Решение № 374 от 11.12.2017, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…….

Димитровград, 11.12.2017г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд –Димитровград, на девети ноември две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ

: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар: С.Д.

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№697 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът Г.Н.С. поддържа, че е собственик на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК на Димитровград, одобрена през 2006г., целия с площ 419 кв.м., ведно със самостоятелен обект в сграда идентификатор ***.1, с предназначение „жилище“ с площ 92,80 кв.м., находящо се на първи етаж от многофамилна жилищна сграда в Димитровград, ул.“***, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, както и самостоятелна сграда, построена в същия поземлен имот с идентификатор ***.3 с предназначение „сграда за търговия“. Правото си на собственост придобил с Нотариален акт №78, т.ХVІІ, дело №1790/2014г. на СВп при РС-Димитровград.

Твърди, че с Нотариален акт №75, т.Х, дело №2113/2005г. на СВп при РС-Димитровград ответникът Д.М.Т. продала на ответниците К.З.П. и С.П.П.

½ ид.ч. от УПИ ХІV-1181, целия с площ 417,953 кв.м., находящ се в кв.148, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, ведно с втория етаж от западната половина на двуетажната жилищна сграда тип „близнак“ с площ 110 кв.м., представляваща ПИ с идентификатор ***, ведно с таванско помещение с площ 110 кв.м. и двете южни избени помещения с площ 50 кв.м. и гараж с площ 25 кв.м.

Ищецът счита, че продажбата на цялото таванско помещение е нищожна на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД. Жилищната сграда, в която се намирало това таванско помещение, била построена върху ПИ *** по КККР на Димитровград с площ 419 кв.м., който е собственост при равни дялове между ищеца и купувачите по сделката. През 1969г., когато праводателите на страните решили да построят сградата, те се разбрали първия етаж от нея, заедно с три мазета- западно, южно и северно, да бъде за праводателя на ищеца, а втория, заедно с две южни мазета, за праводателите на първия ответник. Извън предмета на правото на строеж останал тавана, който се явявал обща част по предназначение на жилищната сграда, съгласно чл.38 от ЗС. Към момента на построяването, сградата имала статут на етажна собственост, а тавана- статут на обща част по предназначение.

Поради това и тавана не можел да бъде обект на прехвърлителни сделки. В тази връзка, въпросния таван не бил предмет и на дарението, извършено с Нотариален акт №87, т.ІХ, дело №2674/1997г. в полза на ответника Д.М.Т.. С оглед изложеното, ищецът заявява, че продажбата от първия ответник на останалите двама ответници в частта на таванското помещение с площ 110 кв.м. се явява нищожна, поради невъзможен предмет- основание по чл.26 ал.2 от ЗЗД. От това таванско помещение ищецът притежавал ½ ид.ч., отговаряща на участието му в общите части на сградата, като етажен собственик.

С посоченият нотариален акт за покупко-продажба, първият ответник продал на останалите ответници и двете южни избени помещения с площ от 50 кв.м. За тези помещения първия ответник не притежавал документ за собственост, тъй като такъв документ не притежавал и нейния праводател- М.Д.Т..

Първоначалните собственици на терена били постигнали договорка избените помещения да се разделят, като праводателя на ищеца получи три от тях-южно, западно и северно мазе, а праводателя на ответника- две южни мазета.

Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД вр.чл.38 ЗС на извършената с Нотариален акт №75, т.Х, дело №2113/2005г. на СВп при РС-Димитровград продажба на таванско помещение с площ 110 кв.м.; да признае за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на ½ ид.ч. от тавана на жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, който таван се явява обща част на сградата; да признае за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на 3 избени помещения, разположени в жилищната сграда с идентификатор *** по КККР на Димитровград, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, принадлежащи към СОС ***.1, а именно: едно западно, едно южно и едно северно помещение с обща площ 50 кв.м., обособени в западната част на сградата, с общ самостоятелен вход от запад. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът Д.М.Т. представя отговор на исковата молба, в който поддържа, че иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД е допустим, но неоснователен, а исковете с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК са недопустими по отношение на нея. Поддържа, че с нотариален акт №181, том ІІІ, рег.№6940, дело №581, тя е продала спорното таванско помещение на втория и третия ответник по делото, като им е предала и владението върху него. Поради това, ищецът нямал правен интерес да установява собственически права върху таванското помещение и спрямо Д.М.Т., която не се легитимира като собственик на това помещение към датата на предявяване на иска, нито упражнява върху него владение или друга фактическа власт. Обстоятелството, че е праводател на другите двама ответника по делото, както и че е предявен иск за нищожност на сделката, не обосновавали наличие на правен интерес за ищеца да насочи установителния иск и против нея, тъй като тя вече не била собственик на процесното таванско помещение. По аналогични съображения недопустим се явявал и втория иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК досежно установяване на правото на собственост на ищеца спрямо Д.Т. върху процесните три избени помещения. Поради изложеното иска производството по делото в частта му по отношение на предявените срещу нея два иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да бъде прекратено, като й бъдат присъдени и деловодни разноски.

На следващо място, оспорва трите иска по основание. По отношение на иска с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД, счита ,че таванското помещение е самостоятелна част от жилищната сграда, а не обща част на същата.

То се ползвало като складово помещение и обслужвало само втория жилищен етаж, откъдето бил и единствения достъп до него. Заявява, че постигнатата уговорка с НА №102, том І, дело №199/1969г. между праводателите на страните е била таванското помещение да е складово помещение, обслужващо единствено жилището на втория етаж от сградата, срещу което собственика на първия етаж бил компенсиран с получаването на едно мазе в повече. Достъпът до таванското помещение бил възможен само от втория жилищен етаж, което отговаряло и на одобрения архитектурен проект на сградата. От момента на построяване на сградата през 1970г. само собствениците на втория етаж владеели самостоятелно, непрекъснато и необезпокоявано от собствениците на първия етаж, това таванско помещение. Това владение е продължило повече от 10 години, поради което ответника заявява, че към 12.08.2005г. е придобила собствеността върху таванското помещение чрез давностно владение. Дори да се приемело, че към датата на отчуждаването на таванското помещение ответницата Т. не е била негов собственик, то втория и третия ответник са придобили същото чрез добросъвестно и непрекъснато владение в продължение на повече от 5 години, считано от 12.08.2005г.

Иска предявените искове с правно основание чл.124 от ГПК да бъдат отхвърлени като неоснователни, в случай, че съдът не приеме, че същите са недопустими по отношение на нея. По отношение на таванското помещение поддържа, че то не е обща част от сградата, а се притежава само от собствениците на втория етаж на сградата. По отношение на иска за избените помещения, счита, че той е неоснователен, тъй като липсвал правен интерес от страна на ищеца да установява собственически права върху 3-те избени помещения, които не се оспорват от ответниците.

От своя страна ответниците К.З.П. и С.П.П. депозират отговор, в който поддържат, че иска по чл.26 ал.2 от ЗЗД е допустим, но неоснователен, като такъв бил и иска по чл.124 ал.1 от ГПК по отношение на таванското помещение. Третият иск- този с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за трите избени помещения бил недопустим по отношение на тези двама ответници, тъй като ищеца нямал правен интерес от неговото предявяване, доколкото те не оспорвали правото на собственост на ищеца върху трите мазета и не му пречели да упражнява същото върху тях. Искат производството в тази му част да бъде прекратено, както и да им бъдат присъдени направените деловодни разноски.

От друга страна, двамата ответници оспорват твърдението, че таванското помещение е обща част на сградата, като поддържат, че то по съгласие на всички собственици е станало складово помещение, което обслужва само втория етаж и е самостоятелен обект на правото на собственост, който може да бъде придобиван, както чрез сделка, така и по давност. Поддържат, че двамата праводатели на страните постигнали съгласие собственика на втория етаж на къщата да я дострои с таванско помещение, което да обслужва само него и съответно само той да има достъп до този таван. Именно с тази уговорка двамата собственици на етажи променили предназначението на таванското помещение от обща част която да обслужва и двата етажа в складово помещение, което да обслужва само втория етаж. От момента на построяване на къщата през 1970г. само собственика на втория етаж имал достъп до въпросното таванско помещение, като го ползвал самостоятелно, необезпокоявано, явно, непрекъснато и със съзнанието, че е собственик на същото. След 12.08.2005г., когато Д.Т. продала имота на другите двама ответници, те повече от 10 години, също самостоятелно, необезпокоявано, явно и непрекъснато владеели таванското помещение, като сами осигурявали неговата поддръжка. Поддържат, че въпросното таванско помещение не е обща част на сградата към настоящия момент, като е загубило това си предназначение по съгласие на собствениците на обектите в сградата, изразено чрез фактически и конклудентни действия.

На следващо място поддържат, че праводателите на страните са разпределили ползването на мазетата в жилищната сграда, като този на ответниците трябвало да ползва две южни мазета, а този на ищеца- три мазета-южно, западно и северно. Мазетата се ползвали от страните по така уговорения начин и до момента, като ответниците не оспорвали правото на собственост на ищеца, нито му били дали основание за завеждане на този иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №102, том І, дело №199/1969г., съставен от съдия при РС-Димитровград, на 23.04.1969г., М.Д.Т. е продал на Н.Г.С. следния свой недвижими имот: ½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 400 кв.м., находящо се в Димитровград, кв.“***“, при граници на цялото: улица, М.В., Я.С. и И.Д., съставляващо парцел V в квартал 110 по плана на квартал „***“, за сумата от 1800 лева. Двамата договарящи се съгласили да построят обща жилищна сграда върху горния парцел, на два етажа, като първия етаж е на Н.Г.С., а втория –на М.Д.Т., съгласно утвърден архитектурен план.

Според представения от ищците заверен препис от Протокол от 29.04.1969г. М.Д.Т. и Н.Г.С. са се споразумели да изградят жилищна сграда на 2 етажа, като първия етаж с три мазета- южно, западно и северно, ще бъде за Н.С., а втория етаж и две южни мазета- за М.Т..

Съгласно

Нотариален акт за дарение на недвижим имот №87, том ІХ, дело 2674/1997г. на нотариус Р.С.при РС-Димитровград, П.Ц.Т.дарила на дъщеря си Д.М.Т. притежаваните от нея ¾ ид.ч. от следния недвижим имот: ½ ид.ч. от дворно място цялото с площ от 400 кв.м., съставляващо имот пл.№1181, отреден за парцел ХІV, квартал 148 по плана на града, ведно с втори етаж от построената в имота западна половина на двуетажна жилищна сграда тип „близнак“, при граници на парцела: улица, М.В., Я.С. и И.Д., като дарителя запазва за себе си правото да ползва имота, докато е жива.