Решение № 137 от 11.08.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Дулово, 11.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай К. К. при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. К. Гражданско дело № 20253410100234 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Т. Й. К. с ЕГН ********** против „*** (конституиран като правоприемник на „***“ ООД с Определение № 127/19.03.2026 г. по реда на чл. 227 от ГПК), обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът претендира да бъде признато за установено в отношенията му с ответното дружество, че не дължи паричните суми, за които се провежда принудително събиране по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.П.Я с рег. № 711 на КЧСИ, изискуеми въз основа на Изпълнителен лист от 09.05.2011 г., издаден по ч.г.д. № 372/2011г. по описа на РС-Дулово. Твърди се, че правото на принудително изпълнение за вземанията по този титул е изцяло погасено поради изтичане на предвидената в закона обща давност.

В петитума на исковата молба се иска признаване на недължимост на задължението за сумите, посочени в изпълнителния лист, а именно: главница от 14 355,49 лв., просрочена лихва от 3 414,65 лв. и разноски от 960,80 лв., на основание настъпила погасителна давност.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „***“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който изрично и безусловно признава предявените искове за основателни.

Ответникът потвърждава, че възможността за принудително събиране на сумите по процесния изпълнителен лист е погасена по давност.

В откритото съдебно заседание на 15.04.2026 г. от процесуалния представител на ищеца – адв. Р. Д. – е постъпила писмена молба с вх. № *** г.

С нея се поддържа изцяло исковата молба в първоначално предявения вид и се прави изрично процесуално искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 от ГПК. Претендират се разноски по реда 1 на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Съдът намира, че са налице кумулативно предвидените в чл. 237, ал. 1 от ГПК предпоставки за произнасяне с решение съобразно направеното от ответната страна изрично признание. Признатото от ответника право не противоречи на императивни правни норми или на добрите нрави, а предмет на отрицателните установителни искове са субективни граждански права, с които страните могат свободно да се разпореждат.

На основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, съдът не излага подробни мотиви за изясняване на фактическата обстановка, а обосновава съдебния си акт изцяло с направеното признание на иска от ответната.

Предявените отрицателни установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло в рамките на заявения петитум.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че изпратената по делото справка/писмо от ЧСИ Д.П.Я (изх. № 33803/17.11.2025 г.) единствено има значението да удостовери, че процесното задължение по изпълнителния титул е предмет на принудително събиране и не е платено по сметката на ЧСИ.

Начислените от ЧСИ допълнителни такси по принудителното изпълнение и текущи лихви в хода на изпълнителното производство не съставляват предмет на настоящото исково производство, тъй като съдът е обвързан единствено от заявените с исковата молба претенции и не може да се произнася извън техния обхват. Предмет на правна защита са единствено сумите по Заповед № 289, послужили за база на изпълнителния лист.

По отношение на отговорността за разноски (чл. 78, ал. 2 от ГПК):

Искането на ответника за прилагане на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неоснователно. Ответникът е дал повод за завеждане на спора, образувайки и поддържайки висящо принудително производство въз основа на отдавна погасени по давност вземания. Сезирането на съда по реда на чл. 439 от ГПК е съставлявало единствената възможност за защита на длъжника, поради което разноските се възлагат на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

По отношение на адвокатското възнаграждение (чл. 38, ал. 2 от ЗА):

Защитата на ищеца е осъществена безплатно от адв. Р. Д. от АК-Варна по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Поради направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските и съобразно задължителната практика на СЕС по дело C-438/22, съдът определя хонорара съгласно обема на положения труд в това специфично исково производство, приключило в едно заседание при хипотезата на чл. 237 от ГПК.

Справедливото и обосновано възнаграждение възлиза на 613,55 евро (равностойни на 1 200,00 лева), която сума ответникът следва да заплати на адв. Р. Д. [.

По отношение на дължимата държавната такса (чл. 78, ал. 6 от ГПК):

Ищецът е бил изцяло освободен от внасяне на държавна такса в производството поради материално затруднение. Тъй като исковете се уважават, дължимата за разглеждането на спора държавна такса (в размер на 4% от предявената цена на иска от 18 730,94 лв.) следва да се поеме от 2 ответника.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът „***“ ЕАД ще бъде осъден да заплати дължима държавна такса в размер на 383,08 евро (равностойни на 749,24 лева) по сметката на Районен съд – Дулово.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 237 във вр. с чл. 439, ал.

1 от ГПК, в отношенията между Т. Й. К., ЕГН **********, с постоянен адрес:

**** обл. Силистра, и „***, със седалище и адрес на управление: гр. **** (конституиран като правоприемник на „***“ ООД), че Т. Й. К. с ЕГН ********** не дължи на „***“ ЕАД сумите, за които се провежда принудително събиране по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.П.Я [source: 3, 32], индивидуализирани в Изпълнителен лист от 09.05.2011 г., издаден въз основа на Заповед № 289 за незабавно изпълнение по ч.г.д. № 372/2011 г. по описа на Районен съд – Дулово, а именно:

-Главница в размер на 7 339,85 евро (седем хиляди триста тридесет и девет евро и 85 цента), равностойни на 14 355.49 лв.;

- Законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 29.04.2011 г. до окончателното изплащане на сумата„ -Лихва за просрочие и такси за закъснение за периода от 28.07.2010 г. до 27.04.2011 г. в размер на 1 745,89 евро (хиляда седемстотин четиридесет и четири евро и 89 цента), равностойни на 3 414.65 лв.;

-Присъдени разноски по заповедното производство в размер на 491,25 евро (четиристотин деветдесет и едно евро и 25 цента) , равностойни на 960.80 лв., поради погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

**** (конституиран като правоприемник на „***“ ООД), да заплати на адвокат Р. В. Д. от АК-Варна, с личен № ***, със служебен адрес: ****,, сумата от 613,55 евро (шестстотин и тринадесет евро и 55 цента) , равностойни на 1 200,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „***“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати в полза на Районен съд – Дулово сумата от 383,08 евро (триста осемдесет и три евро и 8 цента) , равностойни на 749,24 лв., представляваща дължима държавна такса за производството на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК [source: 29].

Решението е постановено при условията на чл. 237 от ГПК (признание на иска).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Силистра в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

3

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 4