Протоколно определение № 399 от 11.10.2024, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 399 гр. Пловдив, 09.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова

Сложи за разглеждане докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000352 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят ищец П. А. З., редовно призован, не се явява, не се представлява.

От адв. П. К., в качеството й на процесуален представител на жалбоподателя ищец, е подадена молба вх. № 8059/08.10.2024 г. с изразено становище да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.

Жалбоподателят ответник З., редовно призован, се представлява от адв. М.М., преупълномощен от адв. М. Г..

Жалбоподателят ответник е подал по делото и молба вх. № 6648/07.08.2024 г., към която е приложен договор за правна помощ, като са претендирани и разноски по съдържащ се в молбата списък по чл. 80 ГПК.

Адв. М. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че няма процесуална пречка да бъде даден ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва го.

1

С решение от 25.03.2024 г., постановено по т.д. № 286/2023 г. на Окръжен съд Стара Загора, е осъдено З. да заплати на П. З. сумата от 50 000 лв., частичен иск от 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 1 549 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени му при ПТП, станало на 27.11.2020 г., ведно със ЗЛ от 31.07.2023 г. до датата на окончателното изплащане, като е отхвърлено искането за присъждане на ЗЛ за периода от 04.12.2020 г. до 30.07.2023 г., като неоснователно. З. е осъдено да заплати адвокатско възнаграждение на адв. К. на основание чл. 38 ал. 2 ЗА, както и ДТ и възнаграждение на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.

Срещу така постановеното решение са подадени две въззивни жалби.

Ответникът в първоинстанционното производство З. е обжалвал решението изцяло в осъдителните му части, с основен довод, че не е настъпило ПТП, причинено от застрахован при него водач, като в тази връзка се твърди, че съдът е изградил доводите си само въз основа на приетите по делото АТЕ и СМЕ, които са използвали материалите от ДП, неприобщени по съответния ред към гражданското дело, и че съдът неправилно не е допуснал повторни експертизи, въпреки направените оспорвания от ответника. При условията на евентуалност са изложени и доводи за неправилно определяне на обезщетенията, както и за неправилен извод на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от страна на пострадалия. Искането е да се отмени първоинстанционното решение в осъдителните части, да се отхвърлят предявените искове, като се присъдят на жалбоподателя разноски за двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба е формулирано и доказателствено искане за допускане на повторни САТЕ и СМЕ, които да бъдат изготвени само въз основа на материалите, събрани по настоящото дело.

Срещу тази жалба е подаден писмен отговор от адв. П. К., в качеството й на процесуален представител на П. З., с изразено становище за нейната неоснователност и подробно развити съображения за това, с искане за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 ЗА. Оспорено е искането на ответника за разноски, като е направено, при условията на евентуалност, 2 възражение за прекомерност на същите. Изрично е посочено, че се оспорват доказателствените искания за допускане на повторни експертизи.

Въззивна жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за присъждане на ЗЛ за периода от 04.12.2020 г. до 30.07.2023 г. е подадена от адв. К., като пълномощник на П. З.. Твърди се, че неправилно съдът е приел кой е началният момент, от който застрахователят е уведомен за застрахователни претенции. В тази връзка са изложени доводи, че първият момент, който следва да се възприеме от съда, е 04.12.2020 г., когато е изтекъл срокът за уведомяване на застрахователя от самия застрахован, тъй като застрахователят не бил установил липсата на такова уведомяване.

Вторият момент, който се поддържа при условията на евентуалност, е 07.02.2022 г., като в тази връзка жалбоподателят се позовава на представено по делото писмо, адресирано до адв. Р., като представител на ищеца, и до процесуалното поведение на ответника, който, въпреки няколкократните указания на съда да представи застрахователната преписка, не го е сторил.

Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се присъди на ищеца ЗЛ върху обезщетението, считано от 04.12.2020 г., евентуално от 07.02.2022 г. до 30.07.2023 г.

С тази въззивна жалба е формулирано доказателствено искане отново да се задължи застрахователят да представи цялата застрахователна преписка. Претендирано е присъждане на разноски.

Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от З., с изразено становище за нейната неоснователност и с претенции за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

С разпореждането за насрочване на делото от 03.07.2024 г. е постановено извършване на справка в Районна прокуратура Стара Загора за движението по ДП, образувано във връзка с процесното ПТП.

Жалбоподателят ответник З. е задължен да представи данни за момента, в който е заведена при него щетата от ищеца по делото, по чие искане и има ли произнасяне по нея.

В отговор на разпореждането и на писмото на съда, по делото са получени писма вх. № 5887/09.07.2024 г. от Районна прокуратура Стара Загора и вх. № 6166/18.07.2024 г. от Районен съд Казанлък, от които е видно, че срещу Г.М.П., сочен като извършител на процесното ПТП, е образувано 3 наказателно производство, същият е привлечен като обвиняем, има внесен обвинителен акт и производството пред първоинстанционния съд по а.н.д. № № 126/2023 г. на Районен съд Казанлък е приключило, като П. е признат за виновен по предявеното му обвинение и по административен ред му е наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС.

В писмото на Районен съд Казанлък е отразено, че решението му не е окончателно, не е влязло в сила, същото е обжалвано и на 11.03.2024 г. делото, ведно с жалбата, са изпратени на Окръжен съд Стара Загора.

Въпреки отправеното искане до Окръжен съд Стара Загора още на 18.07.2024 г., по делото не е постъпил отговор приключило ли е наказателното производство по жалбата.

При служебна справка, направена от деловодителя на Апелативен съд Пловдив на 07.10.2024 г., в наказателно деловодство на Окръжен съд Стара Загора, е установено, че по жалбата срещу решението на Районен съд Казанлък е образувано н.д. № 272/2024 г., със страна Г. П., което е обявено за решаване на 15.05.2024 г. и до момента няма изготвен съдебен акт.

В цитираната по-горе молба, подадена от адв. П. К., се заявява, че се поддържат подадените от ищеца въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба на ответника. Изложени са и доводи за неоснователност на доказателствените искания, както и по съществото на спора.

Адв. М. – Поддържам въззивната жалба на доверителя ми и оспорвам въззивната жалба на ищца.

С оглед днес направения доклад, че производството по наказателното дело срещу Г. П. не е влязло в сила и че решението на Районен съд Казанлък по а.н.д. № 126/2023 г. е предмет на въззивното проверка от Старозагорски окръжен съд и с оглед факта, че по н.д. № 272/2024 г. все още няма постановено решение, въпреки че е обявено за решаване на 07.05.2024 г., моля по реда на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК да спрете производството по настоящото дело до приключване на наказателното дело. Считам, че е налице преюдициалност между двете дела. Ако с влязло в сила решение се установи, че Г. П. е увредил ищеца П. З., тогава доверителят ми ще промени становището си по жалбата и ще поддържа същата само по размер, но не и досежно основанието. Защото ще е налице акт по чл. 300 ГПК, който ще 4 обвърза гражданскоправния съд, който разглежда последиците.

Въпреки многократно изразеното становище от страна на доверителя ми, че не подлежат на доказване отрицателните факти, а корелативните, адв. К., която представлява ищеца, би следвало при условията на пълно и главно доказване да установи кога е заведена щетата. Тя, например, не направи искане по 192 адв. Р. да представи тези доказателства, а ги иска от ответника, който по принцип няма интерес да го прави.

С оглед указанията на съда, представям копие от извънсъдебна писмена претенция вх. № 04-66270/01.02.2022 г., подадена от П. З. чрез адв. В.

Р., ведно с пълномощно за адв. Р. за подаването й, както и писмо изх. № НЩ 5116/31.07.2023 г. до адв. А.Б., съдържащо окончателното произнасяне по претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение.

Твърдя, че пострадалият П. З. не е уведомявал лично доверителя ми, той не е уведомяван и от Г.М.П. до 04.12.2020 г., така, както твърди адв.

К., поради което най-ранната дата е претенцията, заведена от адв. Р.. Не сме уведомявани по-рано, поради което няма как да представим доказателства за такова уведомяване.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените в днешно съдебно заседание от адв. М. писмени доказателства, подробно описани по-горе.

Съдът намира, че са налице предвидените в чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК предпоставки за спиране на производството по настоящото дело. Основен спорен въпрос между страните по делото е дали има осъществено ПТП от застрахован при ответника водач, при което да е пострадал ищецът в производството. Установяването на виновното и противоправно поведение на Г. П. е предмет на наказателно производство, което към настоящия етап все още не приключило. Извън компетентността на гражданския съд е да установява престъпни обстоятелства, при наличие на висящо наказателно производство, поради което настоящото производство следва да бъде спряно до приключване на н.д. № 272/2024 г. на Окръжен съд Стара Загора, с влязъл в сила съдебен акт.

Ето защо и на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК съдът 5

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по в.т.д. № 352/2024 г. по описа на Апелативен съд Пловдив до приключване на н.д. № 272/2024 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора с влязъл в сила съдебен акт.

Определението за спиране подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от днес за жалбоподателя ответник З. и от съобщаването за жалбоподателя ищец П. З..

ДА СЕ ПИШЕ писмо до Окръжен съд Стара Загора, в което да се отрази, че незабавно, след постановяване на съдебен акт по н.д. № 272/2024 г., следва да бъде уведомен Апелативен съд Пловдив, като се изпрати препис от акта по делото за продължаване на процесуалните действия по него.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието се закри в 10.30 часа.

ОПРЕДЕЛИ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Разпечатката съдържа 60 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2533e289-118e-4c43-ba08-b10a451c68fa