Решение № 2589 от 11.12.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2589 гр. Пловдив, 11.12.2019 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Първо отделение, І състав в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАРИНА МАТЕЕВА като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 512 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на А.И.П., ЕГН **********

***, ***, ***** чрез адвокат Д.Д.,*** против фактически действия по принудително изпълнение, предприети от Кмета на Община Марица, изразяващи се в принудително премахване на строеж, представляващ дом на жалбоподателя и неговото семейство, а именно: едноетажен, изграден от тухли с обща квадратура 41.10кв. м., състоял се от една стая с размери на 5 м. на 3.50 м., една стая с размери 2.80 м. на 7 м. и антре с размери 2 м. на 2 м.; подът е бил със замазка от бетон и покрит с ламиниран паркет, покривът е покрит със керемиди.

Твърди се в жалбата, че на

06.01.2019г. А.П. и неговото семейство „бягат“ от дома си на ул.“Победа“№21, в с. Войводиново, предвид настъпилите на същата дата събития – нанесен побой над военнослужещ, за което са задържани двамата племеника на жалбоподателя и ескалиралото по този повод напрежение в селото и протестите на местните жители. Последното породило страх за живота му и на този на неговите близки – партньорката и внуците му / на 17,13 и 4 години /и ги принудило да напуснат дома си.

След напускането местните власти предприели действия по премахването на постройките в ромския квартал на селото, както се твърди за част от които въз основа на заповед за премахване на незаконен строеж, а за останалите /измежду които и дома на А.П./ „под предлог че представляват паянтови, временни и нежилищни постройки“ са предприети незабавни такива действия.

За „тези действия“ А.П. узнал на 09.02.2019г., когато посещава мястото, на което се е намирала постройката.

Самата постройка е индивидуализирана като масивна едноетажна, изграден от тухли с обща квадратура 41.10кв. м., състоял се от една стая с размери на 5 м. на 3.50 м., една стая с размери 2.80 м. на 7 м. и антре с размери 2 м. на 2 м.; подът е бил със замазка от бетон и покрит с ламиниран паркет, покривът е покрит със керемиди.Твърди се,че жалбоподателят обитава жилището повече от 50години.

Оплакванията за незаконосъобразност на оспорените действия по изпълнението могат да бъдат обобщени по следния начин:

1. Липсва изпълнително основание ,въз основа на което да са предприети действията .

2.При несподеляне на това твърдение се настоява да се приеме, че предприетите действия по принудителното изпълнение на посочената заповед в частта й относно жилището на А.П. са сторени при:

2.1. Допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, по следните съображения:

- противоречие с чл.271 от АПК и принципите на административния процес недопустимо е конституиран ответника във всички процесуални качества в изпълнителното производство.

- Липсата на индивидуализация на адресатите и строежите в заповедта, дови до невъзможност същата да бъде изпълнена – чл.274 ал.2 във вр. с чл.268 т.1 от АПК;

- Не е спазена процедурата за принудително изпълнение съгласно ЗУТ и

Наредбата за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на Община Марица /така т.13 от жалбата/;

2.2.В нарушение на материалния закон:

- Предприети са в нарушение на чл.4 ал.2, чл.5, чл.6, чл.7 и чл.8 от АПК

/в нарушение целта на закона, като целта им е да „отстранят“ ромското население от домовете им; засягат се права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото – събаря се единственото жилище на оспорващия и се оставя той и семейството му без дом през зимните месеци, не са се налагали такива мерки от „спешен порядък“; не е гарантиран принципът на истинност; нарушени са нормите на Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/; не е спазен принципът на равенство/;

- Нарушени са правата на оспорващите по КЗПЧОС /чл.8, чл.14/ и по чл.1 от Протокола към същата /за което са изложени подробни съображения в жалбата и в последващи уточняващи молби/.

В жалбата се поддържа,че следва да бъде прието от съда,че оспорването е процесуално допустимо, а процесните действия по изпълнението са незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени, като се присъдят и сторените в процеса разноски.

Ответникът – Кметът на Община Марица, чрез процесуалния си представител юрк.П., настоява да се приеме оспорването за процесуално недопустимо, респ. за неоснователно. Подробни аргументи са изложени и в депозираните по делото писмени бележки. Настоява да се приеме, че действията по принудителното изпълнение са предприети въз основа на годно изпълнително основание – издадена Заповед по чл.196 от ЗУТ, подлежаща на предварително изпълнение по силата на закона, спазени са административно производствените правила, като не се установява и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно по твърдяното нарушение на чл.8 от КЗПЧОС се сочи, че в конкретиката на казуса целта е била да се защити живота и здравето на всички живеещи в процесните сгради, поради което и цитираните решения на Европейския съд по правата на човека нямат отношение към случая.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, съдът намира следното.

От фактическа страна съдът приема ,че няма спор, че жалбоподателят А.П. е обитавал постройка находяща се в с.Войводиново, общ.Марица, обл.Пловдив, ул.“Победа“№21, като това е било неговото и на семейството му жилище.

Що се касае до обема на същата и вида й, в който е съществувала преди премахването й като се сочи в периода 06.01.2019г. – 09.02.2019г., което има и пряко отношение към допустимостта на съдебния контрол в неговата цялост, съдът установи следното.

Твърденията се, че домът на А.П. е представлявал масивна едноетажна сграда, изградена от тухли с обща квадратура 41.10кв. м., състояла се от една стая с размери на 5 м. на 3.50 м., една стая с размери 2.80 м. на 7 м. и антре с размери 2 м. на 2 м.; подът е бил със замазка от бетон и покрит с ламиниран паркет, покривът е покрит със керемиди.

По делото ,по искане на жалбоподателя във връзка с индивидуализиране на процесната сграда ,е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза.Вещото лице А.Г. отговоря на следните въпроси:1.съвпада ли пълно или частично премахнатата къща на А.П. с някой от строежите,посочени в заповедите по чл.195,ал.6 от ЗУТ,представени по делото,с които е разпоредено премахването на 15 броя опасни сгради/постройки,бараки и навеси/;2. съвпада ли пълно или частично премахнатата къща на А.П. с някоя от нанесените в кадастралната карта жилищни сгради,които се намират в поземления имот със заповедите по чл.195,ал.6 от ЗУТ,представени по делото;3.в случай,че премахнатият строеж съвпада с някоя от нанесените в кадастралната карта жилищни сгради,вещото лице да отговори кой е записан като неин собственик ,респ.има ли данни в разписните листове към предходните кадастрални планове.

Вещото лице е дало следните отговори:

„В кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Войводиново, одобрени със заповед № РД-18-99/12.11.2008 г. на ИД на АГКК е заснет поземлен имот с идентификатор *** – частна общинска собственост според записването в кадастралния регистър.

В поземлен имот с идентификатор *** са заснети 6 сгради – еднофамилни жилищни едноетажни сгради без данни за собственици в кадастралния регистър.

Процесната сграда е била до сграда №3. Понастоящем сграда № 3 не съществува във вида, в който е заснета в кадастралната карта.

В протокола и заповедта най-близка по описание постройка в имота е описаната в т. 7 на протокола на л. 25 по делото и т.7 на заповедта на л. 28 по делото. Дадени са следните характеристики: паянтова постройка с размери 6.00/4.00 м, височина около 2.00 м, изградена частично от кирпич,тухли.

Допълнителни данни за процесната постройка могат да се получат от по- старите планове на с. Войводиново от 1968 и 1995 г .

В КРП одобрен със заповед № 661/28

11.1968 г в процесната зона е заснет имот № 55 с две сгради в него ПМЖ.В Община Марица няма разписна книга с данни за собственост за този имот .По- голямата част от имот №55 е извън регулацията на селото.Процесната сграда попада в имот № 55 и е в частта от имот извън регулация .

В следващия план -КРП одобрен със заповед № РД-409/27.09.1995 г-приложение № 3 в процесната зона няма заснет имот обозначен с планоснимачен номер.По подразбиране съгласно приложимата практика за изработване на кадастрални планове към онзи момент такива територии без номер са общинска или държавна собственост . Заснети са сгради с пл. № 163,164,165,166 .В процесната територия попадат сгради заснети с номера 165 и 166. В разписна книга към плана от 1995 г има запис за собственост :

-имот

165-постройка на И.М.П. -няма посочено основание за собственост

-имот 166-постройка на Д. М.

П. -няма посочено основание за собственост.

В кадастрална карта сгради

№ 165 и 166 от плана 1995 г не са заснети . Вероятно са били премахнати и на тяхно място са построени нови сгради.

Сгради № 165 и 166 са извън регулацията на селото.“

Експертът не е установил идентичност между описаната в жалбата сграда на жалбоподателя с никоя от описаните в Заповед № РД-09-43/09.01.2019г. на Кмета на Община „Марица“.

Вещото лице дава заключение,че заснетите в плановете преди кадастралната карта сгради са премахнати и на тяхно място са построени нови сгради,заснети в КК 2008г.Към днешна дата процесната сграда на А.П. попада в имот ИД

***-частна общинска собственост,според записването в кадастралния регистър.Няма строителни книжа за тази постройка и същата е извън регулацията на селото.

Следва да се приеме от заключението на вещото лице, че във вида си в който е установена постройката, обитавана от А.П., тя съществува след 2008г.

На съда е служебно известно,че А.П. има последно заявен настоящ адрес:*** от 02.10.2003г. и последно заявен постоянен адрес:*** от 01.08.2011г

От приложените по делото писмени доказателства – извлечение от КК и КР на с.Войводиново, одобрени със Заповед № РД-18-99 от 12.11.2008г. на ИД на АГКК – гр.София, в съвкупната им преценка с приетото по делото и неоспорено в тези му части заключение на вещото лице А.Г., се установява че на място в ПИ с идентификатор № ***, където се е намирала къщата на жалбоподателя, са заснети 6 сгради, с неидентифицирани собственици, които сгради са съборени, не съществуват на място и на тяхно място са били изградени други постройки, вкл. и тази на оспорващия.

Следва в тази връзка да се зачете доказателствената сила на кадастъра /чл.2 ал.5 във вр. с чл.2 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 т.2 от ЗКИР/, което налага да се приеме че процесната постройка в този й вид е изградена след 2008г., като напълно възможно е предвид конкретиката на казуса лицето да живее на посоченото място в един по-продължителен период от време, но обитавайки друга постройка, като се държи сметка, че в имота са идентифицирани и други сгради на семейство П., в по-широк смисъл.

Същественото в случая е, че се установява факта на обитаване на спорната постройка в един значителен период от време – не по-малко от 10 години.

Относими към разрешаването на правния спор са и твърденията на жалбоподателя, че същият обитава въпросната постройка с членовете на неговото семейство. По този повод по делото се събраха като писмени доказателства единствено подадената молба вх.№ 94-00-769 от 20.02.2019г. от А.П. за „предоставянето на друг подслон“, в която като лица обитаващи постройката към момента на премахването й са посочени самия А.П. и още други 5 лица-родственици.

В същата тази молба е посочено, че 1 член от семейството ,едно от децата посещава училище,а другото дете не посещава училище /което е неблагоприятен факт за оспорващия, поради което и се кредитира от съда/.

Разпечатката съдържа 60 от 118 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25360959-e637-4692-8f32-7d20ad07eda4