Решение № 410 от 06.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20211001000351 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, в съответствие с указанията в Решение № 72 от 31.03.2021г. по гр.д. № 3006/2020г. на ВКС, І II г.о., с което е отменено изцяло Решение № 1343 от 25.06.2020г. по в.т.д. № 6 84/2020г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, девети състав, с което е било обезсилено Решение № 8831 от 27.12.2019г. на СГС, ГО, I – 12 състав като недопустимо, поради липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника - Република България чрез Министъра на финансите. С оглед така дадените указания с Решение № 72 от 31.03.2021г. по гр.д. № 3006/2020г. на ВКС, ІII г.о. настоящият състав следва да разгледа спора по същество.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на Република България чрез Министъра на финансите – ответник в първата инстанция против Решение № 8831 от 27.12.2019г. на СГС, ГО, I-12 състав, постановено по гр.д.№ 13164/2017г., с което Република България, представлявана от Министъра на финансите е осъдена да плати на „НИМЕКС-2004 М“ ООД сумата 177 122,90 лева обезщетение за имуществени вреди на основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.7 от КРБ, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 09.10.2014г. до окончателното изплащане, както и съдебни разноски в размер на 9 895 лева.

В жалбата се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни доводи са изложени в жалбата. Основният довод е, че решението е недопустимо поради липса на пасивна процесуална легитимация на държавата, представлявана по реда на чл.31,ал.1 ГПК, да отговаря за виновни и противоправни действия от страна на Народното събрание.

Основните доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение са свързани с 1 твърденията, че държавата не се явява възложител на държавни функции по смисъла на чл.

49 от ЗЗД, предвид конституционно установената форма на народно представителство, прекия избор на народните представители от избирателите и нормата на чл. 62 от Конституцията. Освен това се навеждат доводи за необоснованост на извода на съда, че приемането на противоконституционен законодателен акт представлява противоправно деяние, както и че нормата на чл. 35а от ЗЕВИ е противоконституционна от момента на нейното приемане. Сочи, че с горното решаващият съд е иззел компетентността на Конституционния съд, който е единствено компетентния орган за произнасяне по конституционосъобразността на нормативните актове. Излага, че съгласно трайната и непротиворечива практика на Конституционния съд, действието на обявения за противоконституционен закон се преустановява от момента на влизане в сила на решението за нейното прогласяване, което няма обратно действие. Поддържа, че до момента на влизане в сила на решението законът продължава да поражда правно действие, да се прилага и да урежда обществените отношения, за което се позовава на съдебна практика. Навежда доводи за липса на противоправно деяние съгласно чл. 151 ал. 2 от конституцията, тъй като упражняването на законодателна власт не може да бъде противоправно действие. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че е налице противоправно бездействие на народното събрание, досежно уреждане на последиците от обявените за противоконституционни правни норми с доводи, че разпоредбата на чл. 22 ал. 4 от ЗКС не въвежда задължение за Народното събрание. Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на деликта, уреден в чл.49 от ЗЗД. Твърди, че надлежен ответник е самото народно събрание, притежаващо призната от закона правосубектност и дееспособност. Моли въззивния съд да обезсили решението като недопустимо, алтернативно да го отмени и отхвърли предявения иск като неоснователен.

В срока по чл.263 ГПК ищецът в първата инстанция „НИМЕКС-2004 М“-ООД е подал писмен отговор, в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба.Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно.

Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно и допустимо. След отмяна на въззивното решение като неправилно, делото е върнато от ВКС за ново разглеждане от въззивния съд по същество на спора, което предпоставя валидност и допустимост на обжалвания акт ( чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК), от която въззивният съд следва да изходи при решаването на спора.

Апелативен съд - София, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „НИМЕКС – 2004 М“ ОДД срещу Република България, чрез Министъра на финансите с осъдителен иск с правно основание чл.49, от ЗЗД, вр.чл.7 от Конституцията за заплащане на сума в размер на 177 122,90лв., представляваща имуществени вреди в размер на удържана и заплатена такса за периода от 01.01.2014г. до 31.08.2014г. на основание чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, които разпоредби са обявени за противоконституционни с Решение №13/31.07.2014г. по к.д. №1/2014г. на Конституционния съд на Република България, влязло в сила от 10.08.2014г., както и поради противоправно бездействие от страна на Народното събрание /НС/ да уреди последиците от противоконституционните разпоредби. Претендира се законна лихва от датата на увреждането – 09.10.2014г. – изтичането на двумесечния срок, предвиден в ПОДНС за рапариране на вредите от противоконституционен закон до окончателното заплащане на сумата.

2

В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, като експлоатира вятърна централа - находяща се в поземлен имот с кадастрален № 030096 по плана на земеразделяне на гр. ***, община ***, а именно ВяЕЦ „Нимекс“. Навеждат се доводи, че на 02.04.2008г. с „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ“АД, е сключен Договор № 53/02.04.2008г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВяЕЦ „Нимекс“. Сключени са и Анекси към посочения договор. С точка 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г., е създаден раздел V, в гл. IV от ЗЕВИ, сочещ на задължение за такса за производство на електрическа енергия в размер на 20% от преференциалната цена по чл. 31 от ЗЕВИ, която се удържа и внася от обществения доставчик „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД. Процесната сума е удържана от ищеца и внесена в полза на държавния бюджет.

Навеждат се доводи, че с приемането на противоконституционна разпоредба НС е осъществило противоправно деяние, в резултат на което за ищеца са настъпили имуществени вреди. Изложено е становище и след обявяване на процесните разпоредби на ЗЕВИ за противоконституционни, на основание чл.88 от Правилника за дейността на Народното събрание, да е възникнало задължение в двумесечен срок НС да уреди възникналите правни последици от противоконституционната разпоредба, който срок е изтекъл, а регламентация не е извършена.

Не е спорно между страните, че ищецът е производител на електрическа енергия като титуляр на лицензия, чрез изграден енергиен обект вятърна централа - ВяЕЦ „Нимекс“ , с обща инсталирана мощност 3000 кW, състояща се от един генератор с номинална мощност 1 5 0 0 kW, с местонахождение поземлен имот с кадастрален № 030096 по плана на земеразделяне на гр. ***, община ***, съгласно нотариален акт № 031, том VII, рег. № 4333, дело № 779/2006г. и разрешение за строеж № 275/05.07.2007г., издадено от главния архитект на Община *** и един генератор с номинална мощност 1500 kW, находящ се в поземлен имот с кадастрален № 019073 по плана за земеразделяне на гр. ***, община ***, съгласно нотариален акт № 040, том VIII, рег. № 4344, дело № 779/2006г. и разрешение за строеж № 276/05.07.2007г., издадено от главния архитект на Община ***.

На 02.04.2008г. между „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ“ АД и „Нимекс 2004“ ЕООД е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник с № 53/2008г.

На 22.12.2008г. между страните е сключен Анекс № 1 към същия договор, с който произвежданата от ищеца мощност е увеличена от 3000 kW на 4500 kW, като съответно е изменено и прогнозираното количество произведена енергия.

С Анекс № 2 от 05.01.2012г., сключен между „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ“ АД и „Нимекс 2004“ ЕООД страните са уговорили, че дружеството „Нимекс – 2004 М“ ООД замества изцяло като страна по Договор за изкупуване на енергия № 53 от 2008г. дружеството „Нимекс 2004“ ЕООД.

На 15.09.2007г. между „Нимекс 2004“ ЕООД и „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД е сключен договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителна мрежа № 3810/20.10.2006-3014/22.03.2007-4006/17.08.2007г., изменен с Анекс № 1 към същия договор.

На 20.03.2012г. между „Нимекс 2004“ ЕООД, „Нимекс 2004 М“ ООД и „Е.ОН БЪЛГАРИЯ МРЕЖИ“ АД е сключено споразумение към договор за присъединяване № 3810/20.10.2006-3014/22.03.2007-4006/17.08.2007г., с което страните са уговорили, че „Нимекс 2004 М“ ООД ще замести „Нимекс 2004“ ЕООД като страна по договора.

3

На 22.07.2013г. между „Енерго – про мрежи“ АД и „Нимекс 2004 М“ ООД е сключен договор при общи условия за достъп на производител на електрическа енергия до електроразпределителна мрежа на „Енерго – про мрежи“ АД № НД – Д – 13 – 100/22.07.2013г.

Представени са по делото 8 броя фактури, а именно: № 36/31.01.2014г.;

38/28.02.2014г.; №39/31.03.2014г.; №40/30.04.2014г.; №41/31.05.2014г.; №42/30.06.2014г.;

№43/31.07.2014г.; №44/31.08.2014г.;

На основание чл.186 от ГПК по делото пред първоинстанционния съд е изискана справка от КЕВР по въпроса какъв е размерът на постъпилите по сметка на КЕВР за всяко тримесечие по реда на чл.35б от ЗЕВИ такси по чл.35а от ЗЕВИ, удържани от „Нимекс 2004 М“ ООД през периода 01.01.2014г. – 31.08.2014г. В изпълнение на така дадени указания КЕВР е предоставило извлечение за дължимите от „Нимекс 2004 М“ ООД такси, а именно 177 122,90 лв. КЕВР е посочила, че дължимата сума е удържана и внесена по бюджетната сметка на КЕВР по реда на чл. 35б от ЗЕВИ. Постъпилите в Комисията средства са прехвърлени към централния бюджет при спазване на указание, издадено съвместно от Министерство на финансите и Българската народна банка.

По делото пред първоинстанционния съд е изготвена съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице – В. Д. П., което излага, че от извършената проверка в счетоводството на „Е.ОН България Продажби“ АД и предоставената информация се установява, че размерът на удържаните от „Е.ОН България Продажби“ АД такси на основание чл. 35а, ал. 2 от ЗЕВИ за периода 01.01.2014г. – 09.08.2014г. върху произведената от „Нимекс 2004 М“ ООД електрическа енергия възлиза на 177 122.90 лв. Вещото лице установява още, че така посочената сума, удържана на основание чл. 35, ал. 2 от ЗЕВИ е преведена на КЕВР.

Посочва се още, че законната лихва от момента на изискуемост на плащането до дата на подаване на исковата молба по всяка от фактурите е в общ размер на 61 696,47 лв.

Наторно известно е на съда, че с решение на КС №13/31.07.2014г. разпоредбите на чл.35а-чл.35в от ЗЕВИ са обявени за противоконституционни. Решението е обнародвано на 06.08.2014г. и е влязло в сила на 10.08.2014г. , съгласно нормата на чл.151, ал.2 от КРБ противоконституционният закон не се прилага от деня на влизане на решението в сила .

Т.е. безспорно за релевирания период от 01.01.2014г. до 31.08.2014г. законовата разпоредба е действаща.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Настоящата инстанция намира, че наведените фактически твърдения и формулирания петитум , с който се претендира връщане на сумата, внесена от ищеца в държавния бюджет по силата на законово норма, която впоследствие е обявена за противоконституционна обосновава извод за правна квалификация на предявения иск по чл. 55 ал.1 предложение 1 от ЗЗД. Въпреки доводите за наличие противоправно поведение на ответника, в качеството му на работодател на Народното събрание, изразяващо се в приемане на противоконституционна правна норма, фактическото основание на иска се базира на твърдението осъществено плащане в полза на държавния бюджет осъществено от ищеца, в качеството му производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, по силата на законово задължение, установено с разпоредбата на чл.35а от ЗЕВИ, както и за последващо прогласяване на нейната противоконституционност. На тези фактически твърдения съответства и наведения петитум за връщане на внесената сума , което обосновава извода за правна квалификация на спора по чл. 55 ал.1 т.1 от ЗЗД - за връщане на парична сума, предоставена от ищеца на ответника при липса на валидно правно основание.