Акт от 10.01.2017, Районен съд - Девня

Р Е Ш Е Н И Е

№6/10.1.2017г. гр. Девня

ДЕВНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Д. П. при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 164/2016 г. по описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от С.И.М. срещу Н.К.Й., с правно основание чл.127, ал.2, вр. чл.143 от СК.

Ищецът твърди, че с ответницата нямат сключен граждански брак, но са живяли на семейни начала, като от съвместното съжителство имат родени две деца - И.С.И., родена на *** г. и М.С.И., родена на *** г. Твърди, че от 24.02.2016 г. ответницата заминала в Т. с друг мъж и оттогава са разделени, ответницата не се е връщала при тях. Твърди, че не се обажда да чуе децата, не се интересува от тях. Ищецът излага, че заедно с децата живеят в жилището на неговите родители в гр. В.Д., като децата имат своя стая, която е обзаведена за тях. Имат компютър, телевизор, шкаф за дрехи и играчки, самостоятелни легла. Заявява, че той се грижи за децата, като в грижата му помагат майка му и баща му. Купува им дрехи, учебници, обувки и храна. Твърди, че работи в транспортна фирма и доходът му за една година е 5626.57 лв. Твърди още, че детето И. е ученичка във втори клас в СОУ „В.Л.”, а М. е в къщи и за нея се грижи неговата майка, която не работи. Ищецът твърди, че след раздялата с ответницата не поддържат връзка, и че майката няма контакти с децата.

Моли, съдът да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по отношение на децата И.С.И., ЕГН **********, родена на *** г. и М.С.И., ЕГН **********, родена на *** г. на бащата С.И.М., ЕГН **********. Местоживеенето на децата И.С.И., ЕГН **********, родена на *** г. и М.С.И., ЕГН **********, родена на *** г., да бъде при бащата С.И.М., ЕГН **********, на адрес: ***, ПИ за който е отредено УПИ ХІХ-1095 в кв.73, заедно с построените жилищна сграда и стопанска постройка. Да бъде определен режим на контакти на децата с майката съобразно практиката на съда: всяка първа и трета събота от месеца от 09.00 ч. в събота с преспиване до 19.00 ч. в неделя и 15 дни в годината, когато децата са ваканция.

Да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка за децата И.С.И. и М.С.И. в размер на 120 лв. за всяко едно дете поотделно, считано от датата на завеждане на ИМ-09.03.2016 г., платима до десето на число на месеца, ведно със законната лихва за всяко закъсняло плащане. Претендира направените по делото разноски.

В едномесечния срок за отговор ответницата чрез назначен от съда особен представител в лицето на адв. К. *** депозира писмен отговор. Изразява становище за допустимост на предявените искови претенции.

Оспорва размера на исканите издръжки и режима на лични контакти на децата с майката. Заявява, че минималната по закон издръжка е достатъчна за тази възраст. Заявява още, че не е съгласна с режима на лични контакти на майката с децата който предлага ищеца и то през летния период, а именно 15 дни в годината, когато децата са ваканция. Моли за обичайния режим на лични контакти на майката с децата, както и 30 дни през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Счита исковите претенции по отношение упражняването на родителските права и местоживеенето на децата за справедливи и моли съда да ги уважи, но след като бъдат събрани и гласни доказателства.

ДСП – В.Д., изразява становище, че към настоящия момент бащата е поел изцяло издръжката и отглеждането на децата.

Съобразно събраните по делото доказателства, настоящият състав приема за установено следното:

Видно от представено по делото копие на удостоверение за раждане изд. въз основа на акт № І-1516 от 01.08.2007 г. И.С.И. е родена на *** г. от майка Н.К.Й. и баща С.И.М..

Видно от представено по делото копие на удостоверение за раждане изд. въз основа на акт № 2037 от 05.10.2012 г. М.С.И. е родена на *** г. от майка Н.К.Й. и баща С.И.М..

По делото е представена служебна бележка изх. № АСД 04-1471 от 26.02.2016 г. изд. от СОУ „В.Л.” гр. В.Д., видно от която И.С.И. за учебната 2015/2016 г. е ученичка във клас.

От представено по делото удостоверение изх. № 61 от 29.02.2016 г. изд. от „М-Транс” ЕООД е видно, че за периода 01.03.2015 г. – 29.02.2016 г. вкл. С.И.М. е получил брутни трудови възнаграждения в размер на 5 626.57 лв.

Видно от представено копие на нот. акт за продажба на недвижим имот по чл. 20 ЗСГ № 179, том І, дело № 360/1989 г. е, че Й.М.С. е закупил и придобил собствеността върху недвижим имот: право на строеж върху дворно място с пространство от 760 кв. м. заедно с построената в него жилищна сграда - къща, стопанска сграда, дворни подобрения и трайни насаждения, съставляващо УПИ ХІХ-1095 в кв. 73 по плана на гр. В.Д..

От представено по делото копие на трудов договор № 112 от 13.09.2011 г. е видно, че С.И.М. считано от 14.09.2011 г. е в трудово правоотношение с „М-Транс” ЕООД с основно месечно трудово възнаграждение 396.00 лв.

Представено е по делото копие на допълнително споразумение № 171 от 30.12.2015 г. към трудов договор № 112 от 13.09.2011 г. видно от което С.И.М. считано от 01.01.2016 г. е с основно месечно трудово възнаграждение 463.00 лв.

От представена по делото декларация за семейно и имотно състояние и за годишния доход на член от семейството е видно, че семейството на С. Иванов М. се състои от него и децата И. и М..

Представено е удостоверение изх. № 240 от 29.11.2016 г. изд. от „М-Транс” ЕООД видно от което С.И.М. е работещ по безсрочен трудов договор № 112 от 13.09.2011 г. на длъжност „машинист ПСМ” и не е в период на съкращение или предизвестие, като за периода 01.11.2015 г. до 31.10.2016 г. вкл. е получил трудови възнаграждения общо в размер на 5 150.70 лв.

В представения социален доклад по случая

ДСП – В.Д. излага становище, че бащата е поел изцяло издръжката и отглеждането на децата. Между децата и бащата има изградена силна емоционална връзка. С него те се чувстват сигурни, спокойни и защитени. Децата получават внимание, обгрижване и любов от всички членове на семейството.

По искане на ищеца са разпитани свидетелите З.С.И. и Е.А.Ю., като от показанията на свид. И., които съдът цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, се установява, че майката два пъти е напускала дома и е изоставяла децата, като вторият път е през м. февруари 2016 г. Установява се, че откакто е напуснала децата през м. февруари 2016 г. въобще не ги е търсила, не се е обаждала по телефона, не е давала нищо, не е изпращала пари. Установява се още, че за децата се грижат бащата, бабата и дядото. Децата си имат самостоятелна стая. От показанията на свид. Ю. се установява, че на 24.02.2016 г. сутринта Н. оставила детето М. при нея, като казала, че отива във Варна и повече не се е връщала, не се е обаждала и нищо не е изпращала за децата. За децата се грижат С. и родителите му.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл.127, ал.2 от

СК. Това е и разрешението на въпроса, възприето в множество решения на ВКС, постановени по приложението на чл.71, ал.2 и чл.72 от СК от 1985 г. /отм./ - виж напр. решение № 1218 от 27.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 1129/99 г., II г. о. Така е и в разглеждания случай.

Между страните не се спори, че живеят разделени, както и че децата живеят при баща си. Така на практика с предявения иск по чл.127, ал.2 от СК бащата търси да закрепи юридически едно вече съществуващо фактическо положение, доколкото по безспорен начин се установява, че родителските права спрямо децата се упражняват и непосредствените грижи за тях се полагат само от бащата. Предмет на настоящото производство е само проверката дали това положение съответства на най–добрия интерес на децата. В настоящия казус по безспорен начин са установени битовата осигуреност, добрата и спокойна среда в която живеят И. и М., като тези факти не са оспорени от ответницата и не са наведени отрицателни твърдения спрямо тях. Съдът се съобразява както с изложеното от ДСП гр. В.Д., така и с императивата на чл.59, ал.4 от СК и приема, че възпитателските качества на бащата, полагани до момента от него и неговите родителски грижи, както и заявеното от него желание да се грижи за децата налагат уважаването на иска и определяне местоживеенето на децата при бащата, като последица от това е и упражняването родителските права спрямо И. и М. от баща им.

В съответствие с изложеното, на основание чл.127, ал.2 във вр. с чл.59, ал.4 от СК, съдът следва да определи и режим на лични отношения на майката с децата, както следва: всяка първа и трета събота на месеца от 9.00 часа събота с преспиване до 19.00 часа в неделя и 30 дни през лятото, когато бащата не ползва платен годишен отпуск.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.143, ал.2 от СК за присъждане на издръжка в полза на малолетните деца И. и М. и които дължи ответницата, като майка на децата и след като родителите не живеят заедно. Посочената разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2 на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 460 лв. или минималната издръжка е от 115 лв. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности.

Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност спрямо децата.

Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Преценявайки материалните възможности на родителите и потребностите на децата И. и М., детето И. навършило 9 години, с оглед неговата възраст, съдът намира, че общата негова издръжка следва да е в размер на 170 лв., от които майката да заплаща 120 лв., а бащата да осигурява 50 лв. и за детето М. навършило 4 години, с оглед неговата възраст, съдът намира, че общата негова издръжка следва да е в размер на 150 лв., от които майката да заплаща 120 лв., а бащата да осигурява 30 лв. Преимущественото парично участие на майката се обуславя от обстоятелството, че бащата полага непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на децата. В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и интересите на И. и М. с определяне на издръжка в посочените размери за тях ще се осигурят такива условия на живот каквито биха имали, ако родителите им живееха заедно.

Заплащането на месечна издръжка в размер на по 120 лв. за всяко от децата И. и М., не биха затруднили ответницата, тъй като тя е в трудоспособна възраст и би могла да си намери работа и да реализира доход поне в рамките на средния за страната.

По делото не се установи майката да има задължения и към други низходящи, не се установи да е нетрудоспособна, поради което осигуряването на издръжка в определения от съда размер не би я затруднило.

По отношение на искането за присъждане на разноски в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК Определение № 385 от 25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I гр.о., е посочено че правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал.