Присъда № 25 от 25.02.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 988/2024
- Вид
- Присъда № 25
- Подписан
- 25.02.2025
- В сила
- 23.07.2025
- Състав
- Тодор Минов
Цитирани разпоредби
- чл.201 · Наказателен кодекс
- чл.201, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.189 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 25 от 25.02.2025 година, по н.о.х.дело № 988/2024 година по описа на Старозагорския районен съд.
С обвинителен акт на Районна прокуратура Стара Загора, подсъдимият С.Н.Н – роден на 29.12.1978 година, в град Стара Загора, живущ в град Стара Загора, булевард „Цар Симеон Велики №142, вход Г, етаж 4, апартамент 103, български гражданин, с висше образование, работи в частна фирма, женен, неосъждан, ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на 28.06.2021 година в село Калояновец, община Стара Загора, в качеството си на длъжностно лице – ръководител на зърнобаза на „Семпе 2“ ЕООД в село Калояновец, присвоил противозаконно чужди движими вещи – 43 940 килограма незаприходен излишък пшеница, собственост на „Семпе 2“ ЕООД с ЕИК 116561210 на стойност 16 697,20 лева, поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл.201, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Стара Загора излага съображения, че поддържа обвинението, както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, така и по отношение на правната квалификация на деянието, като пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” под предвидения от закона среден размер на наказанието, а именно 3 години, изтърпяването на което да бъде отложено за срок от 5 години, по реда на чл. 66 НК, както и да се постанови лишаване от права за период от три години. Подробни съображения за това се излагат в хода на съдебните прения.
Подсъдимият С.Н.Н счита себе си за невиновен, твърди, че не е извършил деянието, изложено в обвинението.
Защитникът на подсъдимия – адв. М Н счита, че установената в хода на производството фактическа обстановка не съответства на описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира, подсъдимият да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по така отправеното и обвинение. Подробни съображения излага в хода на съдебните прения.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият С.Н.Н е роден на 29.12.1978 година в град Стара Загора, живущ в гр. Стара Загора, булевард „Цар Симеон Велики“ № 142, вход Г,етаж 4, апартамент 103, български гражданин, с висше образование, женен, работи като продуктов специалист в „Мегатрон“ ЕАД – град София, неосъждан.
Ощетеното юридическо лице „СЕМПЕ 2“ ЕООД, с ЕИК 116561210 развивало дейност в областта на земеделието и търговията със земеделски продукти и свързани с тях стоки. Дружеството било собственик на зърнобаза - село Калояновец, община Стара Загора.
В зърнобазата се извършвала дейност по покупка, съхранение и продажба на земеделски стоки, продажба на семена, препарати и торове. Подсъдимият С.Н.Н работел по трудов договор като търговски агент в „СЕМПЕ 2“ ЕООД. Освен търговски агент - представител за региона на Стара Загора, изпълнявал фактически и функции на ръководител на зърнобазата, като логистиката и документооборота на зърно в района на Стара Загора се извършвали под негов контрол. Подсъдимият Н бил упълномощен да изкупува зърно и да продава торове, семена и препарати. Покупката на торове, семена и препари и продажбата на зърно пшеница, обаче се извършвала под контрола и със съгласието на търговския отдел на дружеството. Подсъдимият Н нямал право по своя инициатива и без съгласието на 1 търговския отдел на дружеството да сключва сделки за продажба на зърно и да договаря техните условия. Кампанията за закупуване и приемане на съхранение на зърно започвала след прибирането на реколтата за съответната година, като преди това празните складове на зърнобазата трябвало да бъдат обгазени като санитарна и защитна мярка срещу вредители. В зърнобазата се съхранявало, както закупено от „СЕМПЕ 2“ ЕООД зърно, така и зърно, собственост на други лица, оставено за съхранение. Продажбата и изнасянето на зърно от зърнобазата се извършвало по следния начин: Първо празният товарен автомобил преминавал през кантара и се отчитало теглото му -„тара“, което се въвеждало в програмния продукт от свидетелката П.Д- началник - склад на базата, като по този начин се създавал „товар“- т.е. запис в програмата за съответната доставка на зърно. Товарният автомобил отивал до посочения от свидетелката Д склад, където фадромистът го натоварвал, след което се връщал обратно на кантара. Там свидетелката Е.Т - лаборант, вземала проба от зърното, извършвала окачествяване и когато била готова, нанасяла качествените показатели в създадения товар - т.е. в записа в програмата за съответния курс/доставка. Натовареният автомобил и се претеглял, при което се отчитало както брутното тегло, така и нето-товара, които също се въвеждали в програмата. Свидетелката Д разпечатвала от програмата на зърнобазата кантарна бележка, в която било посочено както брутното тегло, така и теглото на самия автомобил, регистрационен номер на автомобила и нетното /чисто/ тегло на натовареното количество зърно. Кантарната бележка се издавала в два екземпляра- за шофьора и за зърнобазата, като в нея се описвал и регистрационния номер на товарния автомобил и името на водача му, след което водачът потеглял с натовареното зърно и своя екземпляр от кантарната бележка, а свидетелката Д описвала товара, като попълвала кантарната книга на зърнобазата - като в отделните графи се описвали същите данни транспортно средство с регистрационен номер - бруто, тара, нето тегло и шофьор. Когато, обаче, електрозахранването било прекъснато или нямало интернет, кантарната бележка не можело да бъде издадена автоматично от програмата по описания начин. В този случай свидетелката Д попълвала саморъчно от кочан с бланки кантарна бележка „изход“ пътнопрехвърлителна разписка в два екземпляра - един от които се предавал на водача на товарния автомобил, също така вписвала и товара в кантарната книга. Когато електрозахранването или интернет връзката били възстановени, Д следвало да впише данните за натоварените количества в програмата и да разпечата от програмата кантарна бележка /този път в един екземпляр- за зърнобазата/. До 21.06.2021 година всички останали количества пшеница в зърнобазата в с. Калояновец били собственост на „СЕМПЕ 2“ ЕООД, тъй като всички клиенти, които били оставили количества пшеница на съхранение, ги били продали на дружеството. В базата към тази дата били останали в наличност 1707,30 тона пшеница /по счетоводни данни и по кантарно тегло-спрямо което били допустими малки корекции с оглед промените във влажността на зърното/. През периода от 21 до 25.06.2021 година 1707,12 тона зърно били натоварени на товарни автомобили и изнесени от базата, като били предназначени за натоварване на кораб. След последните натоварени количества на 25.06.2021 година, по счетоводни данни не следвало да има зърно в складовете.
Фадромистът в базата - свидетелят В.К.А, обаче, установил, че в склад № 2 на базата имало останали количества пшеница и след като натоварил последния товарен автомобил, като уведомил за това подсъдимия С.Н. Последният, който имал очаквания, че пшеницата ще се окаже фактически в по-голямо количество, отколкото била по счетоводни данни, решил да продаде това количество пшеница, без знанието на Търговския отдел на дружеството и се свързал за целта със свидетеля К.Б.П - снабдител в „Хлебна промишленост“ АД, което предприятие закупувало пшеница от „СЕМПЕ 2“ ЕООД. Подсъдимият казал на П, че щял да има пшеница за два товарни автомобила - без да уточнява точно количество. Двамата се договорили за продажна цена на пшеницата от 370 лева на тон, но П му заявил, че няма свободни автомобили и може да му изпрати такива в следващия работен ден - понеделник, 28.06.2021 година. На свидетеля В.А подсъдимият обяснил, че в понеделник - 28.06.2021 2 година, щял да организира натоварването на пшеницата. Сутринта на 28.06.2021 година, подсъдимият С.Н, който изпълнявал функции и на ръководител на зърнобазата, заявил на свидетелката Е.Т и на свидетеля В.А, че щели да пристигнат два камиона, които да натоварят останалото количество пшеница в Склад № 2. Обяснил им, че останалото зърно в склада щяло да се носи на мелница и в тази връзка да внимават при товаренето да не попадне нещо в пшеницата. Свидетелите се заели със своите задачи, съобразно дадените им от подсъдимия разпореждания. Когато свидетелката Е.Т включила компютъра в лабораторията, обаче установила, че няма връзка с интернет. Споделила за това на свидетеля В.С.Л - също фадромист. Свидетелят В.А също споделил на подсъдимия, че нямало връзка с интернет. Свидетелят Л отишъл до таблото, където били рутера, осигуряващ интернет връзка и системата за видеонаблюдение и установил, че рутера и системата за видеонаблюдение в базата са изключени. Направил снимка на таблото с изключени рутер и видеонаблюдение и се върнал при свидетелката Т и свидетеля А. Тримата обсъдили ситуацията, решили, че е съмнително изключването на интернет и на системата за видеонаблюдение и решили да направят снимки и видеоклипове с личните си телефони.
Междувременно, съобразно уговорката му с подсъдимия, свидетелят К П изпратил до зърнобазата в Калояновец два товарни автомобила, които да натоварят пшеницата и да я доставят до мелницата на „Хлебна промишленост“ АД в град Любимец. Товарните автомобили били собственост на „Евротранс 82“ - град Хасково, с което дружество „Хлебна промишленост“ АД имало рамков договор за транспортни услуги. Автомобилите били с регистрационен номер ******** с водач свидетелят Г А А и с регистрационен номер ******* с водач свидетелят М А М. Подсъдимият С.Н посрещнал двата товарни автомобила в зърнобазата. Автомобилите минали през кантара и свидетелката Д записала данните в кантарната книга, след което отишли до склад № 2. Там подсъдимият Н казал на свидетеля В.А да натовари автомобилите с цялото останало количество пшеница. Свидетелят А направил това, като натоварил 31 480 килограма пшеница в товарен автомобил с регистрационен номер ******* с водач свидетелят М А М и 12 460 килограма пшеница в товарен автомобил с регистрационен номер ******** с водач свидетелят Г А А, на което натоварване присъствал и подсъдимият. След това автомобилите се върнали на кантара, където били претеглени и свидетелката Д попълнила кантарни бележки - пътнопрехвърлителин разписки, връчвайки по един екземпляр на шофьорите, преди да напуснат зърнобазата,също така и записала данните в кантарната книга. Свидетелят В Л направил с личния си телефон снимки на натоварването на камионите, а свидетелката Е.Т заснела попълнените на ръка кантарни бележки от кочана и вписванията в кантарната книга. След като товарните автомобили напуснали зърнобазата с натоварените количества пшеница, връзката с интернет била възстановена. Така натоварените в двата автомобила общо 43 940 килограма пшеница били закарани в зърнобазата на „Хлебна промишленост“ АД в град Любимец - без знанието на ръководството и на търговския отдел на „СЕМПЕ 2“ ЕООД. Тъй като се усъмнили, че от базата се изнася неправомерно зърно, свидетелката Т, А и Л изпратили по приложението „Вайбър“ снимките и видеоклиповете, направени от тях на Ц.П - син на управителя на ощетеното ЮЛ В Ц.П. Няколко дни по-късно свидетелят В П пристигнал в зърнобазата и поискал да види кантарната книга и кочана с кантарните бележки. Намерена била само кантарната книга, в която обаче вписванията относно натоварването на двата камиона на 28.06.2021 година били заличени и било написано друго. За доставените на „Хлебна промишленост“ АД количества пшеница (чиято продажба договорил по 370 лева на тон) обаче подсъдимият С.Н не издал фактура на „Хлебна промишленост“ АД и същите не били осчетоводени в „Хлебна промишленост“ АД. През месец август 2021 година се стигнало до среща между подсъдимия Н, свидетеля К П и свидетеля Т.Х.Л - управител на „Хлебна промишленост“ АД, на която подсъдимият Н заявил, че не може да издаде фактура.
Свидетелят Л поискал при това положение да сключат договор за съхранение на доставените 3 количества пшеница. Подсъдимият Н представил на свидетеля П за подпис такъв подготвен, но неподписан договор за съхранение - който обаче не бил между „Хлебна промишленост“ АД и „СЕМПЕ 2“ ЕООД (от чиято база била натоварена пшеницата), а между „Хлебна промишленост“ АД и земеделски производител от село Арнаутито, с когото „Хлебна промишленост“ нямало отношения. Подсъдимият заявил, че бил взел пшеницата от този земеделски производител, въпреки,че през месец юни 2021 година в Зърнобазата в село Калоновец вече нямало други количества пшеница, освен такива собственост на „СЕМПЕ 2“ ЕООД, но свидетелят П отказал да подпише такъв договор. С протокол за доброволно предаване от 17.08.2021 година свидетелят Н.М.Б - търговски агент в „СЕМПЕ 2“ ЕООД, предал на служител на 02 РУ- Стара Загора (където била подадена жалбата от управителя на „СЕМПЕ 2“ ЕООД В П) оптичен носител - СД, с видеозаписите и снимките от 28.06.2021 година от зърнобазата в Калояновец, които били направени от свидетелката Е.Т и свидетеля В Л.