Решение № 136 от 13.05.2026, Районен съд - Ботевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Ботевград, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Ив. Иванов при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело № 20251810101351 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба „ФИРМА“ ООД (с предишно наименование „ФИРМА“ ООД), ЕИК: №, гр. София, ж. к. „Люлин 9“, бл. 963, ет. 1, срещу И. С. М., ЕГН: **********, АДРЕС, с правно основание чл. 422 ГПК.

В исковата молба (ИМ) на молба „ФИРМА“ ООД (с предишно наименование „ФИРМА“ ООД) се твърди, че: Между страните бил сключен договор за кредит, по силата на който ООД като кредитодател предоставило на физическото лице (ФЛ) като кредитополучател сумата от 1 500 лв. срещу задължението за връщането й, ведно със възнаградителна лихва. Ищецът твърди, че в негова полза съществува вземане, което все още не било платено, и то било в размер на 41.67 лв., чийто падеж бил настъпил на 26.05.2024 г. За това вземане било подадено заявление по чл. 410 ГПК, но срещу него М. възразила, при което било образувано настоящото исково производство. С оглед на изложеното ищецът моли БРС да приеме за установено, че ответница му дължи сумата от 41.67 лв., считано от 26.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й плащане. Претендират се и разноски.

С оглед на изложеното И. С. М. моли Ботевградския районен съд (БРС) да отхвърли изцяло предявения срещу нея УИ по чл. 422 ГПК. Доводите й за това са следните: (1) ИМ бил неясна, (2) тя не била сключвала договор с ООД, (3) договорът бил нищожен, (4) вземането било погасено по давност. Претендират се и разноски.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

1

Съгл. заверен препис на Индивидуален договор за потребителски кредит SO № 2633/26.07.2021 г., ищцовото дружество се е съгласило да предостави на ответницата потребителски кредит в размер на 1500,00 лв. (главница), при следните параметри: погасяване на 36 равни месечни вноски от по 191,67 лв., годишен лихвен процент (ГЛП) – 37,87 %, годишен процент на разходите (ГПР) – 45,19 % и обща сума за връщане – 6,900 лв.

(с вкл. такса за експресно разглеждане). В чл. 1, ал. 2 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит. Съгл. чл. 1, ал.

3 таксата се дължи разсрочено на равни части от по 121,35 лв., включени в размера на всяка от анюитетните вноски по погасителния план. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е уговорено, че процесният договор за потребителски кредит се сключва във формата на електронен документ, при спазване на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Процесния договор, представен в заверен препис, завършва с отбелязване, че документът е подписан с обикновен електронен подпис на 26.07.2021 г. в 14:20:58 ч. от ответницата посредством SMS, персонален код за потвърждение 581267, получен на номер ***. Според Общите условия, приложими към процесния договор, ГПР не включва разходите, които кредитополучателят заплаща за допълнителни незадължителни услуги, като това изрично е посочено в пункт II, т. 18. В клаузата II, т. 12 от ОУ е разписано, че таксата за експресно разглеждане (до 15 минути) е за допълнителна незадължителна услуга, като същата гарантира експресна обработка на заявлението за отпускане на потребителски кредит. В раздел III от ОУ е уредена процедурата по кандидатстване за кредит. Същата предвижда кандидатстване чрез сайта на дружеството, през предварително създаден профил.

При кандидатстването потребителят предоставя личните си данни (имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, номер на лична карта, месторабота, мобилен телефонен номер, имейл, номер на лична банкова сметка и др.). В случай, че кандидатстването е първо и се извършва от новосъздаден профил, потребителят следва да предостави снимка от валидната си лична карта (лице и гръб). Следва предоставяне на преддоговорна информация от кредитора под формата на Стандартен европейски формуляр (СЕФ) и потвърждаване от страна на потребителя с отбелязване в съответното поле, че е съгласен със СЕФ. Едва тогава потребителят задейства бутон „Изпрати“. На предоставения мобилен номер на кредитополучателя се изпраща автоматично кратко текстово съобщение (SMS), съдържащо персонален идентификационен код за потвърждение. Тогава потребителят на свой ред изпраща SMS в рамките на 1 час, в който попълва персоналния си код и по този начин потвърждава и подписва заявлението си за кредит, което се разглежда в рамките на 10 календарни дни. Процедурата по сключване на индивидуалния договор, предвидена в раздел V от ОУ, започва след като потребителят получи уведомление от кредитора, че е одобрен.

Тогава на посочен от потребителя имейл се изпращат индивидуалният договор, погасителен план и ОУ. Кредитополучателят избира активен линк „Съгласен съм приемам и подписвам тези документи“, съдържащ се в имейла, след което въвежда команда „Давам изрично и доброволно съгласието си чрез въведения от мен SMS персонален идентификационен код за потвърждение, имащ действие на саморъчен електронен подпис, да сключа и подпиша индивидуален договор за кредит“. Отново кредиторът изпраща SMS, съдържащ персонален идентификационен код за потвърждение, съответно потребителят отвръща също с SMS, в който въвежда кода си, избира бутон „Подписвам“ и с това индивидуалният договор за кредит се счита сключен. От Платежно нареждане № 514В1О02120700ЕD от 26.07.2021 г. се доказва, че ищцовото дружество е превело на ответницата сумата от 1500,00 лв., а като основание за плащане в документа се сочи номерът и датата на процесния договор за потребителски кредит.

По правото:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД. За уважаването му, ищецът носи тежестта да проведе пълно и главно доказване на следните факти: (1) наличие на договорно правоотношение с ответника; (2) изпълнение от страна на ищеца по договора, т. е., че е предоставил сумата по кредита; (3) изпадане на длъжника в забава; (4) период и размер на всяко от вземанията.

Според чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР изрично възлага в тежест на доставчика на услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил 2 задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 ЗПФУР и най – вече, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В чл. 18, ал. 2 ЗПФУР законодателят препраща към Закона за електронния документ и електронния подпис (понастоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги) при доказването на електронните изявления. В чл.

18, ал. 5 ЗПФУР изрично е предвидено, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите. В конкретния случай ищцовото дружество е получило съгласието на ответника потребител за сключване на твърдения договор. Между страните по твърдения договор са разменени електронни изявления по смисъла на чл. 2 ЗЕДЕУУ, подписани със съответния електронен подпис по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по 2822/2017 868/2012 г., І т. о., г., IV г. о., ГК;

Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № ТК, електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, но законът придава значение на подписан документ на електронния документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис – чл.13 ал. 3 ЗЕДЕП като допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Цитираната практика, макар и създадена при действието на ЗЕДЕП, се явява в синхрон с разпоредбата на чл. 13 от ЗЕДЕУУ. Според чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен подпис е подписът по смисъла на чл. 3, т.

10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 гласи, че „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ пък регламентира, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В конкретния случай страните по делото са разменили система от свързани електронни изявления чрез средства за комуникация от разстояние (обменяли са SMS-и, изпращани са документи на имейл, избирани са линкове и бутони с конкретни опции за потвърждаване в официалния сайт на кредитора и др.). Извън съмнение е обстоятелството, че именно ответницата е потребител по договора, тъй като същата е предоставила изчерпателни и разнородни данни за себе си (имена, ЕГН, постоянен и настоящ адрес, номер на лична карта, мобилен телефонен номер, имейл, номер на лична банкова сметка). Затова авторството на поредицата от нейни изявления, формиращи съгласие за сключване на договора, е доказано, включително чрез въвеждане на идентификационните кодове, изпратени й чрез SMS. В подкрепа на извода за възникването на кредитното правоотношение е и фактът, че главницата по договора е усвоена от ответницата именно чрез банков превод по посочената от самата нея лична банкова сметка. Процесният договор за потребителски кредит обаче е недействителен. В договора е предвидено задължение за потребителя да заплати т. нар.

„такса за експресно разглеждане“ на документите за кандидатстване за кредит. Въпросната такса е уговорена в разрез с императивната норма на чл. 10, ал. 2 ЗПК, която забранява да се събират такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Разглеждането на документите за кандидатстване е иманентно, подготвително и обективно наложително действие, което се извършва и дължи от кредитните институции във връзка с предмета им на дейност. Отделно от това, коментираната „такса за експресно разглеждане“ е изначално уговорена и предварително включена в погасителните вноски, без обаче да е съобразена при изчисляване и посочване на ГПР. Нарушена е и законовата забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че ГПР не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на МС на РБ. Съгл. чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по чл. 4, се считат нищожни. „Такса за експресно разглеждане“ по естеството си представлява допълнително, скрито възнаграждение за кредитора. Същата води до значително оскъпяване на кредита – при главница от 1500 лв., общата сума за връщане е 6 900 лв.; при месечна анюитетна вноска от 191.67 лв. около 70.00 лв. на месец се отнасят общо за главница и лихва, а останалите 121.35 лв. от анюитената вноска покриват само „такса за експресно разглеждане“. Именно благодарение на начислената такса общата сума за връщане надхвърля повече от четири пъти размера на усвоената главница. Същевременно таксата не е съобразена при изчисляването на ГПР, който само формално е посочен в договора като 45.19 %, но действителният му размер е много по-висок и в разрез с императивната норма на чл. 19, ал.