Решение № 637 от 03.10.2025, Районен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. Силистра, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян Ив. Стоянов при участието на секретаря Н. Д. Г. като разгледа докладваното от Стоян Ив. Стоянов Гражданско дело № 20243420100827 по описа за 2024 година

Постъпила е искова молба от „К. И.“ АД, с ЕИК:.........................., в която твърди, че на 21.04.2020 година, ответника е сключил Договор за потребителски кредит „Екстра“№Д3011641/25.09.2023 година за сумата от 3000 лева. Също така твърди, че ответника не е изпълнил задължението си към кредитора. Твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на задължението и е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по което е било образувано ч.гр.дело №222/2024 година на СРС. Искането на ищеца е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение. Срещу нея е било подадено възражение от ответника, поради което на ищеца е било указано да предяви иск за установяване на вземането си. В тази връзка претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 3000 лева главница, 360 лева договорна лихва за периода от 25.10.2023 година до 25.01.2024 година, 18,56 лева лихва за забава за периода от 26.10.2023 година до 08.02.2024 година. Претендира и присъждане на извършените разноски по настоящото дело и тези в заповедното производство.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания за прилагане на цитираното ч.гр.дело.

Ответникът, Д. В. В. с ЕГН:**********, чрез процесуалния си представител представя отговор на исковата молба в който заявява, че оспорва иска по основание и размер. Не отрича за сключения договор за кредит, но твърди, че обявяването на предсрочната изискуемост на задължението не достигнала до нея, поради което счита претенциите за неоснователни. Също 1 така твърди, че сключения договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като е нарушено изискването на чл.11,ал.1, т.10 от същия Закон, а щом е недействителен то тя дължи само главницата по кредита.

Предявен е иск по чл.415, ал.3 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК и чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

След като съобрази представените и събрани в хода на производството доказателства, съдът прие за установено следното:

От събраните в хода на делото доказателства се установи, че действително по заявление на ответника, между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“№Д3011641/25.09.2023 година за сумата от 3000 лева за срок от 18 месеца. Годишния лихвен процент е бил 36 процента фиксирана лихва, а годишния процент на разходите е бил посочен като 49,7 процента. Съгласно договореното /в приложение №1/ вноската по кредита е фиксирана на 166,67 лева главница и 90 лева лихва. На ответника е бил предоставен погасителен план в който освен вноската по кредита е включена и вноска с размер от 120 лева за неустойка, като крайната вноска за неустойката за всички месеци става 2160 лева. Също така на ответника ищцата са били предоставени общите условия по договора за потребителски кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Към момента на постановяване на настоящото решение, срокът на договора е изтекъл. Не се събраха никакви доказателства ответника да е изпълнявал изобщо задълженията си по договора. Това е мотивирало ищеца да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение на 14.02.2024 година. Такава е била издадена по ч.гр.дело №222/2024 година на Силистренския районен съд. Същия е предявил искане за издаване на заповед за изпълнение за цялото задължение, считайки договора за предсрочно изискуем.

От събраните до момента доказателства не се установи тази предсрочна изискуемост да е била настъпила към момента на подаване на заявлението/14.02.2024 година/. Вярно е, че в сключения между страните договор е предвидена възможност за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението при невнасяне на определен брой вноски. Това обявяване обаче следва да бъде обективирано в изявление до ответника, каквото до момента на подаването на заявлението не е било отправено до него. Това води до основателност на възражението на ответника, че задължението по договора не е било обявено за предсрочно изискуемо. След като това е така, то той е дължал само падежиралите главници и лихви, както и обезщетение за забавено изпълнение от настъпване на падежа на всяка вноска до 14.02.2024 година, но не и останалите вноски по главницата и лихвите, както и обещетение за забавено изпълнение върху тях.

Договорът, на която заявителят се позовава, изпълнява характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

2

1 ЗПК, който гласи, че това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. В разпоредбите на чл.10-11 от Закон за потребителския кредит са изброени изискванията за форма и съдържание на този вид договори. Анализирайки съдържанието на сключения договор между страните, съдът стигна до извода, че същия не отговаря изцяло на изискванията посочени в Закона. Така например в индивидуално уговорения договор са предвидени обезпеченията по сключения договор в чл.4.5, изискващи гаранция. Предвидена е била и неустойка за не обезпечаването на кредита с гаранция. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от ЗЗП , в които разпоредби е регламентирана потребителската защита срещу неравноправните клаузи в потребителските договори. Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в т. 1 до 20 се съдържа неизчерпателен списък на видовете неравноправни договорни клаузи, измежду които попадат и клаузите, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 3 ЗЗП). Съдът приема, че цитираната клауза за неустойка има неравноправен характер, тъй като предвижда заплащане на необосновано висок разход, които надхвърля половината от размера на дълга и по този начин изпълнява хипотезата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП.

Евентуалните вреди от неизпълнение на задължение по договор за кредит следва да бъдат изведени на база стойността на кредита, поради което определянето им в размер над петдесет процента от реалната му стойност противостои на всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Съгласно чл.

146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни и като такива не могат да породят никакви правни последици.

На следващо място, сключения между страните договор не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като няма посочване на лихвения процент на ден, каквото е изискването на тази разпоредба. Съгласно изричната разпоредба на чл.22 от ЗПК, такъв договор е недействителен.

Освен това, в общите условия към договора е посочено, че 3 годишния процент на разходите по кредита се изчислява по формулата от Приложение №1 към Закон за потребителския кредит, като е бил посочен в абсолютна цифра. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от цитирания Закон изисква да се посочат и взетите предвид допускания, които са били използвани при изчисление на ГПР. Такива величини не бяха установени.

Следователно е налице неяснота в определянето на ГПР, което пък води нарушение на изискването за неговото определяне и до недействителност на договора за потребителски кредит.

След като договора е недействителен, то приложение следва да намери разпоредбата на чл.23 от ЗПК и ответника следва да върне на ищеца само чистата сума по кредита. Отделно от това, както бе упоменато по-горе, ответника е изпаднал в забава от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за падежиралите до тогава вноски и от тогава ще дължи обезщетение за забавено изпълнение, но тогава той е получил и изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението, поради което ще дължи обезщетение за забавено изпълнение за цялата сума , тъй като не се събраха доказателства за внасяни суми от негова страна за погасяване на задължението.

Налага се извода, че искът за установяване на главницата е основателен и следва да бъде изцяло уважен в едно с акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение, а претенциите за договорна лихва и за мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени.

С оглед на изхода от процеса и на основание чл. 78, ал. 1 о т ГПК, ответника следва да понесе и частично разноските/поради отхвърлените искове/ съгласно приложения списък, които са в размер на 3135,14 лева за двете производства. След приспадане по компенсация, ответника следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 2700 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Силистренския районен съд, РЕШИ:

Признава за установено по отношение на Д. В. В. с

ЕГН:**********, че същата дължи на „К. И.“ АД, с ЕИК:................. сумата от 3000 /Три хиляди/ лева, в едно със законната лихва върху нея считано от 14.02.2024 година до окончателното и изплащане, за което ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело №222/2024 година на РС-Силистра.

Отхвърля предявените искове от „К. И.“ АД, с ЕИК:..................., за признаване на установено по отношение на Д. В. В. с ЕГН:**********, че същата му дължи сумите от 360/Триста и шестдесет/ лева договорна лихва за периода от 25.10.2023 година до 25.01.2024 година и 18,56/Осемнадесет лева и 4 петдесет и шест стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода от 26.10.2023 година до 08.02.2024 година.

Осъжда Д. Веселинова В. с ЕГН:**********, да заплати на „К. И.“ АД, с ЕИК:...................., сумата от 2700/Две хиляди и седемстотин/ лева, представляващи извършени разноски в хода на заповедното и исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________ 5