Решение № 1475 от 17.06.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1475

Добрич, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20267100700239 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Д. Р. Х. с [ЕГН] от [населено място], общ. Добричка, [улица], представляван от процесуалния представител адвокат С. К. с адрес за призоваване [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1297753/09.04.2026 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич В. П. Г., с която на основание на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Изложените от жалбоподателя твърдения са за незаконосъобразност на оспорената заповед поради неспазване на административнопроизводствените правила, на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Посочва се, че не е било направено от полицейските органи уведомяване на собственика за дерегистрацията на автомобила. Не са посочени датата и мястото на извършването на нарушението. Освен това жалбоподателят не е собственик на автомобила, а същият му е бил предоставен за ползване от собственика. Настоява за отмяна на издадената заповед.

В законния срок не е постъпил писмен отговор по жалбата от страна на административния орган. В началото на съдебното заседание неговият процесуален представител е посочил, че жалбата е неоснователна.

В съдебното заседание жалбоподателят чрез своя пълномощник е заявил, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, защото липсва посочване на мястото и датата на извършване на нарушението, което е съществено процесуално нарушение и води до отмяна на акта; принудителни административни мерки се налагат въз основа на конкретни факти и дори ако в АУАН мястото и датата фигурират, то задължително е да бъдат пренесени в самата заповед; в практиката си ВАС многократно е сочил, че съдът не може да замества административния орган в установяването на фактите; ако органът не е посочил датата на извършването на нарушението, то съдът не може да гадае и да извлича тази информация от странични документи, за да санира порока на заповедта; в заповедта липсва датата на установяване на извършването на нарушението - не става въпрос за датата на издаването на акта или за датата на връчването му, а за установяването на нарушението; не е посочено и на коя дата е служебно прекратена регистрацията на МПС; съгласно чл.18б) ал.2 от Наредба №I-45 от 2000 г. при прекратяване на регистрацията се уведомява собственика на превозното средство, а в случая липсват каквито и да е данни и доказателства, че собственикът на автомобила е бил уведомен за служебно прекратената регистрация; от ответната страна не се твърди наличието на такова уведомяване в съответствие с изискването на наредбата; в тази връзка се явява задължително и Тълкувателно постановление №2/5.04.2023 г. на ВАС и ВКС, което не е загубило сила и е приложимо; не е налице субективният елемент на нарушението по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, за да се пристъпи към прилагането на принудителната административна мярка по чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата; моли за уважаването на жалбата и за отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна, както и за присъждането на сторените разноски съгласно представения договор за правна помощ.

В съдебното заседание ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че в заповедта на три места се вижда датата 09.04.2026 г. – най - горе, където е изписана заповедта; малко по-надолу в текстовата част, че на тази дата е извършено нарушение; най-долу е датата, когато е връчено - пак на 9.04.2026 г.; това е станало на една и съща дата; така е и в АУАН, където е посочено мястото - около километър след кръговото; няма как със специални знаци и GPS точно да се закове мястото; написано е къде точно е станало и на коя дата; според обясненията на жалбоподателя автомобилът не е негов и той после е разбрал, че няма застраховка; задължение на водача е преди да тръгне да е изряден; той трябва да провери автомобила, ако не е негов, дали има „Гражданска отговорност“; да носи този документ, а не да се оправдава, че не е знаел, не са го уведомили или нещо друго се е случило; ако знае, значи той е тръгнал на свой риск и отговорност да си върши работата с този автомобил; пренебрегнал е и игнорирал всякакъв закон; един човек, който управлява всекидневно, а дори и инцидентно автомобила, трябва да си погледне най-важните неща, за да е изряден на пътя; на следващо място мярката е до решаването на въпроса за отговорността, а той след няколко часа е сключил застраховка „Гражданска отговорност“; има съответните данни от застрахователя и той можеше да поиска да бъде отменена тази заповед от административния орган; в закона никъде няма вече задължението след 07.09.2025 г. да се уведомява някой; това, че е останало в наредбата - тя противоречи на закона, тъй че не следва да се взема под внимание; прави евентуалното възражение за прекомерност за адвокатското възнаграждение; ако жалбата бъде отхвърлена, настоява за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 09.04.2026 г. от В. П. Г. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич - е съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA, №3968858 на Д. Р. Х. за това, че на 09.04.2026 г. около 17.45 часа при движението си по международния път Дуранкулак – Варна на около 1 километър след кръговото кръстовище на [населено място] в посока към [населено място] управлявал товарен автомобил „РЕНО МАСТЕР“ с рег. №[рег. номер], като пътното превозно средство е с прекратена регистрация поради липсата на „Гражданска отговорност“ и виновно е нарушена разпоредбата на чл.140 ал.1 пр.1-во от Закона за движението по пътищата – управлява се моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №3968858 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с подписа му и този на още един свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля Т. В. Х.. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1297753/09.04.2026 г. на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич В. П. Г., с която на основание на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание – управлението на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Според т.1.11. от изисканата Заповед №357з – 2522/02.09.2025 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Добрич е оправомощил служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич с правомощия на цялата територия на ОД на МВР – Добрич да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.2б), т.4, т.5 буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.

С оглед на изложеното по – горе обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма, но при липсата на част от изискуемото съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочена процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.1 буква з), гг) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка. Не е посочена обаче датата и часа на установяването на нарушението, което е съществен процесуален пропуск.

В производството по издаване на оспорената заповед освен допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила не са спазени материалноправните разпоредби и целта на закона.

Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква з), гг) от същия закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 от Закона за движението по пътищата, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. От намиращите се по делото доказателства става ясно, че никой не е уведомил собственика на автомобила за изтичането на застраховката „Гражданска отговорност“ и за служебното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, което не се оспорва от административния орган. Освен това от представената справка от Гаранционния фонд (на лист 14 от делото) е видно, че малко след установяването на пропуска за автомобила е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води до служебното възстановяване на регистрацията на процесния автомобил на основание на чл.143 ал.10 от Закона за движението по пътищата. След като са налице безспорни данни от Гаранционния фонд, че за автомобила вече е имало валидна застраховка и регистрацията му е служебно възстановена, то е обезпечен общественият интерес, за чието гарантиране законът е въвел изпълнението на тази принудителна мярка. Затова и личният интерес на жалбоподателя е несъразмерно ограничен от изпълнението на издадената заповед. В този смисъл е и практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в Определение №3210/23.03.2026 г. по административно дело №1844/2026 г. на VII отделение на ВАС – същото касае произнасяне по искане за спиране на предварително изпълнение, но изложените в него аргументи са приложими и по отношение на законосъобразността на самите принудителни мерки, доколкото жалбите срещу последните са подсъдни на административните съдилища като първа и същевременно последна инстанция. С оглед на всичко изложено издадената принудителна административна мярка трябва да бъде отменена.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителната административна мярка при липсата на безспорна доказаност на нарушението.