Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14851 от 24.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11167/2025
Вид
Решение № 14851
Подписан
24.07.2026
Състав
ИВЕЛИНА МАРИНОВА СИМЕОНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за наследството
  • чл. 15, ал. 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 13 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14851 гр. С., 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двад. и осми .уари през две хиляди двад. и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря М. АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110111167 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Ищецът А. А. Д. е предявил срещу ответниците Г. А. Д. и В. Г. Д. положителни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, с които да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на основание давностно владение, осъществявано в п.ода от 2004 г. до 25.02.2025 г. на 5/6 идеални части от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И..е, общ. С. обл. С. (столица), одобрени със Заповед № РД-18-12/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на поземления имот: с. И..е, С. община - Район Б., улица „Св. Св. К. и М.” № 10, с площ: 755 кв. м., с трайно предназначение на т.торията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: ***; ***, номер по предходен план: 582, квартал:

13, парцел: VI, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, за който поземлен имот съгласно действащия план за регулация на гр. Б., местност „с. И..е“ е отреден урегулиран поземлен имот VI-582, от квартал 13, с площ по графични данни от 746 кв. м., при съседи: улица, УПИ VII-580, 581, УПИ XV-328, УПИ XVI-327, УПИ V-313, заедно с построените в имота сгради, както следва: А) сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И..е, общ. С. обл. С. (столица), одобрени със Заповед № РД-18-12/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: няма данни за изменение, с адрес на сградата: с. И..е, С. община - Район Б., улица „Св. Св. К. и М.” № 1

10, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 73 кв. м., брой етажи: 2, предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, с предишен идентификатор: ***, която сграда съгласно доказателствените документи представлява двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв. м., състояща се както следва: от сутерен, съдържащ: стълбищна клетка, преддв.е, ПРУ, килер и гараж; първи етаж, съдържащ: стълбищна клетка, преддв.е, коридор, дневна, кухня, дрешник, баня с тоалетна и тераса; втори етаж, съдържащ: стълбищна клетка, преддв.е, коридор, три спални, баня с тоалетна и балкон и Б) сграда с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. И..е, общ.

С. обл. С. (столица), одобрени със Заповед № РД-18-12/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата: Заповед № 18-8618-03.08.2021 г. на началник на СГКК - С., с адрес на сградата: с. И..е, С. община - Район Б., улица „Св. Св. К. и М.” № 10, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ: 59 кв. м., брой етажи:

1, предназначение: гараж, с предишен идентификатор: ***, ***, която сграда съгласно доказателствените документи представлява гараж с площ от 64,25 кв. м.

В процеса на връчване на исковата молба с приложенията съдът е констатирал, че ответницата В. Г. Д. е починала на 14.04.2025 г., след образуване на делото, като с определение № 46438/07.11.2025 г. производството по делото в тази част е прекратено на основание чл. 130 ГПК.

Ищецът твърди, че ответницата Г. Д. е негова сестра, а ответницата В. Д. – негова майка. През 1981 г. баща му - А. А.ов Д. закупил дворно място с площ от 760 кв. м., представляващо парцел V-584 от кв. 3 по плана на с. И..е с Нотариален акт № 59, том XXV, дело № 3886/13.10.1981 г. на нотариус при СРС, като през 1982 г. за закупеното дворно място бил одобрен проект за построяване на еднофамилна двуетажна къща. Изграждането на оградата, външното барбекю и гаража продължило до 2000 г., като трудът по целия строеж бил на А., баща му и семеен приятел Камен Леонов. За кратък п.од от време родителите на ищеца живели в тази къща на първия етаж. Впоследствие закупили апартамент в гр. С. на ***, вх. А, ет. 1, и през 2009 г. се преместили да живеят в него. През 2003 г. родителите на страните дарили апартамент № 34 в гр. С. на ***, вх. Б, ет. 5 на ответницата Г. А. Д., която от тогава до настоящия момент живее в това жилище. Ищецът твърди, че е придобил процесните идеални части от имотите въз основа на давностно владение, упражнявано в п.ода от 2004 г. до 2025 г., като владението върху имотите му било предадено приживе от А. Д. и В. Д. през 2004 г. с конклудентни действия, със знанието на Г.

Д.. Владението било установено от ищеца и чрез см.ата на патр.те на вратата за дворното място, за къщата и за гаража, както и чрез инсталирането на охранителна система, която се управлявала само и единствено от него. В целия п.од от 2004 г. до 2025 г. ищецът охранявал, поддържал и използвал имотите, като започнал да ги третира като свои собствени, със съгласието и без противопостав.ето на родителите му. В п.ода от 2010 г. до настоящия 2 момент цялата поддръжка на къщата, включително вътрешното обзавеждане на всички етажи, се извършвало от ищеца с лични средства и по негово усмотрение и желание поръчвани били и монтирани мебели, многократно били извършвани ВиК ремонти, оборудван бил гаражът с автоматична врата, подменена била дограмата на гаража, направена била външна изолация на приземния етаж през ноември 2024 г., изграден бил кухненски бокс на първия етаж с помощта на М. С. около 2018 г., изцяло бил ремонтиран и обзаведен целият втори етаж, сложени били климатици, дворът бил изчистен и засят с рози, през 2013 г. били сложени външни щори сенници на терасите на къщата, поставена била нова охранителна система СОТ – през ноември 2024 г. Всички тези довършителни ремонтни дейности по поддръжка били извършвани лично от ищеца, без каквото и да е противопостав.е от родителите му А. и В., или от сестра му Г., като това фактическо състо.ие, при което имотите се владеят и ползват единствено от ищеца продължава и до момента. Ищецът твърди, че в нито един момент през целия 20-годишен п.од ответниците или трето лице не били правили опити, и фактически не били влизали в имотите или отнемали фактическата власт върху тях, като ищецът манифестирал своето владение пред всички в с. И..е. Счита, че придобивната давност е изтекла към 2014 г., без давността да е била спирана или прекъсвана, от когато ищецът е станал собственик на недвижимите имоти.

Добавя, че след смъртта на баща му през 2021 г., през 2022 г. майка му В. Д. продала на сестра му Г. Д. 4/6 идеални части от дворното място, къщата и гаража в с. И..е, като си запазила правото на ползване върху продадените идеални части. Счита, че с оглед придобИ.е на процесните идеални части от правото на собственост върху имотите по давност към 2014 г., към 2022 г. В. Д. не е била собственик на прехвърлените 4/6 идеални части от имотите и прехвърл.ето им на Г. Д. не е породило вещнотранслативен ефект. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Г. А. Д., с който оспорва предявените искове. Твърди, че е закупила спорните 4/6 идеални части от имотите по време на брака си с Н. А. Я.. Не оспорва, че родителите им - А. и В. Д.и закупили поземления имот, описан в исковата молба през 1981 г., че през 1982 г. по одобрен проект изградили еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв. м., състояща се от: сутерен: стълбищна клетка, преддв.е, коридор, дневна, кухня, дрешник, тераса, баня и тоалетна; първи етаж: стълбищна клетка, преддв.е, коридор, дневна, кухня, дрешник, тераса, баня с тоалетна; втори етаж: стълбищна клетка, преддв.е, коридор, три спални, баня с тоалетна и балкон, както и гараж със застроена площ от 64,25 кв. м., както и че сградата се обитава и ползва от 1986 г. Оспорва ищецът да е помагал при изграждането на сградата.

Твърди, че гаражът бил фактически построен през 1996 г., а узаконен от родителите им с Акт за узаконяване № 19/16.05.2000 г.; барбекюто било изградено заедно с гаража през 1996 г. по идея и със средства на родителите им; ищецът не участвал нито с пари, нито с труд при довършването на къщата около 1986 г. От тогава същата била ползвана като вила през лятото от родителите им, през 1992 г. ответницата, заедно с родителите си, се преместили да живеят в тази къща, а ищецът останал да живее с баба си в гр. С.. Оспорва родителите им да са предали владението на имотите на ищеца през 2004 г. Твърди, че през целия си живот те 3 имали фактическа власт върху имотите, владеели ги като собственици, не били отстранени или ограничени от ищеца, нито пък знаели за неговите намерения. Оспорва ищецът да е демонстрирал пред някого владение или намерение да владее имотите за себе си.

Ответницата твърди, че в п.ода 2004 г. - 2010 г. през летните месеци пребивавала в къщата за по 3-4 седмици. Добавя, че в п.ода 1992 г. - 2010 г. родителите им живеели посто.но в къщата и направили основен ремонт – сменили дограмата с нова алуминиева, сменили вътрешните врати, двете бани били ремонтирани, била изградена оградата, гаражът и барбекюто, а от 2010 г. ползвали къщата в с. И..е като вила - баща им живеел там през цялото лято, ищецът рядко посещавал имота. Родителите им нито за момент не спирали да се грижат за имотите, да ги ползват за себе си, да заплащат разходите за поддръжка, ток, вода, данъци, обзавеждане, п.одични подобрения и ремонти в къщата и двора. В п.ода 01.01.1998 г. 31.12.2024 г. майка им заплащала всички дължими данъци и такси, свързани с имотите. През годините родителите им решавали за своя сметка и регулационни, административни и градоустройствени изисквания към собствениците на имоти, като през 2014 г. уредили сметките си по регулация със собствениците на съседните имоти. Твърди, че докато родителите им били живи, ищецът не бил извършвал нито едно действие, което да създаде убеждение, че той владее имотите за себе си. Оспорва ищецът да е правил ремонти, обзавеждане и поддръжка на двора от 2010 г. насам. Сочи, че пром.ата в обзавеждането на някои от помещенията в къщата през годините била заплащана от родителите им по тяхна преценка, засаждането на различни цветя в двора, косенето на тревата и подрязването на дърветата се извършвало от баща им, а ищецът и съпругът на ответницата му помагали.

След смъртта на баща им ищецът започнал да посещава имота регулярно, но всички разходи за ремонти поемали общо – ищецът, ответницата и тяхната майка. Ответницата добавя, че през 2020 г. заедно със съпруга и детето си се преместили да живеят три месеца през лятото в къщата. През 2010 г. родителите им дарили на ищеца семейното жилище в гр. С., ж. к.

„Л.“, апартамент № 13, в което ищецът живее и до днес. Поради изложеното твърди, че той никога не е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху имотите, както и не е демонстрирал намерение да ги свои. По тези съображения моли за отхвърл.е на предявените искове и за присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори и от представения по делото Нотариален акт за покупка на недвижим имот чрез О. народен съвет № 59/13.10.1981 г., том XXV, дело № 3886/1981 г. се установява, че процесното дворно място с площ 760 кв. м., представляващо парцел V-584 от кв. 3 по плана на с. И..е е придобито от наследодателя на страните А. А.ов Д. по време на брака му с В. Г. Д., по силата на покупко - продажба, извършена чрез О.я народен съвет на гр. Б., С., съгласно чл. 20 ЗСГ, при която продажба председателят на съвета е определил за купувач А. А.ов Д. на предложения за продажба от Б. Т. Г., И. Т. Г., К. Г. Б., Д. Г. Б., К. Г,. Б., С.а Г. М., Т. Г. Б., С. Г. И., С. Г. Л., Мл. Д. Б., З. Т. М., П. Т. М., недвижим имот.