Решение № 939 от 16.07.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 939 / 16.7.2020г. гр. Перник, 16.07.2020 г.,

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА

БОРИСОВА при участието на секретаря Цветелина Малинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2801 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу Ж.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1086,61 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр., ул. „“, бл., вх. , ап. , за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 113,79 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., за които вземания е издадена заповед № 5791/08.11.2018 г. по ч.гр.д. № 07773 по описа за

2018 г. на Районен съд – Перник.

Ищецът твърди, че между топлопреносното предприятие и ответника е налице облигационноправна връзка, създадена по повод продажба на топлинна енергия, тъй като за процесния период и имот ответникът има качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди”, а отношенията между тях са уредени от публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Сочи, че в срок от 30 дни след влизане в сила на Общите условия, ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил рзлични условия за уреждане на отношенията между страните, по смисъла на чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Излага, че съществуващото правоотношение е възникнало с присъединяване на имота към топлопреносната мрежа и ответникът е абонат на топлопреносното дружество като собственик на имота в топлоснабдена сграда. Съгласно Общите условия на договора ответникът е задължен в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, да заплати потребената топлинна енергия, след което изпада в забава и съгласно чл. 41, ал.

1 от ОУ дължи обезщетение в размер на законната лихва. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения от съда особен представител - адв. М., оспорва предявените искове. Възразява между страните да е налице облигационно отношение по повод продажба на топлинна енергия. Твърди, че ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди, тъй като не е собственик или ползвател на процесния имот. По изложените съпбражения моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена заповед № 5791/08.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 07773 по описа за 2018 г. на РС-Перник срещу

Ж.С.П., ЕГН **********, за сумата 1086,61 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за апартамент, находящ се в гр., ул. „“, бл., вх. , ап. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 07.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 113,79 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г.

Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

От представените от ответника общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. се установява, че са публикувани във в.

„Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.

От приетото по делото писмо от

Община Перник, Дирекция „Местни приходи и такси“ с приложена декларация по чл.

14 от ЗМДТ е видно, че Ж.С.П. е заявила, че притежава в съсобственост при равни квоти с Й.С. С.а недижим имот, находящ се на адрес: гр., ул. „”, бл., вх. , ет.

, ап. .

От удостоверение за наследници № 000757/11.02.2009 г. се установява, че С. С. П. е починала на 22.08.2008 г., като е оставила наследници по закон: Ж.С.П. и Й. С. С.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че по отношение на сградата, в която се намира процесния имот, е сключен Договор № 354/07.04.2015 г. с етажната собственост. Вещото лице посочва, че между „Топлофикация Перник” ЕАД и фирма „Техем сървисиз“ ЕООД е сключен договор № 97/30.11.2011 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия” в сградата в режим на етажна собственост със срок 1 г. с клауза за безсрочно продължение с по още една година. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Съгласно заключението през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за БГВ - прогнозно. Вещото лице посочва, че в имота е монтиран уред за измерване на потребеното количество топла вода – 1 бр. водомер. Начислен е разход на топла вода според показанията на уреда. След провеждане на годишния отчет е преизчислен разхода за топлинна енергия за топла вода на имота, определено е топлосъдържанието на топлата вода за отделните отчетни периоди и е изчсилена тяхната левова равностойност. Това обстоятелство е отразено в индивидуалните изравнителни сметки след приспадане на прогнозно начислените месечни суми. Вещото лице посочва, че според представените му документи в имота има едно отоплително тяло в помещение „спалня“, но същото не е използвано. Останалите отоплителни тела са демонтирани. След провеждане на задължителния годишен отчет от фирматта топлинен счетоводител разходът за топлинна енергия за отопление на имота е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и това е отразено в индивидуалните годишни изравнителни сметки, каато суми за разход натоплинна енергия за отоление не са начислявани. Топлоенергията, разпределяна за имота за отопление, отдадена от сградната инсталация, е разпределяна по изчислителен път, начислен е разход на топлинна енергия само през зимния отоплителен период, като определените суми са отразени в индивидуалните годишни изравнителни сметки. Не е начислявана топлоенергия за общите части в сградата, тъй като няма работещи и свързани към сградната инсталация отоплителни тела. Вещото лице е посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на исковата сума.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за процесния имот е 1086,61 лв. за периода 01.05.2016 г. -30.04.2018 г., а за законна лихва – 113,79 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 23.10.2018 г., като към момента на извършване на провеката от вещото лице не е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължения на абоната.

Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от

2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

От доказателствата по делото се установява, че ответникът е съсобственик с трето лице при равни квоти на имот, представляващ апартамент, находящ се в гр., ул. „“, бл., вх., ап.. С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния период между страните по делото е налице договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

От заключението на вещото лице по приетата съдбно-техническа експертиза се установява, че за процесния имот за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. е доставена топлинна енергия в размер на претендираната стойност.

Следователно съобразно обема на правата си, ответникът дължи ½ от тази сума, а именно сумата 543,30 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1086,61 лв.