Присъда № 22 от 16.02.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 22 от 16.02.2026 година, постановена по НОХД № 447/2025 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият А. С. /A.S./, роден на **********г. в гр. ***, **********по обвинение в престъпление по чл.279, ал.1 от НК за това, че на 28.05.2024 година, около 18.00 часа, в района на гранична пирамида № 233, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна стрА.. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и глоба в размер на 255.65 евро.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.180, ал.3 от НПК чрез защитник, по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв.

Д.И.Д. от АК Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на А. С..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Д.И.Д. заявява, че обвинението е доказано от събраните по делото доказателства и желае съдът да да наложи минимално предвидените в Закона наказания с оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, самопризнанието му и причините, поради които е извършил деянието..

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа стрА.:

Подсъдимият А. С. е роден на **********г. в гр. ***, Палестина. Подсъдимият живеел в родината си, но по неустановено по делото време в края на 2023г. я напуснал и отишъл в Република Турция. След това той решил да се установи в друга държава на територията на Европа и по-конкретно в Германия, като премине от Република Турция в Република България през границата на стрА.та ни не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В изпълнение на намерението си подсъдимият се свързал с неустановено по делото лице, което обещало срещу заплащане на парично възнаграждение да отведе подсъдимия до гр.

София. На 27.05.2024г. това неустановено лице събрало група от 5 човека, между които и подсъдимият и с автомобил всички отпътувА. от гр. Истанбул към турско–българската граница. ДостигнА. гориста местност и оттам продължили да се движат пеш. Вечерта достигнА. границата между двете държави и пренощувА. там. На следващия ден 28.05.2024г. около 18.00 часа подсъдимият А. С. преминал през възпрепятстващо съоръжение на българската граница, в което имало отвор, но веднага след това остА..те хора от групата били забелязани от турски полицаи и те не успели да преминат на българска територия. Единствено подсъдимият преодолял възпрепятстващото съоръжение в района на гранична пирамида № 233, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, но докато преминавал на българска територия той бил забелязан от св. А. Д.

– служител на ГПУ Елхово при РДГП Елхово, на длъжност граничен полицай, заедно с негови колеги, и веднага след това в близост до 233 гранична пирамида подсъдимият бил задържан и отведен в ГПУ Болярово. Задържаното лице не представило документ за самоличност и не говорено български език.

При регистрацията на задържаното лице същият се представил като А. С. /A.S./, гражданин на Палестина. При влизането си в стрА.та ни подсъдимият А. С. не е носил 1 документ за самоличност, нито е имал надлежно разрешение, даващо му право да влизане в Република България.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към МП на РБ, се установява, че А. С. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля А. Д., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля А. Д. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият А. С. е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 28.05.2024 година, в района на гранична пирамида № 233, находяща се в землището на село Голям Дервент, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. НА.це е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля А. Д., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. В настоящият случай, откриването на нарушителя на границата след влизането му в Република България и вече на територията на стрА.та ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна стрА. е нА.це, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна стрА., инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира крайната си цел – да достигне до територията на Република България.

2

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А. С. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в стрА.та ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България, след което да продължи към Германия.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на стрА.та ни, след което да продължи към Германия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс.А. С. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в стрА.та. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствА. за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са нА.це многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 255.65 евро, равняващи се на 500.00 лева.

Съдът намери, че са нА.це материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на А. С., тъй като към момента на деянието той не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс. А. С. за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът счита, че не са нА.це основания да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал.3 от НК и на А. С. да не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази разпоредба би се стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като процесното и затова според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл. 55, ал. 2 НК ще доведе до изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. В случая са нА.це и отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на обществена опасност на деянието и динамиката на този вид престъпления в стрА.та и с не налагането на кумулативно 3 предвиденото наказание глоба би се стигнало до неоправдано снизхождение.

Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на оргА., който ги е направил, и не следва да се присъждат.