Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 593 от 05.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 598/2025
Вид
Определение № 593
Подписан
05.03.2025
В сила
05.03.2025
Състав
Анна Иванова Иванова, Мария Ангелова Ненова, Иван Александров Анастасов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

М. Анг. Ненова като разгледа докладваното от М. Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № ***255300500598 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Д. К., ЕГН ********** от с. В., общ. ***, Комплекс *** № ***, вх. ***, ет. ***, ап. *** чрез пълномощника й адвокат С. П., против протоколно определение от 21.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1626/2024 г. по описа на Районен съд – ***, III гр.с., с което е прекратено производството по делото поради отказ от иска.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението и постановяване на същото при съществено нарушаване на процесуалните правила, тъй като направеният от ищцата отказ от иска е в резултат от въвеждането й в заблуждение от представители на ответното дружество. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез пълномощника юрисконсулт Д.Н. и „Файненшъл България“ ЕООД чрез пълномощника юрисконсулт М. З., с които се намира частната жалба за неоснователна с оглед валидно направения отказ от иска. Иска се потвърждаване на обжалваното определение.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. К. против ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД за обявяване недействителността на сключения между ищцата и първия ответник договор за паричен заем, както и недействителността на сключения 1 между ищцата и втория ответник договор за поръчителство.

С молба от 17.01.2025 г. ищцата е заявила, че прави отказ от всички предявени искове.

С протоколно определение от 21.01.2025 г. съдът е прекратил производството по делото поради направения отказ от исковете.

С молба от 23.01.2025 г. ищцата е заявила, че оттегля направения отказ от исковете, тъй като същият не отговаря на нейната воля.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

По делото е налице валиден от външна страна отказ от исковете, който изхожда от ищцата (в частната жалба изрично се признава, че същият е подписан от нея) и е адресиран към съда, разглеждащ делото. С оглед надлежното десезиране на съда от разглеждане на правния спор, същият правилно и законосъобразно съдът е прекратил производството по делото.

Последователна е съдебната практика, че отказът от иска може да се оттегли валидно само до произнасянето на съда с определение, прекратяващо делото. След като съдът се е произнесъл по отказа от иска, същият става неоттегляем – например Определение № 810 от 17.10.2011 г . по ч.т.д. № 650/2011 г., ІІ т.о. и Определение № 823 от 20.10.2011 г. по ч.т.д. № 707/2011 г., ІІ т.о. В случая оттеглянето на отказа от иска е направено след като съдът се е произнесъл по прекратяване на производството по делото, поради което същото не може да породи желаните от страната правни последици.

Доводите на частния жалбоподател за наличие на порок във волята при заявяване на отказа от исковете не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, тъй като тези обстоятелства подлежат на установяване по друг ред – с влязла в сила осъдителна присъда или с решение по уважен установителен иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК, с които се признава, че отказът от иска е резултат на престъпно действие, което би било основание за отмяна на определението по чл. 233 от ГПК за прекратяване производството по делото по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК – така Определение № 229 от 22.03.2012 г. по ч.гр.д. № 181/2012 г., ІІІ г.о., Определение № 554 от 25.10.2011 г. по ч.гр.д.

№ 550/2011 г., ІІІ г.о. и Определение № 236 от 25.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4337/2016 г., II г. о.

По изложените съображения съдът намира, че постановеното от първоинстанционния съд определение, с което производството по делото е прекратено поради направения отказ от исковете е правилно, с оглед на което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 21.01.2025 г., постановено по гр.д. № 1626/2024 г. по описа на Районен съд – ***, III гр.с., с 2 което е прекратено производството по делото поради отказ от иска.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3