се сочи необходимостта от конкретизиране на наложената пробационна мярка по чл. 70, ал. 6, изр. второ от НК, чрез изричното отбелязване, че същата се постановява в рамките на определения от въззивния съд изпитателен срок – 6 месеца и 23 дни. С оглед изложеното, в становището на прокурора при Апелативна прокуратура – Бургас се предлага въззивната инстанция да уважи подадения частен протест и да измени обжалваното определение в посочените части.

Апелативен съд – Бургас, след запознаване с материалите по делото, като обсъди наведените в протеста доводи и съобрази закона, прие следното:

Частният протест е допустим – подаден е в установения в закона преклузивен 7-дневен срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХII от НПК съдебен акт, от процесуално легитимирана страна, и пред компетентния съд.

Разгледан по същество, частният протест е основателен.

По делото не съществува спор относно наличието на всички кумулативно предвидени в чл. 70 от НК предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения Н. Б..

2

От събраните по делото доказателства е видно, че към датата на съдебното заседание, проведено пред първоинстанционния съд (09.04.2025 г.), осъденият Н. К. Б. е изтърпял повече от половината от наложеното му по НОХД № 270/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, а именно – три години и пет месеца, като остатъкът възлиза на седем месеца.

Същевременно, от съвкупния анализ на доказателствения материал се установява положително поведение на осъдения по време на изтърпяване на наказанието – липса на дисциплинарни нарушения, редовно участие в трудова дейност, положителна промяна в криминогенните фактори, намаляване на риска от рецидив и вреди, успешно изпълнение на поставените цели в плана за изпълнение на присъдата, както и многократни награждавания. Оценките на риска сочат устойчива тенденция към намаляване, като към момента на последното оценяване рисковете от рецидив и вреди са определени като ниски – 21 точки. Наред с това е констатирано подобрение в личностната нагласа, поемане на отговорност за извършеното деяние и повишена мотивация за водене на законосъобразен живот след освобождаването.

При така установените факти първоинстанционният съд правилно е приел, че молбата на осъдения Б. за условно предсрочно освобождаване следва да бъде уважена.

Въззивният съд намира за основателно оплакването, изложено в протеста, относно неправилното определяне на изпитателния срок от първоинстанционния съд, съответстващ на неизтърпяната към датата на съдебното заседание част от наказанието „лишаване от свобода“, а именно срок от 7 (седем) месеца. Подобно определяне на изпитателния срок не отчита обстоятелството, че съдебният акт не влиза в сила непосредствено след постановяването му, а подлежи на обжалване в законоустановения седемдневен срок, като изпълнението му се отлага до настъпване на стабилност на акта – било чрез изтичане на срока за обжалване, било чрез постановяване на окончателен съдебен акт от въззивната инстанция. С оглед на гореизложеното, към момента на фактическото освобождаване на осъдения Б. от местата за лишаване от свобода, неизтърпяната част от наказанието е пократка от приетия от първата инстанция седеммесечен остатък, поради което е необходимо корективно определяне на изпитателния срок, съответстващ на реалния момент на освобождаване на осъдения.

Съгласно приложеното по делото писмо изх. № 2257 от 17.04.2025 г. на началника на Затвора – Бургас, Н. Б. е бил освободен на 17.04.2025 г., към която дата остатъкът от наказанието е в размер на 6 (шест) месеца и 23 (двадесет и три) дни. Именно този срок следва да бъде определен като изпитателен по смисъла на чл. 70, ал. 6 от НК.

В допълнение, въззивната инстанция констатира, че при определяне на пробационната мярка по чл. 70, ал. 6, изр. второ от НК – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, първоинстанционният съд не е посочил изрично, че същата се налага в рамките на определения изпитателен срок, каквото изискване произтича пряко от закона. Липсата на подобно уточнение води до неяснота относно продължителността на пробационната мярка и създава предпоставки за затруднения при нейното изпълнение от 3 компетентните пробационни органи. Поради това съдебният акт следва да бъде коригиран в тази му част, като изрично се постанови, че наложената пробационна мярка се прилага в рамките на определения изпитателен срок, съгласно изискването на чл. 70, ал. 6 НК.

Основателно е и оплакването, че в диспозитива на протестираното определение първоинстанционният съд не е формулирал ясно, че осъденият се освобождава условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено по конкретното осъждане. Формулировката „по изпълнение на наказанието“ е твърде обща и не съответства на изискването на чл. 70, ал. 1 от НК. Поради това и в тази част диспозитивът на определението следва да бъде прецизиран.

Мотивиран от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1 от НПК, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение № 382/09.04.2025 г. по ЧНД № 115/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, както следва:

ПОСТАНОВЯВА, че допуснатото условно предсрочно освобождаване на осъдения Н. К. Б., ЕГН: ********** се отнася до останалата неизтърпяна част от наказанието „лишаване от свобода“ , наложено по НОХД № 270/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, която към 17.04.2025 г. е в размер на 6 (шест) месеца и 23 (двадесет и три) дни .

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 70, ал. 6 от НК, изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, изчислена към датата, на която осъденият Н. К. Б. е бил освободен от местата за лишаване от свобода – 17.04.2025 г., в размер на 6 (шест) месеца и 23 (двадесет и три) дни .

ПОСТАНОВЯВА, че наложената на основание чл. 70, ал. 6, изречение второ от НК пробационна мярка – „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ – следва да се прилага в рамките на определения изпитателен срок от 6 (шест) месеца и 23 (двадесет и три) дни .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4