Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4036 от 20.07.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 8166/2022
Вид
Решение № 4036
Подписан
20.07.2023
В сила
20.07.2023
Състав
Николай Димов, Велина Пейчинова, Теодора Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.2 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 - чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.142, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 и ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.5, 6 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.234, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.46, ал.2, изр.1 · Закон за нормативните актове
  • чл.37, ал.2 · Закон за правната помощ
  • чл.69 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.69, ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.140 · Кодекс на труда
  • чл.143 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.9 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 4036 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И. при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100508166 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20038323 от 26.05.2022г., постановено по гр.дело №16250/2021г. по описа на СРС, II Г.О., 160-ти състав, е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г.П.“ към М.В.Р., с ЕИК ****, да заплати на М. Г. И., с ЕГН **********, на основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР сумата от 1280.39 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване на отработените часове нощен труд в дневен труд за периода от 01.01.2018г. до 23.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.03.2021г. до окончателното й изплащане; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 248.98 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за възнаграждението за извънреден труд, получен при преизчисляване на положен нощен труд в дневен, дължима за периода от 01.05.2018г. до 21.03.2021г.; на основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.2 ЗМВР сумата от 1353.48 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд във връзка с провеждан инструктаж преди всяка смяна за периода от 01.01.2018г. до 23.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 22.03.2021г. до окончателното й изплащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 261.19 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за възнаграждението за извънреден труд във връзка с провеждан инструктаж преди всяка смяна, дължима за периода от 01.05.2018г. до 21.03.2021г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 410.00 лв., представляваща сторени разноски в производството пред първата инстанция. С решението е осъдена ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г.П.“ към М.В.Р., с ЕИК 1

****, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийския районен съд сумата 375.77 лв., представляваща държавна такса и сторени разноски по делото. С решението е прекратено производството по делото в частта относно предявеният иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.2 ЗМВР за сумата от 30.42 лв., представляваща възнаграждение за извънреден труд във връзка с провеждан инструктаж преди всяка смяна за периода от 01.01.2018г. до 23.03.2020г. /формирана от разликата между първоначално предявения размер на иска от 1383.90 лв. и размера на иска след допуснато изменение на размера на същия – 1353.48 лв./; както и относно предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 2.25 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за възнаграждението за извънреден труд във връзка с провеждан инструктаж преди всяка смяна, дължима за периода от 01.05.2018г. до 21.03.2021г. /формирана от разликата между първоначално предявения размер на иска от 263.44 лв. и размера на иска след допуснато изменение на размера на същия – 261.19 лв./.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г.П.“ към М.В.Р., с ЕИК ****, представлявана от главен комисар Д.М., чрез процесуален представител юрисконсулт А.Н., с която се обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта, в която на основание чл.78, ал.1 ГПК са възложени разноски, както и в частта, в която е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Софийския районен съд държавна такса и разноски. Релевирани са доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Поддържа се, че СРС не е анализирал правилно събраните доказателства, тълкувал е превратно закона и е обосновал погрешен извод, че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки за държавните служители, което налага да се прилага по аналогия чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и е приел за основателни предявените искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД до размерите, изчислени в приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Твърди се, че по отношение на служебното правоотношение, каквото е процесното такова, възникнало с ищцата по делото, не е приложима НСОРЗ, съответно налице е специална нормативна уредба за отчитането и заплащането на нощния труд в МВР. На следващо място се оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд относно присъдената сума за възнаграждение за положен труд за времето за явяване за инструктаж 30 минути преди всяка работна смяна за посочения в исковата молба период. Сочи, че според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР и чл.23, ал.1 от Наредба №8121з-36/07.01.2020г. времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната или дежурството, са включени в положената 12-часова смяна, което се установявало от представените по делото писмени доказателства. В тази връзка се твърди, че ответникът е изпълнил задължението си и е заплатил изцяло и своевременно положения от ищцата както извънреден труд, така и нощен труд. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените от 2 ищцата - М. Г. И. при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност в случай, че съда остави без уважение подадената въззивна жалба, т.е. потвърди обжалваното решение, прави възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК относно претендирани от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаградение за въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - ищца - М. Г. И., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.М. О., оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Изложени са подробни аргументи относно основателността на предявените искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД , респективно за правилност и законосъобразност на оспореното решение на СРС. Аргументира становище, че разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове не дерогират общите правила на КТ относно приравняването на нощния труд на дневен и заплащането му като извънреден труд, при условие че такъв е положен. Освен това КТ е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение със ЗМВР и ЗДСл. Поддържа, че посочените два закона могат да регламентират отношения, уредени от КТ по различен начин, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата в сравнение с правните разрешения, предвидени в КТ. Счита, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт следва да се приложат правилата на КТ и издадените по неговото приложение подзаконови нормативни актове, включително и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Изложени са и съображения относно основателността на предявения иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд под формата на време, ангажирано за провеждане на инструктаж преди всяка работна смяна, доколкото по делото са ангажирани относими и допустими гласни и писмени доказателствени средства, установяващи наличието на вземане на това основание. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от М. Г. И., с ЕГН **********, срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г.П.“ към М.В.Р., с ЕИК ****, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от 3 легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е неправилно в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР за заплащане на извънреден труд през процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв, както и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата за възнаграждението за извънреден труд, получен при преизчисляване на положен нощен труд в дневен, дължима за исковия период, тъй като е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Доводите в жалбата досежно предявените осъдителни искове с правно основание чл.187, ал.5, т.2 във вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД са изцяло основателни. Обжалваното решение в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.179, ал.2 ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд във връзка с провеждан инструктаж преди всяка смяна за процесния период и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за забава върху главницата за допълнително възнаграждение за извънреден труд във връзка с провеждан инструктаж преди всяка смяна, дължима за исковия период, е правилно, постановено е след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и съобразно приложимия материален закон.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В конкретната хипотеза не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че за процесния период страните са били обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищцата - М. Г. И. е изпълнявала длъжността „младши експерт” в Регионална дирекция „Г.П.“-Аерогари, ТКПП-Аерогара София – МВР, както и че е полагала труд при 12-часови дежурства, от които 8 часа /между 22.00 часа до 06.00 часа/ през нощта, които се отчитат сумирано на тримесечие, при режим: дневна смяна, нощна смяна, 1 ден почивка, както и че преди всяко дежурство на служителите в дирекцията е извършван инструктаж. Следователно ищцата - М. Г. И. е заемала длъжност, определяща я като държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно изричната правна норма на ал.2 на чл.142 ЗМВР, статутът на държавните служители по ал.1, т.1 на същата разпоредба се урежда със ЗМВР.