Решение № 260079 от 21.04.2021, Районен съд - Карлово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………………… гр. Карлово, 21.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: ГЕРГАНА БАБИКОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

28 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член

124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 99 от ЗЗД и чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда на член 422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, чрез процесуалния си представител твърди, че на 23.05.2018 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *******, по силата на който договор вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *******от дата 13.09.2017 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и И.Р.М. било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД, изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от страна на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, било представено само с данните на длъжника И.Р.М., тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита на личните данни (чл. 2, ал.

2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД).

Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г. „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството си на цесионер се задължила от името на цедента да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество имало изрично пълномощно от цедента „БНП П.П.Ф. С.А., клон Б.“, в качеството му на универсален правоприемник на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл.

99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, съответно с изх. № УПЦ-П-БНП/ *******от 12.09.2018 г., с известие за доставяне чрез Б.П.ЕАД. Същото не било получено от длъжника, тъй като е останало непотърсено. На 18.12.2019 г. било изпратено второ уведомително писмо изх. № ***********от 18.12.2019 г., което отново останало неполучено от длъжника. Представя копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх. №» УПЦ-С-БНП/ *******от 18.12.2019 г., което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Позовава се на постановените от ВКС по реда на чл. 290 и 291 от ГПК решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т.о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 г. на ІІ т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. І от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за спорното право. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърдял, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед това, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установяло, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока били и определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр. дело 867/2011г., IV г.о. и решение № 173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2003 г. Процесното вземане произтичало от подписания на 13.09.2017 г. договор за потребителски кредит с *******между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като кредитор, и И.Р.М., като кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя се уреждали от договора за потребителски кредит.

Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно 4 000 лева. Страните постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Д.С.“ ЕАД, като застрахователната премия, която била в размер на 268.80 лева, била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска“ и съгласно погасителния план на договора за заем, била включена в размера на договорната лихва. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят се съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която била в размер на 140.00 лева, срещу която кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата, посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявала изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създавала задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвения процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 4877.52 лева. Така, размерът на договорната лихва по кредита бил 877.52 лева. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 5.10.2018 г., на 12 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 406.46 лева, при първа погасителна вноска на 5.11.2017 г., съгласно погасителен план посочен в договора за кредит, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора изтекъл на 05.10.2018 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Съгласно условия към договора за потребителски кредит при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 6.12.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 558.23 лева, като съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. Длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 406.46 лева, с която били погасени, както следва: договорна лихва – 297.25 лева, главница – 109.21 лева. Предвид изложеното з.А.з.с.н.в.

ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу И.Р.М. в Районен съд – Карлово. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал.5 от ГПК.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено, че И.Р.М. с ЕГН ********** с адрес: *** дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД,

ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ****със законен представител: Д.Б.Б.: сумата от 3890.79 (три хиляди осемстотин и деветдесет лева и седемдесет и девет стотинки) лева, представляващи главница, дължима по договор за потребителски кредит № *****, сключен на 13.09.2017 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като вземането е прехвърлено от страна на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 23.05.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г. в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД; сумата от 468.27 (четиристотин шестдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.12.2017г. до 05.10.2018г.; сумата от 558.23 (петстотин двадесет и осем лева и двадесет и три стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.12.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда – 29.05.2019г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 30.05.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е била издадена Заповед № 506 от 25.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 934/2020 г. по описа на КрлРС. Претендира за разноските в исковото и заповедното производство.

Ответникът И.Р.М., чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска като неоснователен.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна и правна следното:

С договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта *****, сключен на 13.09.2017 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, като кредитор, и И.Р.М., „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, в качеството на заемодател предоставило на ответника в качеството на заемател сумата от 4000 лева. Ответникът се е задължил да сключи застраховка „Защита на плащанията“, като застрахователната премия е определена в размер на 268.80 лева, както и такса ангажимент, уговорена в размер на 140 лева. Общо Уговорен бил общ размер на плащанията, ведно с възнаградителната лихва (24.13%) в размер на 4877.52 лева. Цялата дължима сума следвало да бъде заплатена на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 406.46 лева. В договорът е включен и погасителния план, като първото месечно плащане е уговорено на 05.11.2017 г. и последна вноска - на 05.10.2018 г. С подписване на договора ответникът се съгласил да погасява задълженията си. Не се спори, че заемодателят е изпълнил задължението си и предоставил на заемателя уговорената сума съгласно чл.2 от договора, така за заемодателя възникнало задължение да плати съгласно уговорения между страните погасителен план.

По делото е представен от трето неучастващо лице застрахователен сертификат като се установява, че сумата за застрахователната премия е заплатена директно за застрахователя – „Д.С.“ ЕАД с настоящо име „К.ж. клон Б.“ К.

Договорът за заем съдържа изрична клауза в чл. 27, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица и която е в съответствие с разпоредбите на ЗПК. Наред с договора, по делото е представен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

По делото е представен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., сключен между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ******* за закупуване на вземания на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД срещу длъжници по потребителски кредити по договори, сключени от „БНП П.П.Ф.“ ЕАД.

На 23.05.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, ЕИК *******и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *******, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *******от дата 13.09.2017 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и И.Р.М.