Решение № 212 от 29.05.2026, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 262/2026
- Вид
- Решение № 212
- Подписан
- 29.05.2026
- В сила
- 19.06.2026
- Състав
- ЕМИЛ БОБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 100, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 345, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 212 гр. Велико Търново, 29.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20264110200262 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. Е. А. с ЕГН **********, с адрес г****, чрез пълномощник - адв. М. П. Б. от ВТАК, против Наказателно постановление № 26-1739-000013 от 05.02.2026 год., издадено от Началника на РУ - Велико Търново, с което за извършено от А. административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 15.34 евро (30.00 лева). В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на процесното наказателно постановление, поради което се моли пълната му отмяна. Алтернативно се моли прилагането на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирани са писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. М. Б. от ВТАК, в които се излагат доводи относно незаконосъобразността на атакуваното НП и се моли неговата отмяна. В предишно съдебно заседание адв. Б. прави доказателствени искания за изискване на писмени доказателства, които съдът уважи.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Депозирала е писмо с приложени писмени доказателства и допълнителни материали по административно-наказателната преписка, образувана с процесния АУАН серия GA № 3552911/04.01.2026 год., съставен за нарушения по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 04.01.2026 год. служители на РУ – В. Търново – свидетелите В. А.
Н. и Д. А. М., са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул в гр.
В. Търново. Около 10:00 часа същите извършвали обход на ул. „Димитър Найденов“, когато на кръстовището с ул. „Сливница“ спрели за проверка четириколесно моторно превозно средство без поставена регистрационна табела. При извършената проверка установили, че същото се управлява от жалбоподателя И. Е. А. с ЕГН **********, с адрес г****. А. не представил никакви документи за превозното средство, както и не представил СУМПС.
Контролните органи проверили за някакви регистрационни номера по двигателя и рамата на моторното превозно средство, но не установили такива.
След извършена справка с РСОД установили, че А. е правоспособен и притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство, но не носи същото в себе си. Същият не представил документи за собственост или за регистрация на управляваното от него моторно превозно средство, както и СУМПС. А. заявил пред контролните органи, че моторното превозно средство, което управлява, е с определена кубатура, което съобразно закона изисква правоспособност и притежание на свидетелство за управление на моторно превозно средство от определена категория. Пред полицейските служители А. заявил, че е наясно и знае, че управляваното от него МПС не е регистрирано по съответния ред и не може да го управлява в града, но решил само да отиде с него до магазина.
При така установеното, св. В. Н. в присъствието на свидетеля Д. М. и в присъствието на И. А., съставил на последния АУАН серия GA № 3552911 от 04.01.2026 год. затова, че на 04.01.2026 год. около 10:08 ч. в гр. Велико Търново, кръстовище, образувано от ул. „Сливница“ и ул. „Димитър Найденов“, с посока на движение по ул. „Сливница“ към ул. „Димитър Найденов“ до номер 34, извършва следните нарушения: 1. Управлява четириколесно МПС с неустановени марка и модел, и номер на рама, без 2 поставена регистрационна табела на определените за целта места, синьочерно на цвят, като същото МПС не е регистрирано по надлежния ред. Водачът не представя документи за регистрация и за собственост; 2. Не носи СУМПС от съответната категория..
Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 140. ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
АУАН е бил връчен по съответния ред на А., който его е подписал без възражения.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни писмени възражения от страна на А..
Въз основа на така съставения АУАН, на 05.02.2026 год. Началника на РУ - В. Търново е издал процесното НП № 26-1739-000013, с което на И. Е. А. с ЕГН **********, с адрес г****, за извършено от него административно нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 15.34 евро (30.00 лева). НП е било връчено на А. на 23.02.2026 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
В частта за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, административно-наказателната преписка е била прекратена от наказващия орган с МР № 263-1739-М00002/05.02.2026 год. по чл. 54, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 9 от ЗАНН, поради наличие на признаци за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, като материалите са били изпратени по компетентност на ВТРП.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха разпитани актосъставителят В. А. Н. и свидетеля при установяване на нарушението, съставяне и връчване на АУАН – Д. А. М.. И двамата свидетели поддържат напълно описаната в АУАН фактическа обстановка, като потвърждават, че действително на посочената дата лично са установили, че жалбоподателя А. е управлявал процесното МПС и при извършената проверка същия не е носили не е представил СУМПС. Свидетелите твърдят, че след извършена проверка с РСОД са установили, че А. е правоспособен водач и притежава СУМПС, но не го носи и не го представя при поискване.
Установили също така, че управляваното от него МПС изисква водачът у да е правоспособен и да притежава СУМПС от съответна категория. Съдът 3 кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са безпротиворечиви, допълващи се и кореспондират напълно с останалите писмени доказателства по делото.
При така установеното и след анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. От формална страна наказателното постановление е законосъобразно – притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от компетентен орган.
Съдът намира за неоснователни изложените доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП поради това, че същото не съдържа ясно, точно и непротиворечиво описание на административното нарушение, за което се налага наказанието, като в обстоятелствената част са смесени няколко различни фактически твърдения, докато в диспозитива е наложена само една санкция за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Действително в описателната част на НП наказващия орган е описал и другото констатирано от контролните органи нарушение, а именно, че А. управлява МПС котето не е регистрирано по съответния ред, но тъй като АНП в тази й част е била прекратена с мотивирана резолюция, поради наличие на данни за извършено престъпление, то наказващия орган правилно е наложил наказание само за подробно описаното нарушение по чл. 100, ал. 1, т.- 1 от ЗДвП, а именно, че жалбоподателя не носи СУМПС от съответната категория. Съдът намира, че по този начин не е нарушено правото на защита на жалбоподателя, като от съдържанието на процесното НП става категорично ясно, че същия е санкциониран само и единствено за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като в описателната част на НП е посочено изрично, че се санкционира само за това нарушение.
Неоснователни са и изложените в жалбата доводи, че е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй като формулировката в постановлението, че водачът „не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория“, съответства на хипотезата на неносене на документ, но не и на хипотеза, при която лицето не притежава необходимата правоспособност или съответната категория за управление на конкретното превозно средство. Както в АУАН, така и в процесното НП ясно и категорично 4 е посочено, че жалбоподателя е санкциониран за това, че не носи СУМП от съответната категория, а не че е неправоспособен , като такива твърдения липсват и в АУАН и в НП. Това обстоятелство се потвърждава категорично и от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.
Неоснователни са и доводите, че наказващия орган е издал процесното НП без да посочва конкретните доказателствени източници и без да се е убедил и установил по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на извършителя и неговата вина. В процесното НП ясно е посочено, че наказващия орган издава същото въз основа на съставения от св.
В. Н. АУАН GA № 3552911 от 04.01.2026 год., констатациите в който съгласно разпоредбите на ЗАНН са достатъчни. От съдържащите се в АУАН данни достатъчно ясно и категорично са установени факта на извършеното нарушение, самоличността на извършителя и неговата вина. Тези констатации не са обвързващи за съда, но в хода на съдебното следствие се потвърждават напълно от събраните гласни и писмени доказателства.
Съдът намира за неоснователно и искането за квалифицирането на случая като маловажен. Наказващия орган е изложил, макар и кратки доводи защо не прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, които съдът напълно споделя и счита, че конкретното деяние не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.
Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 04.01.2026 г., около 10.08 часа, в гр. Велико Търново, кръстовище, образувано от ул. „Сливница“ и ул. „Димитър Найденов“, с посока на движение по ул. „Сливница“ към ул. „Димитър Найденов“ до номер 34, жалбоподателя И. А. е управлявал четириколесно МПС с неустановени марка и модел, като при извършена проверка от контролните органи е установено, че същия не носи и не представя СУМП от съответната категория. Свидетелите В. Н. и Д. М. лично са установили нарушението, като на водача бил съставен АУАН за това нарушение.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства – безпротиворечивите, последователни показания на полицейските служители Н. и М., както и от писмените такива.
Така настоящия съдебен състав при извършена служебна проверка на 5 издаденото НП не намери допуснати процесуални или други нарушения, което да водят до порочност на същото и съответно до неговата отмяна. Безспорно жалбоподателят А. е притежавал качеството водач по дефиницията на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, като не е носил в себе си СУМПС. Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, тъй като А. в качеството си на правоспособен водач на МПС, по който факт не се спори, е бил запознат със задълженията си като такъв, включително и с процесното задължение, които съзнателно не е изпълнил.
НП е било издадено въз основа на съставения АУАН Серия GA № 3552911 от 04.01.2026 година. С процесното НП на И. А. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 15.34 евро (30.00 лева).
Наказващият орган правилно е приложил материалния закон и съответната му санкционна разпоредба – чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗАНН, предвиждаща наказание глоба в твърд размер – 30 лева (15.34 евро) и не може да бъде изменено. Така наложеното наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното нарушение, обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.