Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 68 от 22.05.2023, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 311/2022
Вид
Решение № 68
Подписан
22.05.2023
В сила
13.01.2025
Състав
Симеон Горанов Гюров

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. , 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20221860100311 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „..................“ АД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „.......“, ул.„...........” № 16, ет. 8, вписано в регистъра па финансовите институции, воден от Българска Народна Банка под № BGR00298, представлявано от Ф.Д. и С.А., чрез упълномощения адвокат С. У., с адрес на кантората гр. С., ул.

„*******“ № 18, партер срещу С. З. С. с ЕГН **********. В исковата молба се твърди, че на 04.12.2018 т. между „..................“ АД, в качеството си на кредитодател, и С. З. С., в качеството си на кредитополучател, е сключен Договор за кредит № 261242. Договарянето между страните се осъществява чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключва във формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на изисквапията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронния подпис и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „..................“ АД. В исковата молба се твърди, че сключването на договора за кредит между ищеца и ответника е извършено по инициатива на 1

Кредитополучателя - С. З. С.. За да получи кредит, С. З. С. е попълнил Заявка за кандидатстване, като в същата са попълнени и предоставени доброволно пълни и верни данни на кредитополучателя относно неговата самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания от него начин за получаване на сумата по кредита. С. З. С. е посочил, че желае да получи заема чрез еистемата „ePay.bg" на „Изипей" АД, която представлява електронна система за разплащания. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното й попълване С. З. С. е потвърдил, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „..................“АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия с необходимо условие за изпращане на заявката. В исковата молба се твърди, че след подаване на Заявката за кандидатстване от страна на С. З. С., съшият е получил от ищеца ПИН код под формата на кратко електронно съобшение (CMC) на посочения от него в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. С краткото електронно (CMC) съобшение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето, което е подало заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка, С. З. С. е потвърдил заявката си за кандидатстване за кредит, като е активирал въпросния линк, при което се зарежда част от уеб сайта на „..................“ АД – smilecredit.bg, където той е въвел ПИН кода на заявката и е потвърдил искането си за получаване на кредита при сроковете и условията съгласно заявката. В исковата молба се твърди, че след успешното потвърждаване на заявката, „..................“ АД е разгледал предоставената от С.

З. С. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил С. З. С. за искания от него кредит.

След одобряване на кредита ищецът е изпратил на електронната поща на С. З.

С. договор за кредит № 261242, заедно с приложимите Общи условия на „..................“ АД, също така Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като в мейла е прикачил два броя линка - „Приеми договора“ и „Откажи договора“. С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ответннка с договора за кредит и Общите условия С. З. С. е активирал линка „Приеми договора“. В исковата молба се твърди, че съгласно сключения между страните Договор за кредит № 261242, кредитополучателят 2 е получил от ищеца паричен заем в размер на 300 лева, като се с задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Кредитополучателят се е сьгласил да погаси кредита си с една 30-дневна вноска като общият срок за погасяване на кредита е от 05.12.2018 г. до 03.01.2019 г. и при условията, договорени между страните. В изпълнение на задължението по договора за кредит, Кредитодателят е предоставил сумата по кредита чрез системата на „Изипей“ АД, като приложено представят разписка от същата като доказателство по настоящото дело. В исковата молба се твърди, че Кредитополучателят не е заплатил никакви суми по сключеиия договор.

Дължимата и непогасена по кредита главница е в размер на 300 лева. В исковата молба се твърди, че съгласно Договор за кредит №261242, погасителен план и Общите условия на „..................“ АД, приложими към него, кредитополучателят дължи на кредитодателя лихва за ползване на кредита. Дължимата и непогасена по кредита лихва за ползване на кредита е в размер на 10.25 лева за периода от 05.12.2018 г. до 03.01.2019 г.

В исковата молба се твърди, че съгласно Договора за кредит и погасителен план, приложим към него, падежната дата на последната погасителна вноска по кредита е 03.01.2019 г.. от която дата кредитополучателят е изпаднал в забава за непогасената главница по кредита. Законната лихва за периода от 04.01.2019 г. (датата, следваща последната падежна дата по Договора за кредит) до дата 12.03.2020 г. (датата на обявяване на извънредно положение в етраната), ведно с периода от 15.07.2020 г. (датата на обявяване на извънредното положение в страната) до датата на подаване на настоящата искова молба е в размер на 104.34 лева.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да установи, че С. З. С. е длъжен да му заплати следните суми съгласно сключения помежду им Договор за кредит № 261242 и приложимите към този договор за кредит Погасителен план, Приложение и Общи условия:

• Главница в размер на 300 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на настоящата искова молба до окончателното плащане на задължението;

• Възнаградителна лихва в размер на 10.25 лева за периода от 05.12.2018 г. до 03.01.2019 г.;

• Законна лихва за забава върху главницата от датата на изпадане на длъжника в забава за последната погасителна вноска - 04.01.2019 г. до датата 3 на обявяване на извънредно положение в страната - 12.03.2020г., и от датата на отмяна на извънредното положение в страната - 15.07.2020 г. до 13.06.2022г.-датата на подаване на настоящата искова молба в размер на 104.34 лева.

Моли също така да бъде осъден ответника С. З. С. да му заплати всички направени по настоящото исково производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, депозира писмени становища, ангажира доказателства.

Ответникът С. З. С. с настоящ адрес и адрес за призоваване – с.М., ул.“.......................“ № 38А, в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания. В писмения отговор ответникът заявява следното становище: 1. По допустимостта на иска счита, че така предявен иска е допустим. 2. По основателноста и размера на иска счита, че същият е неоснователен. Счита, че не дължи сумата от 300 лева в случая цената на иска зедно с лихви за забава и закъснение, което смята да докаже с факти и писмени и устни доказателства. Изложеното в исковата молба не отговаря на обективната истина, което смята накратко да изложи в писмения отговор и да докаже в съдебно заседание. А именно: Спомня си било в края на 2018 г.

Действително нямал работа, имал нужда от пари. Погледнал и интернет предложения за бързи кредити и кандидатствал на няколко места. Заем обаче от „..................“ АД никога не бил теглил. Разписката представена по делото с №200000166124904 от 30.11.2018 г. била примерна и няма печат на Изипей /както твърди ищеца/. Отделно се твърди, че бил одобрен за кредит №261242 на 04.12.2018 г. и че същият му бил отпуснат на 05.12.2018 г. Разписката е от 30.11.2018г. т.е. пет дни преди да бъде уж одобрен за кредита. Ищецът неправомерно бил е използвал личните му данни, изготвил бил необходимите документи без той дори да е бил запознат с тях или да ги е подписвал и с настоящето дело неправомерно иска да му върне сумата от 300 лева за бърз кредит, който той изобщо не бил взел. В писмения отговор ответникът заявява становище, че така предявеният срещу него иск е неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло. Моли да бъде осъден ищеца да му заплати и направените разноски по делото.

В съдебно заседание, ответника редовно призован, заявява становище за 4 неоснователност на исковата претенцця, ангажира доказателства.

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени и приети Договор за кредит № 261242 от 04.12.2018 г.; Погасителен план към Договор за кредит № 261242; Общи условия на

„..................“ АД; Стандартен европейски формуляр за представяне на информация за потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит; Разписка за преведена сума по Договор за кредит № 261242; Удостоверение с изх.

№2023010617004883/13.01.2023г. издадено от „Изипей“ АД; писмо с изх.

№БНБ-07908/20.01.2023г. на БНБ и 2 /два/ броя справки с вх.№БНБ02688/10.01.2023г. на ЦКР към БНБ, приложено е ч. гр. д. № 69/2022 г. по описа на РС-Пирдоп по което е издадена Заповед №60/24.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, предмет на настоящото производство, от което се установява, че иска по чл.422, вр.чл.415 ГПК на ищеца „..................“ ЕИК ***************, е предявен срещу ответника С. З. С. с ЕГН ********** в установения едномесечен срок от подаденото от ответника възражение, като задължението на ответника произтича от сключен договор за кредит № 261242 от 04.12.2018 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение, по което той е кредитор, а ответникът – длъжник, и настъпване на изискуемостта на вземането, като ответникът следва да ангажира доказателства за правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи възражения срещу съществуването на вземането, респективно срещу изискуемостта на вземането. Основателността на иск по чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки: валидно възникнало между страните правоотношение, 5 настъпила изискуемост на задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице, като договорената сума е предадена на ответника. От събраните по делото доказателства не се установи задължението на ответника по облигационното му отношение с ищеца, като не се доказа неизпълнението на същия от длъжника. Съобразно представените и ценени доказателства, а именно представените Разписка за преведена сума по Договор за кредит № 261242 и Удостоверение с изх.

№2023010617004883/13.01.2023г. издадено от „Изипей“ АД, настоящия съдебен състав не установи относимостта им към процесното облигационно отношение между страните, а същите касаят договор с друг номер, а именно №260449/30.11.2018г., което се установява и от приложената справки от БНБЦКР за кредитна задлъжнялост, и съвършено неотносим към предмета на делото.

С оглед на изложеното, настоящия съдебен състав намира, че по отношение на ответника С. З. С. с ЕГН ********** не се установява съществуването на вземане, предявено от ищеца „..................“ ЕИК ***************, да заплати следните суми съгласно сключения помежду им Договор за кредит № 261242 и приложимите към този договор за кредит Погасителен план, Приложение и Общи условия: • Главница в размер на 300 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на настоящата искова молба до окончателното плащане на задължението; • Възнаградителна лихва в размер на 10.25 лева за периода от 05.12.2018 г. до 03.01.2019 г.; • Законна лихва за забава върху главницата от датата на изпадане на длъжника в забава за последната погасителна вноска - 04.01.2019 г. до датата на обявяване на извънредно положение в страната - 12.03.2020г., и от датата на отмяна на извънредното положение в страната - 15.07.2020 г. до 13.06.2022г.-датата на подаване на настоящата искова молба в размер на 104.34 лева.