Решение № 325 от 13.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Бургас, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № 20242120101691 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на И. С. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Бургас, ****, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат П. В., против „***” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ****, представлявано от управителя ***, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. **** – адвокат С. Е..

Ищецът предявява осъдителни искове за следните парични вземания :

1. 3260 лв. - неизплатени дневни командировъчни пари:

- 80 лв. - за командировка от 20.12.2022г. до 23.12.2022г. на обект „К. градище“ - с. К. градище, община Карнобат;

- 80 лв. - за командировка от 27.12.2022г. до 30.12.2022г. на обект „К. градище“;

- 100 лв. - за командировка от 03.01.2023г. до 07.01.2023г. на обект „К. градище“;

- 120 лв. - за командировка от 09.01.2023г. до 14.01.2023г. на обект „К.

1 градище“;

- 120 лв. - за командировка от 16.01.2023г. до 21.01.2023г. на обект „К. градище“;

- 120 лв. - за командировка от 23.01.2023г. до 28.01.2023г. на обект „К. градище“;

- 160 лв. - за командировка от 08.02.2023г. до 11.02.2023г. на обект „Х.“ - с. Х., община Стара Загора;

- 240 лв. - за командировка от 13.02.2023г. до 18.02.2023г. на обект „Х.“;

- 240 лв. - за командировка от 20.02.2023г. до 25.02.2023г. на обект „Х.“;

- 160 лв. - за командировка от 27.02.2023г. до 02.03.2023г. на обект „Х.“;

- 240 лв. - за командировка от 06.03.2023г. до 11.03.2023г. на обект „Х.“;

- 240 лв. - за командировка от 13.03.2023г. до 18.03.2023г. на обект „Х.“;

- 240 лв. - за командировка от 20.03.2023г. до 25.03.2023г. на обект „Х.“;

- 120 лв. - за командировка от 27.03.2023г. до 29.03.2023г. на обект „Х.“;

- 400 лв. - за командировка от 04.04.2023г. до 13.04.2023г. на обект „Х.“;

- 200 лв. - за командировка от 18.04.2023г. до 22.04.2023г. на обект „Х.“;

- 240 лв. - за командировка от 24.04.2023г. до 29.04.2023г. на обект „Х.“;

- 160 лв. - за командировка от 02.05.2023г. до 05.05.2023г. на обект „Х.“;

2 . 372,03 лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 09.03.2023г. - 14.03.2024г.;

3 . 430,30 лв. - обезщетение за 10 работни дни неизползван платен годишен отпуск;

4 . 36,44 лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 01.08.2023г. - 14.03.2024г.; ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на иска на 15.03.2024г. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че от 19.12.2022г. бил в трудово правоотношение с ответното дружество и работил по длъжността „монтажник” до прекратяването на трудовото правоотношение със заповед № 042/ 05.06.2023г.

Ответникът не му е платил дължимите дневни командъровъчни пари за описаните в исковата молба командировки. Ищецът има и неизползван полагаем платен годишен отпуск.

2

В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че за срока на действие на трудовия договор на ищеца са изплатени всички дължими командировъчни пари с описани в писмения отговор 9 разходни касови ордера и едно плащане през платежната система Easypay.bg.

В срока по чл.211, ал.1 вр. чл.131, ал.1 от ГПК ответникът предявява срещу ищеца насрещен иск за заплащане на сумата от 1793,19 лв. – платена на ищеца без основание в срока на трудовия договор, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на този иск на 30.04.2024г. до окончателното й изплащане.

Ищецът по насрещния иск твърди, че е изплатил на ищеца командировъчни дневни пари в размер на общо 5053,19 лв. вместо дължимите 3260 лв. Прави и евентуално искане за прихващане при уважаване на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение по чл.224 от КТ – до размера на по-малкото от двете насрещни вземания.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ищецът представя писмен отговор, с който оспорва насрещния иск. Оспорва автентичността на 4 от представените РКО – от 23.11.2022г., от 03.01.2023г., от 01.02.2023г. и от 04.04.2023г. на обща стойност 3300 лв., като твърди, че подписите върху документите не са негови и не е получавал тези суми. Твърди, че е получил сумите по останалите представени 5 ордера, но същите представляват заплати и бонуси за периода декември 2022г. – април 2023г., а не командировъчни. Оспорва верността на представените счетоводни документи – аналитичен регистър и хронологични регистри.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

След преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените искове на ищеца са с правно основание чл.215, ал.1 и чл.224 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Насрещният иск на ответника е с правно основание чл.128 от Кодекса 3 на труда /КТ/.

Не е спорно по делото, че страните са били в трудово правоотношение в периода 20.12.2022г. – 05.06.2023г. – по силата на трудов договор № 17/ 19.12.2022г. ищецът И. С. е работил в ответното дружество „***“ ЕООД на длъжността монтажник. Съгласно трудовият договор на страните договореното основно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 710 лв. месечно. Договорено е и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,60 % за всяка година трудов стаж при настоящия работодател.

Ответникът не оспорва командироването на ищеца на посочените от него обекти /в с. К. градище, община Карнобат, област Бургас и село Х., община/ област Стара Загора/ и за посочените периоди. Не оспорва и възникването на задължението си да плати на ищеца дневни командировъчни пари в размер на 20 лв. на ден за месец декември 2022г. и месец януари 2023г. и по 40 лв. на ден за месеците февруари – май 2023г. – общо 3260 лв. за претендираните командировки. Страните спорят дали претендираните парични задължения на работодателя са изпълнени.

Ответникът твърди, че за целия период на договора е изплатил на ищеца сумата от общо 7828,17 лв., включваща 2774,98 лв. – дължимо трудово възнаграждение и 5053,19 лв. – дължими дневни командировъчни /в това число и аванси/. Не е спорно, че плащанията в предприятието на ответника са извършвани само с разходни касови ордери /РКО/ - в този смисъл са изявленията на процесуалните представители на страните в последнтото съдебно заседание по делото. В настоящото производство ответникът твърди и представя следните РКО : - от 23.12.2022г. – за 800 лв. с основание „аванс“; от 03.01.2023г. – за 100 лв. с основание „командировка“; - от 01.02.2023г. – за 2000 лв. с основание „заплата“; - от 30.03.2023г. – за 1290 лв., без вписано основание; - от 04.04.2023г. – за 400 лв. с основание „командировка“; - от 28.03.2023г. – за 400 лв. с основание „аванс“; - от 29.04.2023г. – за 1000 лв. с основание „заплата“; - от 03.05.2023г. – за 700 лв. без вписано основание; - от 27.04.2023г. – за 500 лв. с основание „аванс“.

Ищецът не оспорва получаването на сумите по 5 РКО на обща стойност 3890 лв. /от 30.03.2023г. – за 1290 лв., без вписано основание; от 28.03.2023г. – за 400 лв. с основание „аванс“; от 29.04.2023г. – за 1000 лв. с основание 4

„заплата“; от 03.05.2023г. – за 700 лв. без вписано основание; от 27.04.2023г. – за 500 лв. с основание „аванс/, но твърди, че тези пари не са за дължимите командировъчни, а за заплати и за бонуси, каквито са му били обещани от работодателя при постъпването му на работа.

Не е оспорено и изплащането на сумата от 638,17 лв. с паричен превод чрез „Изипей“ от 02.06.2023г.- след прекратяването на трудовото правоотношение. В представената разписка за това плащане е посочено следното основание за превода : 158,17 лв. – заплата и 480 лв. – командировъчни.

На основание чл.193 от ГПК е открито производство по оспорване автентичността на следните РКО по отношение на подписа на ищеца като получател на сумите : - РКО от 23.12.2022г. – за 800 лв. с основание „аванс“; РКО от 03.01.2023г. – за 100 лв. с основание „командировка“; - РКО от 01.02.2023г. – за 2000 лв. с основание „заплата“; - от 04.04.2023г. – за 400 лв. с основание „командировка“.

Приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебна графическа експертиза установява, че от така оспорените РКО подписани от ищеца са само тези от 23.12.2022г. за 800 лв. аванс и от 01.02.2023г. – за 2000 лв. заплата. Подписите на останалите два РКО - от 03.01.2023г. за 100 лв. и от 04.04.2023г. за 400 лв., и двата с основание „командировка“, не са положени от ищеца. Поради това съдът приема, че оспорването на автентичността на тези документи е доказано, поради което двата ордера 03.01.2023г. и от 04.04.2023г. не установяват твърдяните плащания на сумите от общо 500 лв.

Неоснователно е искането на ищеца описаният ордер за сумата от 2000 лв. да бъде изключен от доказателствата по делото, тъй като представлява химизирано копие, а не оригинал на документа изискан на основание чл.183 от ГПК. Съдебната графическа експертиза установява, че този ордер, приложен на стр.259 от делото, представлява химизиран бланков образец на документа, поради което съдът приема, че това е вторият химизиран екземпляр на РКО, който се съставя по образец. Поради това така представеният документ е втори екземпляр на издадения РКО, който не е негов препис по смисъла на чл.183 от ГПК и не е налице законово основание за изключването му от доказателствата по делото.

5

При тези доказателства съдът приема, че по делото се установиха плащания от ответника работодател към ищеца на обща стойност 7328,17 лв.

/по неоспорените 5 РКО – 3890 лв., паричния превод чрез „Изипей“ – 638,17 лв. и оспорените 2 РКО, за които се установи, че са подписани от ищеца – 2800 лв./. Недоказано остава твърдяното от ответника плащане на сумата от общо 500 лв. по неподписаните от ищеца РКО от 03.01.2023г. и от 04.04.2023г. Тези изводи съответстват и на данните по приетото заключение на вещото лице по извършената съдебна счетоводна експертиза.

На основание чл.66, ал.1, т.7 и чл.72, ал.1 от КТ основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са задължителен реквизит на трудовия договор, за чиято форма на доказване законът е установил писмена форма. Приетите в настоящото производство писмени доказателства не установяват договорки на страните по трудовото правоотношение за поС.ни трудови възнаграждения, различни от тези посочени в трудовия договор. Поради това съдът приема за доказано задължението за плащане на брутно основно трудово възнаграждение в размер на 710 лв. месечно. Тъй като трудовото правоотношение на страните е продължило по-малко от една година, съдът приема, че не е възникнало задължение за заплащане на договореното допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,60 %, което съгласно договора на страните се дължи за всяка година трудов стаж при настоящия работодател. Съгласно приетото заключение по извършената съдебна счетоводна експертиза, неоспорено в тази част, за срока на трудовото правоотношение съобразно реално отработеното време работодателят е начислил и изплатил дължимото нетно трудово възнаграждение в размер на общо 2774,97 лв.

Когато от общия установен размер на получените плащания 7328,17 лв. се извади сумата от 2774,97 лв. за дължимите трудови възнаграждения, разликата е в размер на 4553,20 лв. Предвид писмената форма за доказване на трудовия договор и неговото съдържание съдът приема за недоказани твърденията на ищеца за различен значително по-висок размер на договореното трудово възнаграждение и за платени дължими бонуси, за каквито липсват доказателства по делото. Поради това съдът приема, че платената сума над договореното трудово възнаграждение 4553,20 лв. погасява изцяло дължимите на основание чл.215, ал.1 от КТ дневни 6 командировъчни пари, за които страните не спорят, че са в размер на общо 3260 лв. По тези съображения исковете за заплащане на командировъчни пари и обезщетение за забава върху това вземане са неоснователни и ще бъдат отхвърлени.